2016-05-01 11:39:00
След убедителната титла в първенството на Испания през 1991 г. цяла Каталуня е обзета от радостни предчувствия за бъдещето на Барселона. Оптимизмът се дължи на силната игра на блаугранас в първия шампионат след идването на Стоичков. Феновете харесват не само бързината и головете на темпераментния българин, но и неговата всеотдайност.
Треньорът Йохан Кройф споделя: "Стоичков притежаваше вътрешната сила и волята да каже "Сега ще отида една крачка по-напред от останалите“. Можеше да даде повече от 100 процента от себе си. Обикновено това е максимумът. Обаче той вадеше още 5-6% отнякъде!" Холандският наставник е убеден, че под негово ръководство Христо може да изпълни голямата си мечта и да спечели "Златната топка" на "Франс футбол", защото още през есента на 1991 г. е едно от най-нашумелите имена във футболна Европа. На 8 октомври той е включен в отбора на световните звезди за мач срещу световния шампион Германия под егидата на УНИЦЕФ.
Докато Стоичков блести по европейските терени, националният ни отбор продължава с колебливите си игри и това предизвиква промени, които 3 години по-късно, ще доведат до бронзовите медали на световното в САЩ. На 1 май 1991 г., когато Ицо отсъства поради контузия, падаме драматично с 2:3 от Швейцария в София и губим всички шансове да играем на еврофиналите. За този мач селекционерът Иван Вуцов е наказан, защото е наплюл съдията в предишната среща. След това Димитър Пенев, който все още не е Стратега от Мировяне, сменя Вуцата и през есента печелим престижна победа с 2:1 в приятелски мач срещу Италия след голове на Стоичков и Костадинов. Така показваме, че България има потенциал за нещо голямо. В края на годината, въпреки домакинския "хикс" 1:1 с Румъния, в нашия футбол преобладава оптимизмът.
Главната причина за това е, че вече имаме истинска звезда от световна класа – Христо Стоичков. Вярно е, че не всички у нас се радват на успехите му, но след като цяла Европа признава неговите качества, никой не може да попречи на Ицо за рекорден трети пореден път да бъде избран за футболист на годината в България.
И все пак мечтите му са много по-големи.
Той идва в Барселона, за да стане шампион на Испания и на Европа и за да вдигне "Златната топка". Христо печели титлата с Барса още през 1991 г., но другите две мечти се отлагат за следващата година. Когато приятелят му Бакеро спасява каталунците от отпадане в последната минута на реванша срещу немския шампион Кайзерслаутерн, Ицо се убеждава, че футболните богове водят Барса към европейската титла. След отстраняването на лаутерите блаугранас продължават в груповата фаза, където техни съперници са Бенфика, Динамо Киев и Спарта Прага. Каталунците печелят с лекота първото място, а в тези мачове Камата бележи общо 4 гола. По същото време в другата група отпада европейският шампион Цървена звезда и тронът остава вакантен.
Така на 20 май 1992 г., на лондонския стадион "Уембли" Барса и Сампдория трябва да определят шампиона на Европа.
И двата отбора са пълни със звезди. В тима от Генуа играят Палиука, Виерховод, Серезо, Виали, Ломбардо, Манчини. За Барса, който излиза с резервния си оранжев екип, блестят Субисарета, Куман, Бакеро, Стоичков, Лаудруп, Салинас, Гуардиола… Двата отбора са много внимателни в защита и най-опасната атака в редовното време е осъществена от Ицо, който в 64-ата минута след пробив отдясно уцелва страничния стълб. Стига се до продължения. В 111-ата минута каталунците получават пряк свободен удар на около 25 метра от вратата на Палиука. Вместо да използват заучено изпълнение, Стоичков, Бакеро и Куман правят импровизирана комбинация, която завършва с мощен шут на холандеца. Трима души от стената се хвърлят стремително напред, но топката минава между тях и опъва мрежата.
Това е голът, с който Барселона за пръв път става шампион на Европа. Мнозина в Каталуня посрещат победата с думите: „Най-после!“ Победителите обличат своите титулярни червено-сини фланелки и тържествата започват. Един след друг всички минават пред официалните лица. Стоичков е последен в редицата и след като взима купата от Куман, съвсем извън строгия протокол свойски сяда с нея върху парапета на кралската ложа. На другия ден на първата страница на излизащия в Барселона "Мундо Депортиво" е снимката на триумфиращия Стоичков.
Улисани в битката за европейския трон, каталунците са на път да останат втори в първенството на Испания.
Последният кръг трябва да се играе на 6 юни, а преди него Реал има точка повече от Барса. Затова, ако победи Тенерифе като гост, Белия балет ще бъде шампион, независимо как ще завършат каталунците с Атлетик Билбао на "Ноу Камп". Реал повежда с 2:0 и всичко изглежда решено, но Стоичков е готов да се бори до последен дъх. Той прави нещо, което му се случва много рядко – вкарва два гола с глава и така осигурява победата на своите. В същото време на Канарските острови се случва чудо – Тенерифе обръща резултата и повежда с 3:2. Барса печели на "Ноу Камп", но зрителите изчакват края на другия мач, за да започнат тържествата. Щастието е пълно – Барселона е шампион на Испания и Европа!
Стоичков без всякакво съмнение вече е едно от най-популярните имена в света на футбола, но в България се блъсква с омразата
Това става в София през август 1992 г. по време на приятелския мач между България и Мексико. Двубоят завършва 1:1, като голът за нашите е отбелязан от Стоичков. Хейтърите избухват, когато най-добрият български футболист изпуска дузпа. Освиркванията вбесяват Ицо. Той се съблича и хвърля фланелката си на пистата. Българската мегазвезда е на път да се откаже от националния отбор. Христо чувства, че избликът на омраза не е нито случаен, нито мимолетен, въпреки че вероятно не подозира, че всичко е резултат на внушения, които са започнали да се натрупват много отдавна.
Публиката на Левски ревниво пази спомена за клубната икона Георги Аспарухов и е убедена, че Гунди завинаги трябва да бъде определян като най-добрия български футболист, въпреки че времената се менят. Повече от две десетилетия след трагичната гибел на Аспарухов, през 1992 г., Стоичков е звезда на Барселона и никой не може да скрие факта, че той е един от фаворитите за спечелване на "Златната топка". Така Ицо е на път да разруши един мит, а това не се харесва на мнозина. Още преди контролата с Мексико се разпространяват твърдения, че Стоичков играе силно само за Барса, но в националния не е никак полезен.
На Ицо му писва от негативизма, а чудото в САЩ през 1994 г. все още не се състояло. Може би без спокойствието на Пената, мъдростта на Кройф и подкрепата на съпругата Мариана през 1992 г. Стоичков нямаше да вземе правилното решение и нямаше да преживеем всенародната радост две години по-късно. Но Христо преодолява горчилката и още през септември 1992 г. дава своя решаващ принос за победата с 2:0 в квалификацията срещу Франция. В края на годината, преди мача с Израел, Ицо посещава Стената на плача в Ерусалим и там оставя листче, на което е написал желанието си да спечели "Златната топка".
За негово съжаление той остава втори в анкетата на "Франс футбол"
Пред него, главно по силата на последното впечатление, е фамозният холандски нападател на Милан Марко Ван Бастен, който в един от последните си мачове за годината вкарва 4 гола на шведския Гьотеборг. Изявите на Стоичков през тези 12 месеца са по-силни – той допринася много за това каталунците да спечелят КЕШ, а в загубения с 1:2 финал за Междуконтиненталната купа срещу Сао Пауло бележи красиво попадение, което наскоро беше определено за гол № 4 в историята на Барса. През същата година холандецът играе на еврофиналите в Швеция, но не успява да вкара нито един гол и дори пропуска решаваща дузпа на полуфинала срещу Дания. Въпреки това Ван Бастен става победител в анкетата, като получава 98 точки срещу 80 на Ицо.
Някои български издания правят свои класации и също поставят холандеца на първо място, защото били "естети, а не патриотари". Всеки друг български футболист би се радвал на второто място в Европа, но не и непримиримият Стоичков, който е разочарован, но не и отчаян.
Борбата за "Златната топка" продължава…