2013-09-30 09:44:00
Никоя шампионска титла не е сигурна, докато има и най-малката теоретична възможност тя да бъде загубена – това с потрес разбират в Борисовата градина през сезон 2005/06 г., когато 7 точки аванс на ЦСКА пред Левски на Станимир Стоилов след първия дял е пропилян по невероятен начин само за няколко кръга през пролетта. Както винаги в подобни случаи избуяват конспиративните теории за заговори, предателства и продажби под масата. Те са подхранвани и от главни действащи лица в събитията, които бързо извървяват пътя от герои до грешници.
В сезон, в който на собственика на клуба Тодор Батков му се привиждат хомосексуалисти сред британските съдии сините стартират с непредвиден резил срещу словенския Публикум за Купата на УЕФА, но стигат до още по-малко очакван четвъртфинал срещу германския Шалке 04 и като бонус – шанс да атакуват групите на Шампионската лига през следващия сезон. Оказва се, успешно. Приказката, за която не спира да говори Мъри, започва с разказ за кошмара на вечния съперник ЦСКА.
Първенството тръгва с 16 тима, а още след втория кръг съставът на групата е редуциран. Единият благоевградски представител в елита – Пирин, набързо е изхвърлен заради неизплатени задължения към НОИ.
В същото време три наши отбора атакуват успешно групите на турнира, предшестващ Лига Европа, като Литекс на Люпко Петрович и Левски дори излизат от тях и играят евросрещи напролет. Есента обаче принадлежи на ЦСКА, воден от венцехваления от подбрани червени фенове Миодраг Йешич, който набързо е произведен в „генерал” и дори се снима в някои медии с българска военна униформа, украсена с ордени. Отначало сякаш има защо – червените не успяват в опита си за атака на групите на Шампионската лига, но отпадат с гръмовно 1:0 на „Анфийлд” срещу Ливърпул. Чудесата продължават с отстраняването с две победи с по 1:0 на германския Леверкузен с Димитър Бербатов в състава му. На домашната сцена армейците губят само две точки за цял полусезон – с 1:1 срещу вечния съперник Левски и провеждат наказателна операция срещу останалите тимове в А група, довела до зашеметяващите 53 отбелязани гола в 14 срещи. Когато Литекс и Левски изграват отложения си мач след края на есенния дял, загубен от сините с 0:1, предводителят на ЦСКА Йешич има поводи да се пъчи заради седемте точки преднина през вечния враг, на който той дори не желае да произнася името. В столичното заведение "Сръбска скара" има несекващи поводи за пиршества.
Едва ли преди началото на пролетния полусезон някой в Левски смее да си помисли, че шансовете за титлата са нещо повече от илюзия – с половин уста Батков говори за липсващ феърплей като оправдание за пропилените възможности. С къртовска работа Стоилов обаче почти е завършил строежа на отбор с избистрен вече стил. Схемата е неизменното 4-2-3-1, а титулярната единайсеторка е съставяна от играчите в най-добра моментна форма – изпълнителите често се менят, но винаги спазват строга тактическа дисциплина.
Гръбнакът се изгражда около вратаря Георги Петков, централните бранители Игор Томашич и Елин Топузаков, левия бек Лусио Вагнер, вътрешните халфове Ричард Еромоигбе и Даниел Боримиров, изживяващ втора младост. Франузинът Седрик Бардон е истинска находка в средата на терена, при това без пари, а Димитър Телкийски прави може би най-силния сезон в кариерата си. С филигранните си изпълнения Христо Йовов неслучайно си спечелва прозвището Бижутера, а в атаката със запомнящото се присъствие на Валери Домовчийски и на завърналия се за пореден път на "Герена" Георги Иванов е компенсирана продажбата на Георги Чиликов в в Португалия и е превъзмогната загубата на Екундайо Джайеоба, който прави невероятен старт на сезона, но има нещастието да се контузи тежко.
Левски слага ред в къщичката си, докато в същото време в Борисовата градина бавно и неумолимо се настанява хаосът. Първите признаци за него идват още при триумфалния есенен поход, когато избуява дълго тушираният конфликт между сръбския треньор и шефа на Надзорния съвет на клуба Стефан Орманджиев, възникнал около лятната селекция. Йешич не получава някои от исканите от него подкрепления, за което обвинява сина на червената треньорска легенда Стоян Орманджиев-Пашата, но все пак успява да привлече своите сънародници Матия Матко и Славко Матич, които се оказват впоследствие пълни разочарования.
Наставникът обаче има и силни попадения като мароканеца Мурад Хидиуед, минал преди това през Литекс. Началото на един от най-невероятните обрати в историята на българския клубен футбол добива все по-отчетливи контури за най-прозорливите наблюдатели в първия пролетен кръг с крайно неубедителното домакинско 1:0 над аутсайдера през сезона Ботев Пд, когато само щастието спасява червените от загуба на точки. Логиката обаче тържествува в следващите мачове – 1:1 в Ловеч, 2:2 срещу Беласица у дома и 0:1 на Лаута срещу пловдивския Локомотив. Така точно преди вечното дерби комфортният аванс е изцяло профукан, а в него гол от дузпа на Гонзо в мач почти на една врата изстрелва сините на върха. Чашата прелива и клубният собственик Васил Божков заменя Генерала с Пламен Марков когато червената каруца вече се е обърнала.
Години по-късно Йешич решава да повдигне на пресконференция крайчеца на завесата, скриваща мистерията около зрелищното армейско пропадане.
"Отдавна се канех да я дам, защото ми омръзна да слушам, че аз съм бил виновен за изгубената титла. Искам да кажа, че това далеч не е така. Йешич направи силен отбор – говори сърбинът за себе си в трето лице единствено число. – Върна Тошко Янчев. Изгони Аянда, Цаха, Линдпере. Ползва малко Беноа Кое. През 2005 г. стана шампион“. И продължава:
"В началото на януари 2006 г. имах пресконференция, която се забави с час и половина. Причината беше, че през това време шефовете ми казаха, че продаваме четирима от основните ни играчи – Забавник, Гай, Хидиуед и вратаря Максич. Това означаваше, че на практика трябваше през пролетта да играя със съвсем различен отбор. Най-голямата ми грешка е, че още тогава не си подадох оставката".
Сърбинът обаче удобно премълчава, че в замяна са му осигурени накуп 4 нови попълнения от пловдивския Локомотив – Александър Тунчев, Кирил Котев, Георги Илиев и Даниел Георгиев, а зимната подготовка в Тунис е пълен провал. Но гръмко тръби за световна конспирация:
"По онова време ЦСКА беше тръгнал здраво нагоре. Имаше хора обаче, които искаха да ни свалят на земята и успяха. Смело мога да заявя, че четирима човека, сред които имаше и вътрешни хора от ЦСКА, решиха съдбата на титлата. Това се случи в началото на годината, когато те бяха на почивка в Дубай. Сред тези хора, подчертавам, не е Васил Божков“. Имената им остават тайна и до днес…
Очаквайте: Как бургаско-софийският Франкенщайн на Дражев помете антирекордите в А група.