2016-06-23 13:20:00
Чисто технически, Европейското първенство във Франция вече е преполовено след изиграване на двубоите от предварителните групи. Възгласи като "уааау" и "йеее" до момента са редки. Шампионатът не ни е предложил кой знае каква емоция, изненада или любопитна ситуация.
Единствената по-сериозна изненада е отпадането на Русия и то не толкова отпадането, колкото безславното отпадане. Сборная си имаше проблеми и в групата, а сривът й във Франция донякъде изми срама от представянето на доказан специалист като Фабио Капело начело на селекцията. Всъщност май сбърках като казах, че няма любопитности. С отпадането си Русия си спести коварни съмнения относно чистотата на играчите й. Подобен анекдот вече се завъртя в Интернет. Препратката разбира се е към безбройните допинг скандали с руски спортисти в последните месеци, като се започне от Мария Шарапова, мине се през волейболистите и се стигне до тежките лекоатлетически санкции.
Кое друго би могло да е изненада с обратен знак? Нито Украйна, нито Австрия, нито Румъния или Чехия даваха кой знае какви индикации, че могат да са фактор. Турция и нейното влизане в компанията на най-добрите в 12 без 5 влиза в същата категория. Швеция са силни само, ако играят срещу българския национален отбор. Там имат един Ибрахимович, който обаче на мачове на високо ниво е просто едно име и нищо повече.
Горко на победените както се казва.
Новината? Британската хегемония и историческото класиране на четири селекции на 1/8 финалите. При това не става дума за кой знае какъв късмет, а за футболна аргументация. Уелс спечели групата си, а следващият съперник – С. Ирландия е възможно най-удобният за тях. Англия не спечели първото място, но пък противник като Исландия е чудесна възможност за "трите лъва" да прескочат етапа.
Исландия обаче е отбор, който е съчетал всичко добро в съвременния футбол. Хладнокръвието на Севера, традицията физиката на Острова и, което е доста странно, част от техниката на Континента. В комбинация с доказано име начело – Ларс Лагербак, говорим за състав, който може да изненада всеки на този шампионат. В добавка и малко субективност – Биркир Бярнасон е един от най-добрите играчи на първенството и определено на моменти прави онази мъничка разлика, която трябваше на исландците, за да прескочат групата с пет точки.
Швейцария, Полша, Словакия и Ейре… Да не си кривим душите, но това са просто четири отбора, които попълват групата на последните 16. Поне един от тях ще продължи в следващия етап, но шансовете за нещо повече са минимални. Унгария се завърна с гръм и трясък, а мачът срещу Белгия може да я легитимира още повече. Говорим за среща между тим, който няма какво да губи и един от фаворитите изобщо в турнира. Изходът е неясен.
Франция едва ли ще има проблеми с Ейре. Всъщност ще продължи, дори и да ги има. Същото се отнася и за Германия, който среща Словакия.
Започва да става интересно с мач като този между Хърватия и Португалия. От едната страна е отбор, който знае какво иска и какво прави, а от другата загадъчната селекция от Иберийския полуостров, която може да загуби дори от България, а както стана ясно, не може да вкарва дузпи. И все пак тук ще "стане мач", обещавам ви.
Десертът на 1/8 финалите е Италия – Испания. Монотонната прагматичност и умението да биеш с 1:0, стига да вкараш първи, срещу позаглъхналата емоция при уморения вече доминант на последното десетилетие. И все пак говорим за финал преди финала. Няма да е чудно ако именно от тук излезе новият шампион. Защото успех в подобен мач носи най-вече увереност и още по-голямо самочувствие. Да не говорим и за респекта у останалите съперници.
Първата фаза на Евро 2016 е в историята. Британска доминация и останали някак встрани иберийски фаворити. Домакин, Световен шампион и нямащи нищо за губене бивши аутсайдери. Разбирате ли колко скучно е било досега…?