2013-01-14 16:32:00
Избрах ЦСКА пред отбор от Италия, не съжалявам, споделя новият играч на "червените"
Баща ми е вкарвал гол на ЦСКА на Армията, искам да оставя следа в отбора, пожела си новото армейско попълнение
19-годишният халф Ивайло Чочев, който премина от Чаврад (Етрополе) в ЦСКА, даде интервю за официалния сайт на армейците cska.bg. Ето какво каза младокът:
– Кога рабра за инетереса на ЦСКА към теб!
– Преди мача за Купата пишеше в някои сайтове, но аз не вярвах до последно.
– Дали Стоичков ти се обади и кога?
– Той се обади след няколко дни и ми каза да съм спокоен, каза на баща им, че имам качества и ще успея.
– Как се чувстваше баща ти след разговора със Стоичков?
– Беше много щастлив и с гордост ми каза като се прибрах, че Стоичков му се е обадил и са си говорили за мен.
– Стоичков често ли говореше с отбора, докато беше част от Чавдар Етрополе?
– Да, идваше е много често на тренировка. Даваше ни много съвети. После стана треньор на Литекс и нямаше време да пътува.
– Колко време си в Етрополе?
– 4 години. От 15-годишен играя там. Преди това тренирах в Плевен.
– Как се чувстваше на реванша с ЦСКА?
– Доста странно. Настоящият ми отбор срещу бъдещия, а аз нямах възможност в този мач да играя за нито един.
– Някой от ЦСКА каза ли ти нещо тогава?
– Поздравиха ме преди мача и ми казаха, че ме чакат.
– Запозна ли се с някой от ръководството?
– Да, след медицинските прегледи и по време на реванша.
– Знаеше ли, че те наблюдават скаутите на клуба?
– Не. Знаех, че има интерес към мен от няколко отбора, но конкретно за ЦСКА – не.
– Доволен ли си от условията, които ти предостави ЦСКА?
– Да, доволен съм. Всичко за мен е перфектно. Нещата се наредиха така както искам. Изпитвам удоловстие да играя и тренирам с отбора.
– Запознат ли си с историята на клуба?
– Да, като цяло знам историята. Целият ми род са цесекари.
– Кое те е впечатлило от историята?
– Двете години, в които отбора отстранява Ливърпул и Нотингам. А и футболистите, които успяват в чужбина са минали през ЦСКА. Това ме е впечатлило от малък. Само ЦСКА може да прави толкова успешен трансфер.
– Къде си израснал?
– В село Трънчовица, Плевенско.
– Беше ли притеснен, когато влезе в съблекалнята за първи път?
– Да, все пак всички футболисти, които досега съм гледал по телевизията ги видях на живо. Те ми помогнаха да се приспобя в отбора.
– Като влезе в съблекалнята не ти ли идваше на баща ти с думите "Татко, аз съм тук! Аз съм футболист на ЦСКА”?
– Да, искаше ми се да му се обадя. Това са силни емоции. Пожелавам си да ги изпитвам повече в ЦСКА, но само откъм положителната им страна. Но засега свърших само едната половина от работата – да ме вземе ЦСКА, но ми остава другата – да се наложа в състава и да играя постоянно.
– Какво ти направи впечатление, когато влезе на стадиона?
– Бях притеснен. От вълнение гледах само надолу и влязох бързо в съблекалнята. Това беше на първата ми тренировка. После се отпуснах. На следващите тренировки забелязах топката с имената на великите футболисти, звездите в "Алеята на славата", надписа "Това е Армията"…
– Имаше ли запазено място за теб в съблекалнята?
– Да, до Ангел Грънчов. Той ми е приятел от младежкия национален отбор и ми каза да седна до него.
– На коя позиция на терена се чувстваш най-добре?
– За мен е най-важно да играя. Иначе ми е най-добре зад нападателя или като вътрешен халф.
– Освен срещу ЦСКА играл ли си срещу друг голям отбор?
– Срещу Левски, но върхът ми бе срещу ЦСКА за Купата. Това бе най-сериозният мач в кариерата ми.
– Какво ще ти липсва от Етрополе?
– Оставям много добри приятели, треньор и президент, които направиха много за мен. Но дойде момента, в който трябваше да премина нагоре в развитието си и трябва да забравя сантиментите.
– Гледал ли си мачове от агитката?
– Не, само по телевизията. Като малък живеех далеч от София и нямах тази възможност.
– Искало ли ти се е?
– Да, на всяко дете му се иска. Беше ми интересно и любопитно като слушах как пеят, и като гледах как вършат всичко като един. Тази тяхна задружност ме спечели.
– Някой друг от семейството ти, заминавал ли се е с футбол?
– Да, баща ми, Дори има гол на Армията. При загубата на Спартак Плевен с 6:1, в средата на 80-те години. После се е контузил тежко и е спрял с футбола.
– Впечатлението ти от Миодраг Йешич?
– Респектиран съм от него. Прави много хубави тренировки, дисциплината е на първо място. Надявам се да постигаме много успехи заедно.
– Какво ви каза на първите тренировки?
– Че трябва да работим усърдно и много, а когато се трудиш всичко се връща. Индивидуални разговори с нас все още не е провеждал.
– Вярваш ли в съдбата или вярваш в себе си?
– Вярвам и в двете. И съм сигурен, че така трябва.
– Ако не беше станал футболист, какъв щеше да е пътят пред теб?
– Учение. Друг изход няма за младите хора.
– Имаш ли хоби?
– Да ходя за риба, но от футбол не ми остава време, защото по цял ден играя.
– Какво ти харесва във футбола?
– Всичко. Ежедневието, обстановката преди мач, феновете, стадиона.
– А какво не ти харесва?
– Загубите.
– Можеш ли да губиш?
– Не, ставам много нервен. Трудно преодолявам загубите. Не съм приятен събеседник за хората около мен.
– Самокритичен ли си?
– Да. Изисквам повече от колкото давам. Почти никога не съм доволен от себе си.
– Защо взе 18-ти номер?
– Заради рождената ми дата. Смятам, че ще ми донесе късмет.
– Когато играеше с Етрополе на турнири за юноши в чужбина, имаше ли интерес към теб?
– Имаше интерес от Италия, от България и от други места, но аз избрах ЦСКА. И не съжалявам.
– Оправяш ли се с ориентацията в София?
– Не, почти не познавам столицата, но съотборниците ми помагат. Возят ме с колите си. За последно това стори Мартин Кабуров.
– Той е още едно голямо име, което ще играе в ЦСКА. Прави ли ти някой от тях по –голямо впечатление?
– Всички в ЦСКА са големи. Някой ден и аз искам да правя впечатление на новите, и да оставя следа в отбора.
– Покри ли се като твои очаквания игровото ниво на ЦСКА?
– Да, очаквах високо ниво и наистина е такова. Класата на футболистите е много висока.
– На кой ще подариш първата си мачова фланелка?
– Или ще я хвърля на някого в агитката, или ще я занеса на дядо ми. Той заслужава и не е изпуснал мой мач. Той ми е най-големия фен.
– Кое за теб ще бъде сбъдната мечта и във футбола, и в живота?
– Да стана шампион с ЦСКА. И да играя в евротурнирите.
– А в живота?
– Да съм добър и честен. Да се ползвам с добро име сред хората.
– Имаш ли приятелка?
– Не (усмихва се). Концетрирал съм се изцяло във футбола и мисля засега така да продължава.
– Кое е характерно за твоето село?
– Григор Вачков е от там (смее се).
– Довърши следната игрова ситуация. ЦСКА и Левски играят при резултат 0:0. Минутата е 90-та, а ти си на границата на наказателното поле на съперника с топка в краката. Ще дадеш ли пас към съотборник на чиста позиция, или ще предпочетш да шутираш директно във вратата?
– Зависи от ситуацията. Ако мой колега наистина е на голова позиция, ще му подам да отбележи. Ако не е така, ще вкарам сам и ще се хвърля в агитката ни, за да празнувам с нея (смее се).
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
––
* Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!