2015-09-05 18:39:00
В света на стереотипите, най-близката до ума логика и произволните съждения за хората, нетрадиционните получават отпор. Не са приемани лесно. Без да се оспорва майсторството му, този играч бе наречен равнодушен, далечен, чудак и преситен от футбол.
Но кой от тези, които го казват, познава наистина Димитър Бербатов? За да разбереш тази личност е нужно да се върнеш далеч назад във времето.
Още в годините на комунистическия режим, в Благоевград, във времена, в които снимките бяха черно-бели като екипа на ПАОК.
През 80-те великият отбор на ЦСКА гостува в този град за мач за купата. Бащата Иван Бербатов, сам играл преди за ЦСКА, използва контактите си и вкарва малкия Димитър в съблекалнята на отбора. Там той вижда Христо Стоичков. Получава автограф и усмивка от звездата. Спомен, който никога не избледнява и кара Бербатов да мечтае от този ден само за едно:
Да облече екипа на ЦСКА и да стане като Стоичков.
Fast forward
Вече сме в София, края на 90-те години. Майка му Маргарита го посещава в София, където той живее сам в общежитието на ЦСКА. Върви по стъпките на Стоичков…
"Той лежеше сам, останалите бяха във ваканция и всичко беше пусто. Рисуваше си и слушаше музика. Нямаше какво друго да прави", разказва майка му за гледката. Не рисува момичета или пейзажи, а емблемата на ЦСКА. Толкова силно обича отбора. От онази среща със Стоичков това чувство не избледнява.
Но любовта те прави уязвим, а ЦСКА се превръща в негова слабост и нещо, което го ранява в сърцето. Влиза в първия състав, вкарва голове, но … Феновете го сочат като мишена за провала на отбора да стане шампион. Освиркват го, хулят го. ЦСКА го ранява в сърцето.
Горе-долу по това време го отвличат, буквално. Георги Илиев, страховит бос на мафията от онези години, го води в неговия клуб и го заставя да подпише договор. Бащата Иван използва контакти и успява да го спаси от това.
"Бяха трудни времена, тогава реших да напусна България. Мислех си дори за отказване от футбола", признава по-късно. Леверкузен му дава този шанс съвсем млад, още няма 20 години. Да не мислите, че е лесно? Не знае нито дума на немски. Сам е, отново.
Иска да се върне в България, мъчи го носталгия. Но баща му със заповеден тон нарежда: "Оставаш и се бориш!". И той го прави. Прави всичко да не го разочарова и до днес. Татко му е първият му треньор, учител, а и до днес – съветник.
"Той не ме критикува, когато сбъркам. А ми казва: Другият път ще го направиш като хората", разкрива Димитър.
В Германия не го приемат лесно – такъв неразговорлив, самотен, някак затворен. Изглежда невъзмутим, чак дразни – дори, когато го пускат да играе, сякаш това не го вълнува. Нетипично за млад играч. "Всъщност аз се затворих в себе си и те мислеха, че съм странен тип. А може и да съм. Но не обичам да съм в шумни диалози и в очите и устата на всички", обяснява.
Димитър започва да се усмихва
Англия и Тотнъм връщат усмивката му. Ножът вече не е в сърцето му, головете и играта му го радват, хората го приемат като свой. В Юнайтед печели и големите си успехи. Изобщо – Англия е неговото футболно прераждане.
В себе си обаче той остава хлапето, което седи вцепенено пред Стоичков и иска просто да облече червения екип на ЦСКА. И никога не го забравя, забавлява се на терена като дете. Мнозина не могат да привикнат към стила му на игра.
"Защо е нужно да тичам безцелно из терена, ако знам предварително къде ще е топката и къде трябва да съм?", пита ги риторично. Понякога изглежда ленив. Бавен, тромав… Сякаш не е на терена духом. Но той не се притеснява, че не се харесва на всички.
Националният отбор
Изпълнява и втората си мечта. Играе за България, като Стоичков. А и името му е пред това на великия Христо по голове за страната. Но и тук… нож в сърцето. Обвиняват го (основно една фигура, която още е в ръководството на БФС – б.р.) като капитан и лидер на отбора за неуспехите да се класира за Мондиал 2006 и Евро 2008. Всички сравняват отбора с този от 90-те на Стоичков.
Пишат срещу него, че разваля климата в отбора. В една статия го винят, че в решителния мач с Италия е пробягал 2000 метра за 90 минути. Дали е така, кой знае? През 2010-а му писва от това и се отказва да играе за националния. И пак потвърждава, че не е вино за всяка трапеза. Не всеки го харесва.
Но този футболен странник и артист не би искал да е другояче.