2013-02-24 12:06:00
Пиле от Станкето преподава уроци на петли
Фурорите на новаци в елита не започват от Литекс, няма и да свършат с Лудогорец. През 1976/77 г. цяла България говори за чудото от Станкето, както е известен град Дупница при социализма. Свежата глътка въздух във футбола ни идва от заложилия най-вече на местни кадри Марек. Първенецът в Южната Б група, който се завръща след 4 сезона във втория ешелон и дори изпада от там, но е оставен с административно решение, разчита на физическа мощ, тактическа дисциплина и пълно себераздаване. А влакове от Дупница с горещи фенове следват отбора при гостуванията му. Толкова страшният тест на Купър, създаден за употреба от американската армия – да се пробяга максимално дълго разстояние за 12 минути, който е покриван задължително от футболистите ни в онези години, не е проблем единствено за новака в елита. Тогава футболната ни общественост научава имената на пълни дебютанти в А група – на вратаря Стоян Стоянов, безкомпромисните защитници Любен Колев и Роман Караколев, техничните халфове Димитър Димитров-Мики и Асен Томов. Чува за Александър Райнов и Любен Севдин, който по-късно ще стане любим герой в левскарския фолклор с гола си във вратата на ЦСКА във финал за купата през 1978 г. Всички те израстват до двама опитни играчи – централния бранител Николай Кръстев-Шулц и полузащитника Сашо Паргов.
Всяка армия си има предводител, той също е местен – Янко Динков. Рано побелелият специалист съумява да използва втория си шанс. За първи път Динков поема отбора през 1971 г., след като силното поколение на дупничани е изчерпано, а звездите Кирил Миланов и Йордан Самоковлийски напускат. Тимът зимува на 10-ото място на 5 точки от опасната зона, но през пролетта се срива до предпоследното място и изпада. През есента на 1974 г. Динков отново е назначен начело на Марек и само за два сезона го превръща в явление.
За да полетят високо обаче дупничани имат и шанса да намерят златни подкрепления отвън – близнаци от школата на Левски, известни в началото на кариерата си като братя Златанови. Иван и Венцислав Петрови вървят в комплект, остават недооценени на „Герена“, после и в Ботев Пд, за да стигнат до скромния Торпедо Карлово. Те идват в някогашния Станке Димитров в нарушение на тогавашните правилници, според които елитен тим може да вземе от по-нискоразреден отбор само по един футболист. За близнаците обаче правят изключение и машината на новака намира своя завършен вид в атака. Двамата вкарват 24 от всички 43 гола в първенството. С две попадения на Иван Петров Марек сензационно повежда на „Армията“ срещу ЦСКА в 10-ия кръг и до края на двубоя изнася лекция по съвременен футбол на шампиона за крайното 3:1. На другия ден в-к „Спорт“ излиза с красноречива карикатура – пиле с надпис „Марек“ стои с показалка пред черната дъска и преподава урок на „петлетата“ ЦСКА, Левски и Славия. Успехът изкачва дупничани на първата позиция, където остават още един кръг. В края на сезона марекчани се окичват с бронзовите медали – незапомнен успех за единствения роден клуб от неокръжен град, стигнал до евротурнирите. Впрочем дават им ги чак на следващия сезон, защото БФФ до последно фаворизира Славия за тройката.
Първенството ще се запомни и с чисто човешка трагедия. 13-ият кръг се оказва наистина фатален за най-добрия футболист до този момент от сезона (водач в подреждането по звезди на „Народен спорт”) – Николай Кръстев. Сливен оказва ожесточен отпор на марекчани и пази благоприятния резултат с всякакви средства, а бившият нападател на ЦСКА Пламен Янков чупи жестоко две кости на подбедрицата на Шулц. При дългото лечение се получават усложнения и след време бранителят умира.
Кървища се леят и на есенното дерби на сини и червени на 25 септември 1976 г., запомнено с първия пълен обрат от 0:2, за който сините фенове и до днес скандират „Хей, чуй, ЦСКА…”. В 50-ата минута армейците водят с голове на Милен Горанов и Цветан Йончев, когато на сцената излиза дупнишкото лошо момче на сините Киро Миланов. Десетина дни по-рано Байко е разнебитил с 6 гола финландците от Рейпас при 12:2 за КНК. Сега именно той намалява на 2:1. Мощната деветка е пазен от безкомпромисния Ангел Рангелов. При сблъсък между двамата дупничанинът се хваща за устата и почва да плюе кръв пред съдията Димитър Пармаков с твърдението, че Гелето го е изритал в лицето с бутоните. Реферът гони защитника, а червените претендират, че Миланов нарочно си е прехапал езика. След това нападат съдията, че не е изгонил Благой Кръстанов за удар в лицето на вратаря Йордан Филипов. С човек повече сините изравняват, а в последната минута Миланов е съборен в наказателното поле и Димитър Пармаков свири дузпа. Всички в червено награбват рефера, а Войн Войнов е точен и Левски бие с 3:2. Двубоят ще се помни и с безпрецедентната за времето си контестация на ЦСКА срещу съдийските решения, подкрепена с видеозаписи на спорни моменти.
С обрата тимът от „Герена” обръща и класирането, в което до този момент е изоставал с 2 точки. Въпреки че ЦСКА все пак става есенен първенец, през пролетта Левски отново излиза начело и грабва титлата кръг предсрочно с 0:0 пред рекордните за Свищов 35 000 зрители като гости на новака Академик, в чиято единайсеторка се подвизава бъдещият президент на ЦСКА Валентин Михов. Червените страдат в началото на сезона заради отсъствието на наказаната си звезда Георги Денев (пак заради сбиване на мач с Левски – 4:3 за сините във финал за купата на 2 юни 1976 г.), а невероятният пропуск срещу Сент Етиен на привлечения от Ботев Пд Спас Джевизов за дълго снема доверието от тарана. Светлин Мирчев-Доцента дава надежда, че ще го замести, но също пропуска доста срещи заради травма. Така ЦСКА вкарва цели 28 гола по-малко от вечния си съперник и това се оказва решаващо. В Стара Загора бляскав дебют с победен гол за 1:0 срещу Академик Сф прави Стойчо Младенов, който до края на сезона вкарва още 9, в състава на Берое се утвърждава Георги Димитров-Джеки, но до тяхното идване на „Армията“ ще мине още време.
Епилог на сезона поставя потулен навремето скандал пак с Киро Миланов в главната роля. В уреден финал за купата левскарите трябва да „полегнат“ на столичните железничари, с които са в чудесни отношения на принципа „ти на мене, аз на теб“. Договорката обаче е отменена в последния момент от висш милиционерски началник, по-класният тим от „Герена“ логично печели с 2:1, а ядосаните от провала на „сделката“ локомотивци ритат съперниците си като за последно. Най-големите удари понася онзи, който никога не бяга от тях – Байко. Историята с персоналния му пазач Йордан Стойков-Бумбо има продължение на банкета след мача в столичен ресторант, където двата тима случайно се засичат. Бранителят има неблагоразумието да извика нападателя отвън за „доизясняване” на отношенията им и е тежко нокаутиран, дори изпада в несвяст. По нареждане лично на Милко Балев, душеприказчика на Тодор Живков, Миланов е осъден и дори лежи в затвора, преди радетели на синята кауза да успеят да го помилват, използвайки отсъствие на Балев от родината. „Амнистирахте най-големия хулиган”, беснее постфактум комунистическият велможа. На терена обаче няма прошка, а само една кратка отсрочка. През следващия сезон изхвърленият завинаги от „физкултурното движение” Миланов няма да изиграе нито един мач за първенство, но тихомълком му е позволено да запише 4 срещи за Левски в евротурнирите, в които вкарва 3 гола на полския Шльонск.
Очаквайте: Как столичното Локо стана шампион на червения стадион с любезната подкрепа на Левски