2013-05-04 10:20:00
Днес Георги Аспарухов щеше да празнува юбилейния си рожден ден
На 4 май отбелязваме 70 години от рождението на митичния футболист Георги Аспарухов – Гунди. През последния половин век със сигурност е написано всичко за краткия земен път на невероятния човек и атлет. Но всички винаги са се питали, какъв би бил Гунди, ако сега бе сред нас.
Искате ли да не гадаем отговора на тази загатка? Няма смисъл. Нека ореолът и харизмата на гения с кожена топка в краката да си остане непокварени.
Със сигурност Аспарухов обаче би се опитал да направи българския футбол по-човечен. А колко много сега ни липсва именно тази човещина, няма я добротата, няма ги джентълмените, за жалост вече ги няма и истинските бойци на зеления терен. Няма ги онези, заради които стадионите се пръскаха по шевовете. Да сте чули днес някой да предлага агне или прасе за билет на футболен мач? Как ли пък не…
Нека Гунди да си остане синоним на романтиката в големия футбол. Пример за кавалерство и достойнство. За притежание на чувство за чест и дълг към родина, към клубната фланелка, към противника. Той остана в социалистическа България, а можеше да стане богат гражданин на Западна Европа. Дали с италиански, или испански паспорт. Каквито бяха звездите на унгарския футбол, макар в тяхната история да има нещо различно, зловещо.
Гунди ни трябва, за да напомня, че футболният свят има и своята красота. Една мъжествена красота, която дава сила на хлапетата в сблъсъка с житейските несгоди.
И още нещо – нека да престанем повече със сравненията. Гунди е един и неповторим. Ала трябва да знаем неговата история, която може да помогне на българския футбол да излезе от блатото.
Поклон!
Александър Гигов
Това е Георги Аспарухов-Гунди:
Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на Левски, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу Ботев в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в Ботев, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в Левски, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за Левски и 47 за Ботев) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за Левски и 25 за Ботев). Има участие в 36 мача (28 за Левски и 8 за Ботев) и вкарва 20 гола (16 за Левски и 4 за Ботев) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
Гунди има 18 мача (12 за Левски – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за Ботев в КНК) и 19 гола (12 за Левски – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за Ботев в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с Ботев и през 1970 г. с Левски.
За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.)[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).
Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.
През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.
––
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com