2013-01-21 10:58:00
ЦСКА реализира 95 гола през сезон 1971/72
През лятото на 1971 г., малко преди гибелта на Гунди и Котков, възкръсват два столични клуба. След брожения сред феновете и настойчиви петиции до най-високите партийни инстанции в средата на юни излиза дългоочакваното решение за възстановяването на Локомотив и Славия. Ентусиазмът е толкова голям, че за старта на новото първенство, когато червено-черните гостуват в Пловдив на Ботев, отборът е придружаван от хиляди привърженици, изсипали се в града на тепетата със специална влакова композиция. Какъв контраст с настоящето, когато на повечето домакински мачове на Локо (пък и на Славия) идват по-малко от един вагон хора.
Сезонът е специален и по друга причина. За първи път елитните отбори у нас са 18 – резултат главно на мегаломанските амбиции на местните партийни велможи всеки окръжен град да има свой тим в А група. Експериментът продължава още само един сезон, когато по естествен начин първата ни дивизия отново е съкратена в обичайния си формат – освен двата изпадащи, от нея са извадени още два клуба заради корупция. Решения извън терена прекрояват подреждането и през 1971/72 г., когато заради дисциплинарни провинения са отнети 2 точки от актива на Черноморец и 6 на Янтра (тогава под чудноватото име Чардафон-Орловец), които се оказват фатални за оцеляването на габровци.
Година първа без Гунди за Левски е трудна – сините не са равностоен съперник на ЦСКА. Те не успяват да се сдобият с мечтаното попълнение – най-добрия български футболист в началото на 70-те години Христо Бонев. Преминаването му е подготвено още през пролетта на предишния сезон, когато в нарушение на всички наредби Зума, който отдавна мечтае да се събере в един клуб с приятеля си от националния отбор Георги Аспарухов, е назначен за офицер от МВР. Работата е опечена с благословията на първия секретар на БКП в Пловдив Костадин Гяуров. Според разпоредбите на БФФ трансферът може да се осъществи само след края на първенството. Тогава обаче идва трагедията на „Витиня”, хилядите почитатели на пловдивското Юве скачат срещу подготвяната кражба, а в града на тепетата става партийна рокада по върховете – братът на великия оперен певец Николай Гяуров е пратен дипломат в далечна Монголия, а заместничката му Дража Вълчева, любимка на Тодор Живков, отказва да изпълни договорката с нейния предшественик. Така Бонев, който моментално е уволнен от милицията, си остава на „Лаута” и никога няма да изпълни мечтата си поне веднъж да стане шампион на България.
Червените стигат без проблем до титлата, като вкарват рекорден брой голове в един шампионат – цели 95. Висшето достижение в А група е подобрено от големия съперник Левски чак през 2006/07 г. – 96. Само две от попаденията за армейците обаче са дело на голмайстора на тима в предишното първенство Димитър Якимов, който тогава постига 26, без дори да бие дузпи. Един от най-техничните футболисти, които България някога е имала, и досега таи в себе си горчилка от преждевременното си пенсиониране едва на 30-годишна възраст. По-късно треньорът Манол Манолов твърди, че неназовани генерали натиснали него и началника на футболния клуб Стефан Божков да освободят Митата от тима. Якимов обаче има друго обяснение: „Няма генерали, няма нищо. Бях в разцвета на силите си. Можех да играя поне още 5 години. Нищо не ми пречеше. Божков и Манолов не търпяха да има по-добри от тях. Имаше един майор, който работеше за Сливен. Той дойде да ме покани там. Веднага се съгласих. Много ми се играеше. Но отиде при Божков и той му отказа. Разбирам го. Ако бях отишъл там и започнех да играя на ниво? Трябваше да отговарят пред фенове. Не ме пуснаха и така приключих кариерата си. Измислиха някакво подмладяване и ме ликвидираха като играч“.
Бивш защитник на ЦСКА – Иван Василев с цветистия прякор Катила пък с право претендира за най-куриозния жест през сезона. По онова време някогашният национал се е завърнал в родния Черно море, който на 3 октомври 1971 г. среща в градско дерби Спартак. Мачът е уреден за реми, от което соколите неистово се нуждаят. Моряците повеждат след автогол, но въпреки последвалите реверанси на бранителите на Черно море, сценарият е пред провал заради невероятните пропуски на спартаковци. 12 минути преди края Василев разиграва истинско шоу – в наказателното си поле хваща с ръце центрирана топка, която спокойно би могъл да избие с глава, докато край него не се вижда нито един противников играч. После спокойно поставя кълбото на точката за изпълнение на дузпа. Наказателният удар е реализиран за 1:1, а циркът става ясен и за децата…
Изпратен в чистилището на Б група заради скандалните събития около мача с Левски, Берое се завръща с гръм и трясък в елита и за първи път в своята история стига до бронзовите медали. Като своеобразен реверанс за несправедливостта в сезона на изгнанието на футболистите са запазени заплатите от най-висока категория. Всички очакват римейка на двубоя със сините под Аязмото. Близо 2 години след прословутия двубой, на 11 март 1972 г. двата тима оставят усещането за дежа вю – беройци повеждат, сините изравняват за крайното 1:1, а дори околните хълмове са пълни с публика. Всичко този път обаче минава мирно и тихо. В знак на извинение към старозагорци в края на сезона БФФ награждава Берое с купата за отборно спортсменство (тогава има и такава), а халфът на тима Евгени Янчовски е обявен за спортсмен №1 на първенството. В добавка заралийските зрители са челници в съревнованието за образцова спортна публика, като непосредствено след тях се нареждат привържениците на Левски. Някой много силно иска бурното минало да остане погребано.
Беройци обаче ценят много повече от трите купи третото място след абонираните за първите две позиции столични грандове. Бронзовите медали са извоювани във фактически финал в последния 34-и кръг срещу Славия – белите са само на точка от домакините и при победа ще ги задминат. Берое обаче бие с 2:0 с голове през втората част и печели правото да дебютира на европейската клубна сцена. 14 години по-късно историята ще се повтори –зелените ще посрещнат тима от „Овча купел“ в последния кръг, а победата с 1:0 ще им осигури първата и единствена засега шампионска титла на България. Тогава предводител на неочакваните първенци в сезона на трусовете след ритуалното убийство на Левски и ЦСКА е именно спортсменът от 72-ра Евгени Янчовски. През 1972-а старозагорци са близо и до още една купа – до последния кръг централният им нападател Петко Петков води в листата на голмайсторите. Срещу белите обаче не успява да вкара, а мачът на основния му конкурент Петър Жеков е на другия ден. В протоколния двубой на ЦСКА с ямболския Тунджа (тогава Лъсков) Жеката знае точно колко трябва да отбележи и завършва сезона с гол преднина.
Под Аязмото обаче също преживяват истинска трагедия – десният бек Петко Бароков е повикан за сбор на младежкия национален тим, за който никога няма да стигне. На 27 март 1972 г. той тръгва за София, но на 16 км от столицата върху автомобила, който шофира, връхлита камион. Спасява се само съпругата му, а Бароков и петгодишният му син Румен загиват. Погребението му в Стара Загора наподобява това на Гунди и Котков няколко месеца по-рано.
Очаквайте: Как в сезона в големите далавери от А група извадиха два тима заради черни каси, а анулиран резултат лиши Славия от сребърните медали
––
––
––
* Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!