2012-12-28 14:31:00
Неясни критерии и пълна липса на обективност белязаха наградите за футболист на годината
Отмина и тази футболна година. Вчера се раздадоха и традиционните награди на най-добрите. Колко са добри, става ясно от изявите им в евротурнирите, в националния отбор и в локалните първенства, където участват, но това спокойно може да премине в графата "друга" тема.
Преди точно 12 месеца бях написал, че изпращаме безумно слаба година, а безподобният цирк в покрайнините на столицата без съмнение беше нейният апотеоз. Ще излъжа, ако кажа, че не съм очаквал, че "най-доброто" предстои.
Думата ми е за анкетата, която по-безобразна не е била никога досега. От една страна вина за това имат организаторите. Даже страна не е точната дума, а направо един 270 градусов отрязък от равнината. Останалите 90 се поделят от противоречивата класа на футболисти ни и от неособено високите качества на т.нар. "журналисти". Извинявам се на истинските такива, че ги слагам под един знаменател с неграмотните и незнаещите, които са болшинство в бранша.
Преди всичко не стана ясно по какъв критерий са избирани медиите, които да участват във вота. При 51 обявени, съм почти сигурен, че в листата са и вестници с тираж от по 3-4 000 бройки, повечето от които отиват "брак". "Мощни" медии пък имат по няколко квоти, които се запълват между другото. Смятам, че е сериозен автогол на организаторите това, че не са поканили медия, която е участвала миналата година (BGfootball.com). Това ми говори само за едно – за непознаване на детайлите в сфера, в която се очаква да си вадиш хляба. А после се чудим, защо държавата ни куца. Може би е крайно време да се запитаме не колко са способни политиците ни, а колко струваме ние?
След това – тотално променен регламент. Няма класиране по постове, няма за млад играч, няма за цялостен принос към развитието на футбола. За сметка на това, трима (ако се дава по една точка) едва сега са открили съществуването на Иван Цветков, а един – на Георги Илиев и забележете – Йордан Минев.
Все още не мога да определя дали е положително или отрицателно това, че липсваше вот на феновете. Всъщност като се замисля, може и да е имало такъв. С персонални покани, изпратени по куриер. От една страна се запази хигиената, от друга обаче ни избяга купона.
Сега за избора. Лично аз съм участвал в няколко такива анкети и почти винаги съм уцелвал точната тройка, а дори и точното подреждане на първите. В година, когато има един-двама по-солидни кандидати и всички останали се борят за приза "Най-малко слаб играч" е трудно да се номинира. А, да не забравя… И винаги са се чували съмненията в манипулиране на вота.
Избирането на Георги Миланов за номер 1 малко ми прилича на онова зловещо прецакване на Христо Стоичков през 1993 г, когато заради четирите си гола срещу Гьотеборг Марко Ван Бастен взе Златната топка за най-добър в Европа. Момчето играе добре, но едно попадение срещу Италия не може да е топ изпълнението му. Литекс завършиха пети миналата година, нямаха евроучастие, сега са трети, на доста точки след лидерите. Не виждам логиката просто. Но, че го чакат светли футболни дни, това е ясно. Най-добрият футболист на страната с най-голям скок в ранглистата на ФИФА си е отличен факт в резюмето пред не един и два големи отбора от силни шампионати.
От снощи се опитвам да потърся още една логика – в НЕизбирането на Иван Иванов от Партизан за номер 1 и не мога да я намеря. Шампион с 12 точки разлика в шампионат, който на година продава играчи за не по-малко от € 15 млн. Направил силни мачове в Европа и играл до края на годината там. Собственоръчно класирал тима си в един от следващите кръгове. Дал сериозна стабилност на защитата на националния отбор. Това, че е номер 1 на клуба предлагам даже да не го броим. Струва ли си още да се търси логика?
Друго, на което бих искал да обърна внимание е "откритието". Просто няма как играч с няколко минути в А група да бъде "откритието" на годината. Не и в присъствието на Тодор Неделев, Китанов и Карачанаков например. Несериозно е. Създаваме митове, които после сами се мъчим да оборим. Истината е, че да си играч в юношеските групи и да си такъв в мъжкия футбол са две различни неща. И Антонио Вутов, на когото пожелавам много успехи, вече е започнал да го разбира.
Чудя се къде са живели и имали ли са телевизор и интернет тези "колеги", които сега чак откриват Иван Цветков, Георги Илиев, Йордан Минев, че и Светослав Дяков. И какво са открили на Йордан Минев и Дяков? Че трябва да започват всеки мач със служебен жълт картон ли? Подобни решения олицетворяват напълно тежестта на подобни анкети. Вместо да го раздават партизански, организаторите са се погрижат догодина да имат изчистена концепция за цялото упражнение.
Дали като цяло играчите са добри или не, това е съвсем друг въпрос. Играч номер 3 у нас например не играе редовно в отбора си цяла година. Поне бележи в националния. Други двама също изпуснаха много време. Дай Боже единият да се излекува напълно, а другият отново да намери себе си в новия си отбор. Трудният избор означава, че или е имало много добри играчи или е имало еднакво слаби. Тази година беше от вторите.
А какво значи всъщност, че една анкета е нищожна? Може би трябва да питаме всички онези, които не я уважиха. За пореден път.
Няколко думи и за самата церемония. Това, което гледахме снощи беше някаква самодейна постановка, от която по-вълнуващо е дори тегленето на числата от 5 от 35. Дървено поведение на водещите, нито капка импровизация (за щастие), а опитите за майтапи бяха отчайващо нелепи. Невероятно неуместната шега на водещия при награждаването на Антонио Вутов показа най-малко липса на елементарна подготовка (непълнолетните трябва да са с придружител след 22:00 ч).
Не знам какво им е пречило да хвърлят един поглед например на водещата по време на раздаването на съдийските награди.
Кулминацията дойде с "робота", който слезе по ескалатора на новия Mall, което зарадва Христо Стоичков. После имаше още зарадвани – от предизвикателното деколте на симпатична певица със спорни вокални възможности.
В същото време Борислав Михайлов показа, че е намерил своя "идеален свят". Футболът ни се задъхва от проблеми, но в неговото измерение годината се окачествява като добра. Георги Илиев обаче отново уцели десятката – "Левски и ЦСКА" или по-скоро тяхната липса при изчитането на победителите снощи. Защото в България вместо да работим по утвърдената и доказала се схема – "силни грандове-силен футбол", ние залитнахме по увлечението да си създаваме нови кумири. Били те нови клубове или "звезди" от ранга на Опоку, Нилсон и "останалите".
––
––