Илия Груев: На мястото на Лудогорец сега можеше да е Черноморец

2016-06-13 14:44:00

Илия Груев гостува в предаването "Код спорт" по TV+, където разказа интересни неща около проваления проект "Черноморец Бургас", част от който беше и той.

– Каква бе основната цел на проекта Черноморец? Бяхте част от него с Краси Балъков…
– Беше много хубаво нещо, но за съжаление не успя да се развие така, както на нас ни се искаше и беше запланувано. Мисля, че това е правилният начин на работа. Това, което прави Лудогорец е подобие на онова, което искахме да сторим в Черноморец. Първо да се направят тренировъчни бази, условия за работа, терени, да се обърне внимание на детско-юношеската школа, структурите на управление на клуба. И след това да се гонят класирания било то в България, за да може да се излезе на европейската сцена. Лудогорец е точно това, което трябваше да бъде Черноморец.

– Ще изгради ли някога България печеливш модел?
– Надявам се искрено да успеят ръководителите, защото това е най-популярният спорт в България от години. Надявам се, че ще успеят. Човек трябва да мисли позитивно и да вярва в това, което прави.

– Според теб проблем ли е манталитетът на българските играчи?
– Може да се каже, че донякъде е проблем, защото самият футболист играе за националния отбор няколко пъти в годината. Той се гради, израства в клуба. Не мога да кажа какво правят футболистите в клубовете. В националния отбор е малко по-друго. Нормално е, когато се прибереш  в България за сбор на представителния тим, искаш да видиш приятели, близки, роднини. В рамките на един ден е нормално, но после трябва да си абсолютно концентриран върху представянето си, защото това са много важни мачове. За авторитет и престиж най-вече. Никой не може да те накара за играеш за националния отбор. За него се играе с гордост, чест и достойнство.

– Какво се случи тогава в националния отбор? Говори се, че Лотар Матеус е жертва на вътрешен бойкот.
– Не мога да кажа, че е бил жертва на някакъв бойкот. В отбора имаше изградени правила, които се спазваха.

– Игра за националния през 90-те години с футболисти като Стоичков, Лечков, Балъков. Защо днес само въздишаме по тях?
– Може би тогава социалистическата система създаде тези футболисти. Смея да твърдя, че и аз съм продукт на тази система. Това се случи със спортните училища, с високата конкуренция, с доброто изграждане на треньорите като подготовка на работа. Тогава се държеше не толкова на футболните качества, колкото на човешките. Винаги имаше връзка между училище и клуб. Тази система беше правилна за онзи период от време. Имахме условия да тренираме. Не беше като сега, където навсякъде има затревени терени. Има и изкуствени терени. Тогава нямахме толкова други възможности. За нас футболът беше всичко и беше най-хубавото, което можеше да ни се случи.

– А ръководната роля на Христо Порточанов?
– Смея да твърдя, че е ръководител от гояма класа, с всичките му плюсове и минуси. Успя да направи нещо немислимо за онези години в Бургас. С момчета, които не бяха звезди, с дисциплина и респект. С ръка на сърцето казвам, че и до днес едва ли има български клуб, който има такива ред и дисциплина при нас, но с ясни и точни правила. Когато има ред и дисциплина, няма никакъв проблем. Който се опитва да шикалкави или да нарушава првилата, той беше безмилостен и безкомпромисен към този човек.

– Би ли взел български футболист това лято в Дуисбург?
– С удоволствие бих работил с български футболист. Имал съм възможността да заваря в Дуисбург Валери Домовчийски, когато бях с Коста Руняич. Чувството е много приятно, защото когато отидох в Германия като футболист, нямаше треньори или състезатели, които да говорят с мен на български. Винаги съм бил ориентиртан към Германия, винаги ми е харесвало там. Чувстваме се добре. От известно време с жена ми и децата имаме и немски паспорт. Винаги ще се гордея, че съм българин, защото тук са ми корените, родителите, приятелите, но в същото време се гордея, че успях да взема и немски паспорт, което ме прави независим.

– Игра в световните квалификации за Мондиал’98, когато те набедиха за допинг афера. Оправдаха те, но в крайна сметка това ти коства участие на финалите.
– Това е един много неприятен спомен, защото бях почти сигурен, че ще замина да играя на световното първенство. Винаги в кариерата ми съм се опитвал да бъда честен най-вече към себе си. Ако ти сам не уважаваш себе си, не можеш да уважаваш и другите. Никога не бих си позволил да прибегна до такива забранени вещества, за да постигна цели и амбиции. Играх в квалификациите, жалко че не успях да играя на световното първенство, защото това щеше да бъде невероятен спомен. Много от моите приятели ме утешаваха – „нали видя какво стана”. Въпреки всичките негативи, за мен би било чест да бъда част от този национален отбор. Всички знаем България колко трудно се класира на такива форуми. Но ние не сме Германия, за да се класираме за всяко европейско или световно първенство. Фактът, че не ме наказаха, за мен беше неприятна изненада. Почти 100% знам как е станало всичко, но това е минало и за съжаление не мога да го върна. Имаме много хубави поговорки и обичам да си ги припомням особено в Германия – "Това, което не ни убива, ни прави по-силни." Точно в тази фаза видях кои са ми истинските приятели, как се променя отношението на хората към теб… За мен това беше голяма и важна школа.

– Харесва ли на семейството ти живота в Германия? Как почивате, как се забавлявате?
– Животът в Германия харесва на цялото семейство. Направихме най-реалната стъпка след толкова години в Германия, предложиха ни да вземем немски паспорти, съгласихме се. Процедурата беше дълга и неелементарна. Освен, че трябва да положиш изпит по език, който продължава около 4,5 часа, има и друг тест, който е за историческите, политическите и георграфските познания на Германия. Проблем са купищата бумаги, които човек трябва да представи, за да може изобщо да кандидатства. Последните десет години си си плащал данъците, осигуровки, здравни, пенсионни… Процедурата трае между шест и седем месеца. Накрая в присъствието на кмета на града наградиха мен и жена ми с грамоти, дадоха ни и гражданство. В момента живея само с жена ми. Децата поеха по своя път. Имам дъщеря на 20 години, която е студентка в престижния университет в Хайделберг – филология. Занимава се с английски, руски и немски. Синът ми е на 16 години, а преди година реши, че иска да тръгва по моя път и подписа договор с „Вердер” (Бремен). Сега живее в интерната, който е на самия стадион. Справя се сам, развива се много добре. Горди сме с децата си. Единственото, което можем да направим всички е заедно да отидем на море в Турция. Въпреки че децата пораснаха, фактът, че те искат да бъдат с нас на почивка, с жена ми ни прави много горди.

– Европейското първенство върви. Германците казват: "Ако не сме втори, значи печелим". Какво да очакваме от Бундестима и кой ще ликува?
– Бундестима е много специална тема за мен, защото имам доста контакти в Германия. Няколко пъти съм се засичал с Йоахим Льов и съм говорил с него. Много интересен събеседник, много добре подготвен. Изключително приятен човек. Факт е, че Германия ще бъде добре подготвена за Евро 2016, макар за мен европейското първенство като сила и като качество всичко да е съсредоточено тук. И е по-силно от едно световно първенство, като изключим Бразилия, Аржентина, Чили, някои тимове от Африка също. Германия има много добър отбор. Фактът, че могат да си позволят да не вземат Марко Ройс сред 24-ата, показва достатъчно каква е класата на този отбор. Освен това винаги е доказвала, че е турнирен боец, отбор с характер, както показаха и в Бразилия. Не мога да кажа дали ще станат европейски шампиони, но предпоставките ги имат – добър отбор, футболисти, колектив, което е голям плюс и характерната за германския футбол непримиримост.

Вашият коментар