2016-01-26 16:13:00
От Гунди и Котков, през златното поколение на българския футбол до "трите коня, които дърпаха каляската" България винаги е имала страхотни футболисти, които се състезаваха в добри европейски отбори. Страната ни винаги беше претендент за класиране на големи футболни форуми.
След отказването на Берба, Мартин и Стилиян, обаче нямаме нито един футболист, който да изпъква над останалите, около когото да се гради състава и играта. Дори само един такъв понякога е достатъчен за добра игра и класиране на европейско или световно – доказателството са Уелс и Гарет Бейл, и Австрия и Давид Алаба, отбори които се класираха на евро 2016, без да имат друг кой знае колко силен състезател в състава си.
При нас за съжаление такъв играч липсва, имахме надежди за Ивелин Попов, но за сега не е доказал, че може да бъде този човек. Той все още няма силен мач за националния отбор, а и се състезава в руската премиер лига, която в никакъв случай не е слаба, но не е като западно европейските първенства. Имаме и други добри футболисти – Георги Миланов, Ивайло Чочев, Александър Тонев, Иван Иванов, Антонио Вутов, Симеон Славчев, но те не могат да се утвърдят в клубните си отбори и когато трябва да играят за националния отбор нямат игрова практика и това влияе на играта и самочувствието им.
"Лъвовете" вече не са конкурент за класиране, позицията ни в ранглистата на ФИФА е толкова назад, че правим шпалир на Замбия, Гвинея, Уганда и др., а при това положение не можем да се надяваме на по-слаби съперници в квалификациите и нямаме шанс за класиране. Групата ни за световното 2018 г. е ужасяваща: Франция, Холандия и черната котка Швеция, едва ли някой се надява на нещо. На клубно ниво отборите ни всяко лято правят нови географски открития в европейските турнири, кое от кое по-екзотични.
В страната ни всичко е сбъркано, та футболът ли да е наред?
Корупцията в българския футбол е проникнала навсякъде дори и при най-малките. Родителите чрез подкупи могат да направят така, че детето им да играе, въпреки че може да има десетки деца по-добри от него. С младите не се работи правилно, нямат си и най малка представа от тактика, треньорите в школите взимат малки заплати и за това се стига до момента с подкупите.
Няма и кръг от родната А група без съдийски скандал, последния есенен кръг съдията стана причина Литекс да напусне терена, преди мача да е свършил. Винаги има спекулации кой съдия какво е свирили и какво не. Преди години имаше практика за по- напечените мачове да се вика чуждестранен съдия, но едва ли това е решението.
Прословутите бази са един от най-големите проблеми. Собствениците не искат да ремонтират стадиони, да строят помощни игрища и площта около стадионите, тъй като земята не е тяхна, а им е отдадена под наем. Някой стадиони в България вече са опасни за живота. Зрителите не ходят на мачове, защото няма интрига в тях, играчите се разхождат, няма положения, няма качество.
Многото чужденци със съмнителни качества само пречат на местните момчета. Често нашите са по-добри, но просто перлата в отбора взима много по-голяма заплата, а това задължава да играе редовно. Само за няколко месеца обаче ментетата са разкрити и натирени. Има и изключения, но са рядкост.
Набраната инерция от златното поколение не се използва правилно. Сега част от това поколение управлява футбола ни, но ако бяха добри ръководители поне наполовина, колкото бяха добри футболисти, всичко щеше да е мед и масло. Шефовете на БФС с изкуствените коси или липсата на такава се правят, че вършат нещо и не ги интересува накъде отива футбола ни.
Други страни от нашата черга си поддържат добри футболисти и високо ниво – хърватите винаги са силни, класират се без проблеми на световни и европейски, играчите им се състезават за добри отбори на Запад. Гърците бяха евро шампион през 2004 година, с изключение на последния цикъл квалификации са винаги стабилни. Румъния също държи едно добро ниво, дори се класираха за евро 2016, вече споменахме Австрия, която набира скорост, да не говорим за Исландия. Просто в тези страни се работи правилно с школите и няма такава корупция, а тези две неща са основите на добрия футбол.
Спасението на футбола ни е моментална оставка на ръководството, и рестарт, да се почне от нулата, на чисто, защото с това ръководство и този начин на работа излизане от блатото няма. След зануляването на футбола ни нека заповяда Бербатов, да поеме юздите, единствения светъл лъч във все по-тъмния тунел. А до тогава – "не бийте пианиста, той толкова си може“, в превод с тези футболистите и ръководители – толкова.