Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Хегемонът на България Лудогорец разреши треньорската си криза с назначаване на литовeца Валдас Дамбраускас. На първо четене добър избор, що се отнася до човешките и професионалните качества на избрания. Този млад човек доста е научил в професията, но все пак е от нефутболна страна като Литва.
Единственото сигурно нещо на този свят е, че балтийските държави никога няма да изпреварят България нито на клубно, нито на национално ниво. Просто футболът там слабо вълнува аудиторията. Но то и в България благодарение на разградската хегемония скоро ще е така. Какъв е Валдас ще разберем с времето, пак казвам, на пръв поглед прилича много на Нестор Йевтич. Това да се смята за комплимент, защото харесвах НЕМ и смятам, че не му бе даден достатъчно шанс в ЦСКА.
Същото обаче очаквам да се случи и на литовеца в Разград. Доста неясни на този етап са аргументите, с които е привлечен. Досега търсенето на треньор в Лудогорец е включвало задължително фактора успехи в клубни турнири. Дори легендата Пауло Аутори бе привлечен заради успехите му в Копа Либертадорес. Върба например бе с профил „пробил в групова фаза“. Мъри Стоилов, с когото в Разград са били на една химикалка разстояние, също е човек с ясно изразени европейски успехи. Иван Йованович, който също бе спряган, с уникалния си успех в АПОЕЛ Никозия напълно покрива този критерий (б.р. – 1/4-финал в ШЛ).
Дамбраускас няма никакви европейски успехи, ако въобще може при него да се говори за някакви успехи. Поради тази причина най-вероятно от него се очаква да стане новият Ивайло Петев. Да изгради отбор с ясна физиономия и след това да се легитимира в Европа. Това обаче автоматично означава, че Лудогорец се отказва от последните 7-8 години и се връща механично някъде около първата си титла в България и драмата в Загреб.
Точно такива индикации пристигат от Разград макар и в доста неясна форма. Говори се за рестарт, за ново начало. Това обаче означава, че се калкулират и възможни трудни времена. Докато се прави нов отбор, може да бъде загубен абонаментът за титлата, защото на Армията си имат готов тим за атака на върха и може да се възползват от рестарта и новото начало на хегемона. Дори обаче титлата да бъде съхранена, което няма да е заради новия треньор, а поради куп други обстоятелства, за които самият той понятие си няма, това не променя следващата цел. Търпението към новия треньор означава отписване още от сега на каквито и да било мечти за групова фаза на ШЛ. А точно това са били очакванията към Мъри Стоилов. И няма как да е иначе, след като Стоилов го е правил с Левски и Астана.
Дамбраускас нищо не е постигнал, но на 43 години цялото бъдеще е пред него. Тук извеждам заключението, че Дамбраускас за разлика от Върба ще бъде пощаден и няма да бъде изгонен още през септември или октомври тази година.
И тук стигаме до същността на нещата. Сам по себе си треньорският казус не е най-важен в Лудогорец. Щеше да е така, ако треньорът имаше свободата да направи сам селекция. А такава селекция се прави в рамките на 3-4 трансферни прозореца. Бързата селекция пряко води до ниско качество. В Разград обаче опровергаха и това правило, като направиха некачествена селекция по бавния начин. Оправданията им са с пандемията, която ограничи възможностите за пряк контакт с харесаните играчи. Но Чибота го взеха преди пандемията, гледаха го много пъти и не разбраха, че е рядко менте. Тук отново на преден план излиза митичната фигура на Методи Томанов и неговите почти стопроцентови попадения. Сега на мястото на Мето е друг човек, който също като Валдас теоретично е много добре подготвен, но практиката му досега е нула. Ще цитирам Вили Вуцов – досега правилен ход няма! И резултатът се вижда на терена, ако не е 34–годишният Кешерю, който беше в листата за гонене на евентуалния треньор, Лудогорец трудно ще реди победи.
Дамбраускас вероятно въобще не е наясно в какво небрано лозе влиза. Отвън – лъскава кутия със скъпи бонбони, отвътре – мухъл и изминал срок на годност. Но ако литовецът наистина е толкова модерен, за какъвто го представят, трябва да се справи. От него зависи дали ще гледаме онзи Лудогорец от „Парк дьо Пренс“ или скорошния от „Тотнъм Хотспърс Стейдиъм“.
Е, не само от него, а още от куп неща, които ще са против от първия ден на работата му. Както е казал българският народ – да му е яка гърбината, много пръчки ще отнесе по нея.