2011-09-15 11:38:00
След кратка пауза BGfootball.com продължава с историите на дългогодишния
администратор на националния ни отбор Александър Динев.От предишните няколко
негови разказа научихме за празненствата в САЩ след паметната победа над
Германия с 2:1 по време на световното първенство през 1994 г. Поредният разказ
е свързан с един мач на националния отбор в Москва, когато начело на тима бе
Христо Бонев..
През есента на 1997 г. трябваше да играем протоколен мач с Русия. Бяхме се
класирали вече за световното първенство във Франция през 1998 г., след като победихме
"братушките" с 1:0 на "Васил Левски" месец по рано. Туньо
Иванов ги съсипа след гол с глава тогава, а за чешкият рефер на мача Вацлав
Крондъл се разправят митове и легенди и до днес. Затова за двубоя на 11
октомври на „Лужники" тръгнахме с отлично настроение.
Връщаме ние визитата в Москва и отиваме на тренировка на огромния стадион руската
столица. Това е едно от най-великите спортни съоръжения, които съм виждал в
живота си, а повярвайте ми, бил съм на много стадиони. Селекционерът Христо
Бонев беше дал свободно на момчетата. По принцип Зума е треньор тип
"диктатор" и държеше на реда, дисциплината и многото потене в
тренировките. В Москва обаче беше друго. Стоичков, Балъков и компания отиваха
да играят само за престиж.
Съответно футболистите започнаха да обмислят пъклен план как да си направят
майтап с Илиян Киряков още в самолета. По принцип Кирячето беше обявен за талисман
на отбора, още от световното първенство в Щатите, защото е дребен на ръст, с
рижава коса и изпъкваше много сред останалите си колеги. Сърцатият защитник
изтърпя стоически какви ли не майтапи, какви ли не бъзици през годините.
Стоичков дори му нареди на шега да му носи куфарите, а родните медии не
разбраха това и изкараха, че Пената е повикал Киряка в националния отбор едва
ли не като "шерп" на Ицо. Рижавият дребосък не оставаше длъжен на
своите колеги и от своя страна също ги кодошеше. Ту им разменяше екипите в
съблекалнята, ту им връзваше и двете обувки, та после не можаха да си ги обуят,
ту им криеше хавлиите в банята. Абе и Кирячето си беше голям гявол.
Та тогава, на "Лужники", националите изненадващо не кодошеха
бранителя, а се държаха с него много приятелски и дружелюбно. Потупваха го по
рамото, разправяха му вицове, обясняваха му колко велик футболист е. Явно точно
това са го измислили в самолета. Съответно Илиянчо се беше успокоил и повярва,
че съотборниците му са спрели да си правят майтап с него. Да, ама това си
излезе "затишие пред буря". Веднага след тренировката на
"Лужники" Сираков, Балъков, Лечков и Стоичков влязоха в залата за
масажи. Огромно помещение с много огледала, вани, джакузи и двайсетина луксозни
писоара. Още тогава ми направи впечатление, че те са монтирани доста високо, но
не обърнах внимание на този факт. Та разпускат си Наско, Краси, Лечков и Ицо в
джакузито, минали са масажи и всички процедури и обсъждат класирането си за
световното във Франция, хилят се, чакат нещо и го получават на тепсия. Изведнъж
от някъде се появи Киряков – гол и с огромна хавлия около слабините си. Илиян
започна да се оглежда в огромните огледала и после запристъпва от крак на крак.
И така близо пет минути. По едно време Наско намигна на Ицо и изрева с мощен
глас "Абе, няма ли кой да го вдигне и да го изпикае бе? Не виждате ли, че
Киряка не може сам да стигне до писоара и ще се напишка прав. Егати батковците
сте. Егати лъвовете, егати звездите! Помогнете му, бе помогнете!". Всички
се заляха от смях, а Балъка направо щеше да се удави в джакузито. Илиян пък се
стъписа, почервеня от срам, отвърна нещо от сорта "мога и сам, вие не сте
дорасли", свърши си работата и напусна набързо огромната зала. Тарторите
на отбора веднага разпространиха новината, че роденият в търновското село
Лесичери футболист се е напикал прав и всички футболисти направо го скъсаха от
майтап и на вечеря, и на закуска, и след мача, и през целия полет до София.
Паднахме от Русия с 2:4, но от цялото пътуване до Москва всички запомниха
най-вече майтапите около "пишкането" на Киряка.
Останалите истории на Александър Динев тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук