2012-02-27 14:44:00
Или кой заслужава Оскар, ако става дума не за големия екран, а за големия терен
Най-вероятно когато четете тези редове, филмовата академия на САЩ току-що ще е раздала за 84-и път престижните си кинонагради. Водещият на церемонията Били Кристъл ще е допуснал няколко лафа и няколко гафа, а дилемата комерсиално или независимо кино ще е получила поредния си ежегоден отговор от критиците. Но понеже не само животът ни е като на кино, но и футболът е достоен за престижни награди, ще си позволим един бърз прочит на родните футболни събития в сянката на така добре познатите холивудски категории.
Ако стигнем до награждаване, за водещ ще избираме между Митко Удоджи и Иво Димов, любимият на всички номинирани "Найт Флайт" ще замести Кодак Тиатър, а за лауреатите ще бъде предвидена умалена златна статуя на Йордан Лечков, гордо хванал прабългарски меч пред изпъчените си гърди.
НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ
Кешбол по делиормански
Тъй като награждаването не се предава на живо, започваме от най-ключовата категория. Тази награда е толкова престижна, че с пари не се купува, освен в редките случаи, които историята на българския футбол услужливо помни. За разлика от „обичайните заподозрени", които доскоро получаваха дежурни номинации в тази графа, през този сезон признанието е за дебютантите от Лудогорец. Възпитаниците на Петев (или хранениците на Домусчиев, както ви е по-лесно) не само минаха целия първи полусезон „на автопилот", но единствени направиха смислена зимна подготовка – с по-малко трансфери, повече мачове и професионално отношение към детайлите. От изтривалката на чартъра до информацията в клубния сайт. Което малко или много говори, от една страна, за престижен край на сезона за Разград, но и за елементарната схема на родното първенство – грандове, история и традиции отиват на кино, има ли намесени повече пари и малко повече желание.
НАЙ-ДОБЪР АДАПТИРАН СЦЕНАРИЙ
Тонев, Батков
Каквото и да е ясно в Левски, винаги остава повече за конспиративни шпионски сценарии – малко дълго за обосновка на наградата, но пък точно като удар на Симеон Райков от центъра на… маса за снукър. Дойде треньор, дойде директор, дойде отбор, дойде спонсор, даже скаут дойде – и пак има нещо, за което се шушука. Има поне един, чиято капа се крои. Намериха си половин отбор нови, махнаха безполезните, стегнаха заплатите – вместо да се стегнат и да почнат планове как да спрат с калъфките, те се усъмниха, че някой им мъти водата и парата. Все има някакви агенти, някакви сиви кардинали и прочее конспи-ратори – сякаш е заложена не шампионската титла на България, а сигурността на планетата Земя. И така е всяка година. Собственикът кисел, директорът нервен, треньорът недоволен, играчите шашнати – все едно говорим не за Левски, а за Холивуд по време на стачката на сценаристите. На Герена поне това не може да се случи – сценариите там от сума години ги пишат от едни и същи хора, които никои не може да вкара в стачка.
НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ
Артистът ОТ Каварна
До последно в сериозна битка тук бяха юристите на ЦСКА Василев и Колев с блокбастъра „Южнячки за без пари". Познавачите на алинеите от Борисовата градина нито можеш да ги изплашиш с документи, нито можеш да си представиш що за документални филми ще съчинят, че да вземат достатъчно играчи за червената скамейка. На следващата пауза същите юристи ще се чудят как да гонят, същите играчи, но това е друг жанр – комедия. Престижната статуетка тук не е за тях, а пътува за далечна Каварна, която благодарение на филм със сълзлив финал доказа неразривната връзка между българския футбол, изборните кебапчета и опозиционните крясъци. Нелогичната зависимост между трите „в името на регионалния клуб" е достойна за учебник, който да изучават и в Монтана, и във Враца, че и в Бургас. Наред с останалото стана ясно, че какъвто и артист да е Цонко, няма как да е кмет без Съвет, а футболистите и метълите да са сити и доволни.
НАИ-ДОБРА ГЛАВНА РОЛЯ
Христо Стоичков за "Мъжете, които мразеха журналистите"
Няма значение дали и какво ще постигне Литекс през втория полусезон – отборът вече започна да получава нещо важно точно колкото дублирана титла, а именно самочувствие. С легенда като Христо Стоичков начело ловчанлии може да играят карти не две седмици, ами два месеца, но пък уверено ще прескочат Great Wall-a около столицата с идеята да се наместят за постоянно сред големите и важните. Наред с това марката "Стоичков" дотолкова „вдига нивото", че всякакви обвинения за малко публика, пазаруване на мачове и провинциален синдром биват туширани в зародиш. Ако към целия този "елитен маниер" се добави по-добра игра и по-добри резултати през пролетта, премиерата на първите смислени евротурнири звучи резонна.
Източник: 7 дни спорт