2018-03-22 17:00:00
Вечното дерби е интригуващ мач, в който 22-ма футболисти тичат след една топка и накрая печелят червените. Перифразираната по този начин максима на легендата Гари Линекер за немската футболна машина сякаш най-точно описва състоянието на силите в най-големия сблъсък в родния футбол през последните години. Статистиката е убийствено категорична – сините имат на сметката си един-единствен успех от последните 12 мача за първенство. В 14 поредни двубоя с ЦСКА в Първа лига те не успяха да запазят мрежата си суха – от 2012 г. насам на всяко шампионатно дерби червената публика се радва поне веднъж, а в цели 5 двубоя това им се случи по 3 пъти за 90 минути. В 3 от последните 4 дербита на таблото до емблемата на Левски стоеше 0 от началото до края. Изобщо можем да продължаваме с подобна негативна за сините статистика, докато се връщаме назад във времето някъде до пролетта на 2009 г., когато май за последно сините надиграха своя съперник (2:0), създадоха и реализираха повече положения от него и не им се наложи след края да говорят за липса на късмет.
Оттогава насам червените доминират, независимо от всякакви фактори като моментна форма, напрежение от преследване на по-високи цели или метеорологични условия. И под жарко слънце, и в снежни виелици (3:0 на 25 октомври 2014 година), и под проливен дъжд – накрая печелеха армейците.
Неделната класика, играна под проливен дъжд, върна спомените на по-зрялото поколение към два емблематични мача от 1997 година – в единия ЦСКА ознаменува последния си златен дубъл с 3:1 във финала за купата, а в другия Левски спечели с късен гол на Георги Иванов–Гонзо в 82-ата минута – неговия първи във вечното дерби.
Каранга със сигурност няма да достигне дълголетието на Иванов в изданията между сини и червени, но определено внася същата щипка сол на дербито на терена и по трибуните. Всяко негово докосване бе посрещано с мощни освирквания от Б и В сектор, а големите надежди на публиката в Г и А бяха свързани с едно негово заставане на правилното място в правилния момент. Точно както Гонзо многократно е огорчавал червените, сега Каранга реши всичко с едно докосване.
И ако големият герой, към когото бяха насочени прожекторите след мача, беше възможно най-очакваният, то по-задълбоченият анализ отличава няколко други фигури с ключово значение в хода на двубоя. От едната страна Кристиян Малинов отново беше безкомпромисен в дефанзивен план, а често даваше начало на червените атаки и се позиционираше зад нападението, откъдето разпределяше топката в единия или другия фланг.
Ако задържи прогреса си и в оставащите мачове, той ще бъде достоен за титлата
"Хит на сезона", а не е зле вече и националният треньор да му обърне по-сериозно внимание. Присъствието сред титулярите на Джеферсон първоначално се прие с резерви от феновете на армейците, но бразилецът категорично затвърди избора на Стамен Белчев като правилен и изигра много силен мач. Успешни се оказаха и ротациите, които наставникът на ЦСКА направи в състава, особено с включването на Пинто – да се завърнеш сред титулярите с добро представяне точно в този двубой и при тези тежки условия на терена заслужава адмирации.
Изобщо всички в ЦСКА изглеждат калени за тежки изпитания на волята и физиката.
Съперниците на червените започват да губят кураж в заключителните минути. Излиза, че каквото и да правят те, накрая ЦСКА вкарва гол и печели. Трети пореден двубой, след победите над Етър и Пирин, армейците решават в последните 10 минути.
В синия лагер Горанов и Тиам заслужават аплодисменти за темпото, желанието и жертвоготовността, с която стояха на терена. Синият юноша Горанов бе приятната изненада в състава на Левски. Той изпъкна. Докато Тиам бе безкомпромисен и много полезен в дефанзивен план, но във фаза атака е разочароващ, а половината от подаванията му са неточни.
Общо взето, треньорите не изневериха на стила си и реално сблъскаха челно онова, което ни представят по традиция в първенството. ЦСКА се стремеше да контролира топката, доколкото теренът го позволяваше, докато Роси май пак беше записал в плановете си 0:0 с надеждата, че разликата може да дойде от статично положение и един удар на Яблонски, Ейолфсон или Костов… Неуспехът на тази своя тактика италианецът нарича липса на късмет?!
Големите са големи, защото ценят успехите на другите и приемат загубите с достойнство. Може би е по-добре след поредния нулев мач на своя отбор Роси да погледне трезво, да поразсъждава върху нагласата на отбора му, а защо не и да го огледа по-детайлно, за да си отговори на въпроса какво правят някои играчи в състава му.
Например дали с три гола за целия сезон (всички във вратата на Септември) и почти никакъв принос във важните двубои е нормално Обертан да продължава да получава статут на несменяем титуляр и почти пълна свобода на терена. Роси трябва да отговори и защо първо включи сред 11-те Насименто, а след това и го търпя цял мач, въпреки че бе най-слабият на терена. Защо не започна с биткаджията Васил Панайотов, който щеше да свърши добра работа при тези метеорологични условия?
А вместо да го защитават сляпо с декларации, феновете на Левски би трябвало да му припомнят какви са били очакванията към хората, седели на мястото на италианеца. Защото и с треньор от школата вероятно Левски щеше да демонстрира същата продукция.
Стоян Генов/Тема Спорт