2016-04-05 08:01:00
Музиката лекува. Вероятно смятате, че подобно послание може да дойде от страна на хипи-та, почитатели на лечението с кристали или съмнителна музикална компания. Оказва се обаче, че все повече научни експерименти подкрепят идеята за лечебната сила на музиката.
Ново изследване разкрива как страдащите от болест на Паркинсон могат по-лесно да се научат да ходят с помощта на ритмична музика. Други данни пък показват, че децата с аутизъм приемат по-лесно социалните контакти, когато са съпроводени с музика. Нещо повече: ако има музика в операционната, се оказва че е необходима по-малка доза упойка за пациентите. И съвсем изненадващ факт е, че родените преждевременно бебета качват тегло по-бързо, ако…слушат музика!
Различни проучвания – от сканиране на мозъка през анализи на клетъчно ниво до психиатрични експертизи на шизофреници и лингвистични тестове на пациенти след мозъчен удар (т.нар. инсулт), са еднозначни: музиката не е просто забавление, а еволюционно значим феномен. Колкото повече научаваме за влиянието на музиката върху мозъка, толкова по-добре разбираме как да я използваме като метод за лечение.
Една нова наука
"Изучавала съм музикална терапия, когато преди 15 години започнах да практикувам открих, че са проведени извънредно малък брой научни изследвания върху начините, по които музиката лекува“, разказва проф. Кристиан Голд от катедрата по Музика към университета в Берген, Норвегия. Голд проучва как музикалната терапия може да помогне на страдащи от голям брой състояния – от трудности в ученето до шизофрения или деменция. "Все още се занимавам с активни проучвания в областта, просто има толкова много да научим!"
Вероятно едно от най-познатите твърдения е, че слушането на музиката на Моцарт влияе добре на мозъка ви. Това обаче е само част от цялата истина. Класическата музика (или всяка друга музика, всъщност) има измерим ефект върху определени когнитивни функции, като например способността да решите даден визуален пъзел. Само че всяко ваше действие, от решаването на пъзели до спорта и рисуването, влияе пряко върху мозъка ви.
Оказва се, че на анатомично и химично ниво, музиката има уникално благотворно въздействие. За да разберем защо, ще разгледаме структурата на мозъка. Сивото вещество образува външния слой на мозъка и съдържа синапсите. Това са краищата на невроните, по които се разпространяват сигналите. В течение на обучение по музика, сивото вещество се уплътнява. Малкият мозък пък е по-голям при пианистите. Това е важно, защото малкият мозък представлява голяма мозъчна маса, разположена в задната част на черепната кухина и е от ключово значение за баланса, движението и моториката.
Невролозите са документирали и други анатомични промени, получени в резултат на музикален опит. Най-важният вероятно е свързан с т.нар. мазолесто тяло. Това е сбор от нервни влакна, които свържа лявото и дясното полукълбо. И под влияние на музиката мазолестото тяло също се сгъстява. Никой не е сигурен какъв е резултатът от тази засилена комуникация между двете полукълба, но е факт, че нищо друго до момента не причинява подобен ефект.
Изследвания с магнитен резонанс и електроенцефалограми показват още интересни неща. Свиренето, или дори само слушането на музика, активира почти всички дялове на мозъка. Включително и скоро еволюирали дялове като предната мозъчна кора, свързана с висшите мисловни процеси. Хипокампът (основен за паметта) и амигдалата (която е ключова за страха и емоциите) също се влияят от музиката, въпреки че са се образували по-отдавна. Дори и древни области като мозъчният ствол (отговарящ за различните рефлекси) също усеща ефекта на музиката, а не от речта. Всичко това показва, че музиката вероятно е и играла важна роля в еволюция на Homo sapiens.
Разберете цялата история в новия брой на ВВС ЗНАНИЕ – списанието за любознателния ум