2011-12-19 12:06:00
Борис Велчев лишава Петър Жеков и "лъвовете" от олимпийското злато
на Игрите в Мексико през 1968 година
Продължаваме с историите на най-добрия голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата е свързана с намесата на правителството в спорта.
На Олимпийските игри в Мексико през 1968 година разполагахме със
страхотен отбор. В него личаха имената на вратаря Стоян Йорданов, Меци
Веселинов, Начко Михайлов, Кирил Ивков, Иван Зафиров-Копата. Треньор ни беше
Георги Берков, който дето се вика беше налучкал "ваксата" и тогава
играехме много добре. Тогава се хвърляхме като истински лъвове на терена и
побеждавахме. Този отбор просто нямаше кой да го бие, а имахме и късмет.
На
Игрите в Мескико попаднахме в една група с Тайланд, Гватемала и тогавашната
Чехословакия. Смазахме тайландците със 7:1, после бихме Гватемала с 2:1, а с
чехите завършихме наравно. На четвъртфинала извадихме страшен късмет. Направихме
1:1 с Израел. Тогава продължения и дузпи нямаше, та се наложи да теглим жребий.
Уцелихме кьоравото и благодарение на съдбата се класирахме на полуфинал. Там
играхме с домакините от Мексико. Победихме на "Ацтека" с 3:2 и
стигнахме до финала. Там ни чакаше Унгария. Именно тогава се случиха едни от
най-интересните събития в моя живот.
Унгарците поискаха среща с нас и се
видяхме в едно местно заведение. Маджарите не предложиха да се договорим, а да
завършим наравно. При това положение и двата отбора щяхме да вземем златни
медали и да се класираме директно за следващите олимпийски игри. Аз участвах
лично в преговорите и знам за какво ставаше дума. Тогава в нашата делегация
имаше една "слушалка" на ДС – другарят Иванов. Той явно беше разбрал,
че готвим уговорка с унгарците и се обадил в България. Тогава на лагера ни в
Мексико пристигна телеграма подписана лично от Борис Велчев. Тогава той беше
член Политбюро на ЦК на БКП и се бъркаше непрекъснато във футбола. В депешата
ни се забраняваше да правим всякакви договорки с маджарите и да ги победим.
"Честито ви сребро! Желаем злато! Никакви уговорки!", пишеше в
телеграмата на Борис Велчев. Тогава не можахме да направим нищо и отказаме на
Унгария да уредим финала. Маджарите побесняха и взеха, та купиха съдията. Не
знам колко пара му бяха броили, но на финала той направо се изгаври с нас и ни
закла ритуално. Поведохме с 1:0 с гол на Меци Веселинов и всичко хубаво за нас
свърши дотук. Съдията се развихри и започна да ни вади червени картони. За щяло
и нещяло. Първо изгони Меци. При последвалия
протест отстранява от терена и
Кирил Ивков. Публиката побеснява, започва да пали специално поставените
възглавнички на седалките и да ги хвърля към сънародника си де
мексикано-италианеца Делео в
знак на протест. В това време реферът се опитва да отстрани от игра и
Петър Жеков, а в суматохата Начко Михайлов удря съдията по главата с
топката. В крайна сметка е изгонен и Михайлов, а Жеков остава. С осем
души след почивката българите губят от 11-те унгарци с 4:1. "Съдията
Делео опорочи финала, който обещаваше да бъде много интересен",
отбелязва
по този повод "Гадзета дело спорт". Запалянковците запалиха чучело
на рефера на трибуните. Освиркваха го,
псуваха го, направиха го на нищо.
След края на мача ние пък решихме да го
пребием. Финтирахме охраната, и го зачакахме в един от коридорите на
"Ацтека". Събухме си и обувките, та като го пердашим с тях да го боли
повече. Тогава шефовете на отбора се усетиха и дотърчаха пребледнели при нас.
Треньорът Георги Берков и "слушалката" Иванов. Крещаха "недейте,
недейте" и ни спряха. Не знам какво щеше да стане тогава, но съдията го
чакаше голям пердах. После разбрахме, че полицията го е изкарала през някакъв
стометров тунел от "Ацтека" и го е качила на линейка. Така съдията
оцеля. Заради нареждането на Борис Велчев си останахме със сребърни медали и
загубихме премии от по 25 хиляди долара. В България ни посрещнаха като герои,
но в душите ни остана разочорованието, че други фактори ни попречиха да станем
олимпийски шампиони.
Още истории на Петър Жеков тук
Истории на Светослав Бърканичков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук