2013-01-23 10:17:00
При Люпко Петрович в Литекс получих "треньорска контузия", признава легионерът ни в Кубан
Това интервю за "Спорт експрес" е първото за капитана на българския национален отбор, откакто е в Русия. Той е в страната по-малко от половин година, но успя да впечатли мнозина с играта си. Като човек Попов също не оставя събеседника си равнодушен. Възпитан, образован, отзивчив – такъв е той. В Русия Ивелин дойде с любов и е готов да остане, пише Андрей Анфиногентов от изданието.
– Предпочитате да общувате на английски. Вече не се ли учи руски език в българските училища?
– Не, но много българи не са забравили руския. Пък и двата езика си приличат.
– Знаете ли, че вашата страна по съветско време понякога на шега наричаха 16-ата република на СССР?
– Знам, че едно време българи и руснаци са се наричали един друг братушки. Според мен това най-точно характеризира нашите отношения, при това до ден днешен.
– Амкар (Перм) е най-българският отбор в руската Премиер
лига. Какво говорят и пишат за него в родината ви?
– Че там българите се чувстват като у дома си, че от доста време диктуват играта на отбора, че Сираков, Кушев и Пеев направиха добра кариера там и по този начин изградиха положителен имидж на българските играчи в руския футбол.
– А кой измисли "Без болгаров нет Амкара"?
– Феновете. Това скандиране е популярно и в родината ми. Защо, не е така ли?
– В Русия много се учудиха на решението на Благой Георгиев през зимата да избере да премине в Амкар, макар да му предлагаха да остане в "Терек". Какво е мнението по този въпрос в България?
– Първо всички мислеха, че той ще остане и ще подпише нов договор с Терек. Но там му предложиха само за една година, докато от Амкар – три и половина. Този фактор –
срокът на договора, не може да не е важен за футболист, който е минал 30-те. Освен това Георгиев има семейство, дете. А и фактът, че в Перм ще е до сънародници, също изигра роля. Все пак заедно е по-весело.
– Да поговорим за вас. Защо още като тийнейджър отидохте в Холандия?
– Академията на Фейенорд е мечтано място за всеки юноша. Там ме очакваха, но в Холандия футболистите могат да подпишат договор чак след навършването на 18 години. Преди това могат да го направят родителите, но те трябва легално да са в страната за постоянно. Мама и татко бяха готови да заживеят в Ротердам, за да работят там. Чакахме три месеца, нищо не стана и трябваше да се върна.
– Преди Кубан играхте в турския Газиантеп. Доскуча ли ви турската провинция, щом решихте да смените страната?
– Не, в Газиантеп много ми хареса. България и Турция са по-близки, отколкото изглежда на пръв поглед. Културата и битът ни са много близки. Българите нямат проблем с адаптацията там, при мен също всичко беше наред, но просто дойде време за нова крачка в кариерата ми. Сънародникът ми Ивайло Петков, в миналото капитан на Кубан, ми каза, че има вариант за Краснодар, който не е за изпускане. И макар че след това получих предложения от Испания и от друг турски клуб, избрах Кубан.
– Твърдят, че сте доста избухлив. Веднъж даже сте се скарали с треньора на Литекс, като сте казали на журналистите, че имате "треньорска контузия". Това истина ли е?
– Това се случи след първия ми мач в националния отбор. В мача срещу Локо (София) Люпко Петрович ме смени още в 15-ата минута. Каза ми, че играя добре само в националния отбор, а в клуба съм загубил мотивация, и ме изпрати да тренирам с юношите. Там изкарах два месеца, после Петрович го уволниха, след което дадох интервю и там си позволих малко по-остри думи по негов адрес.
– Сега бихте ли постъпили по същия начин?
– Не, разбира се. Аз пораснах. Но тогава ме засегнаха думите на треньора, който винаги обвиняваше играчите за загубите, а заслугите за победите приписваше изцяло на себе си. В съблекалнята играчите си говорят за тези неща, но аз изнесох мръсното бельо навън. Може би не беше коректно, но това беше истината.
– За капитан на националния отбор ви избраха съиграчите или така реши треньорът?
– Треньорът Любослав Пенев. Той започна да обновява тима и ме назначи за капитан.
– Как ви се струва руската Премиер лига?
– Преди всичко трябва да отбележа, че тук има много отбори и футболисти, които могат и обичат да играят комбинативно и умно.
– Мнго бързо се адаптирахте, след по-малко от месец бяхте титуляр в Кубан.
– Много ми помогнаха останалите в отбора. Всички очевидно разбраха, че аз, макар и да не говоря руски, много искам да стана един от тях, да науча езика и да помогна на отбора. Освен това в Кубан сега сме се събрали играчи на около една възраст, имаме общи интереси, по-лесно се разбираме.
– Краснодар не е София, двата града имат малко общи неща.
– Не е така, напразно така мислите. Има общи неща. Тук живеят петдесетина българи, които говорят родния си език и ми помагат да се адаптирам. Градът ми харесва, а София няма как да я забравя – нали се връщам често там заради националния отбор.
– Защо Кубан игра успешно с лидерите, но загуби важни точки в краснодарското дерби и в мача с Алания?
– Влияние оказва липсата на опит.
– Опит в какво?
– Имаме много млади, амбициозни и талантливи играчи, но още не сме се научили да побеждаваме във важните мачове, като използваме най-добрите си качества и наказваме съперника за грешките му. Примерно играхме добре в Казан, но паднахме. Срещу Зенит имахме шансове, но първо аз изпуснах, после имаше дузпа и съперникът ни изтръгна победата. А всичко можеше да е обратно – в наша полза. Да вземаш своето, да не проиграваш шансовете си – това идва с опита.
– Готов ли сте да повторите кариерата на Захари Сираков и Мартин Кушев, които прекараха в Русия най-добрите си години?
– Да, готов съм да остана тук задълго. Страната е много интересна. Футболът се развива, инвестират се много пари – от заплатите на играчите до нови стадиони. А и нали в Русия ще има световно първенство!
– Семейството ви голямо ли е?
– Да. Жена ми Елена, малкият ми – само на 13 месеца, син. Освен това мама, татко, чичовци, лели. И сега всички са фенове на Кубан.
Текст: "24 часа"
––
––
––
* Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com!