Как Етър надигра великия Интер

2013-02-28 13:10:00

Прословутото катеначо помага на италианците да се измъкнат сухи от ада на стадион "Ивайло"

 

Както се казва в едно клише, във футболната история има мачове и мачове. Много пъти е въпрос на шанс да стигнеш до голям знаменит успех срещу противник от световна величина. Има обаче и дни в които си направил всичко за победата, но тя ти се е изплъзнала незаслужено. Точно такъв развой на събитията избира съдбата за европейския дебют на Етър. През 1974 г. “болярите” завършват четвърти в първенството и добиват право на участие в турнира за Купата на УЕФА.

Жребият изпраща още в първия кръг – 1/32 финалите, за съперник великия Интер (Милано). Макар и италианският клубен футбол да не преживява най-добрите си времена, отбор, в чийто редици са Сандро Мацола, Джачинто Факети и Роберто Бонинсеня, е внушителна преграда. Треньор на Интер е легендата на клуба Луис Суарес, който пристига цели 4 дни преди срещата.

Интер е в пълно неведение какво го очаква срещу напълно непознатия български съперник. Не познава нито един от играчите във “виолетово”, които по-късно ще демонстрират тънкостите на нападателния футбол. Ден преди мача делегацията на Интер каца на летището в Горна Оряховица. Освен световните знаменитости, за които стана вече дума, в състава е бъдещият световен шампион Джузепе Ориали, националният вратар Ивано Бордон, респектиращите Мариани и Кастелани. Макар и да отстъпват в “скудетото” на Милан и Ювентус, “нерадзурите” са сякаш от друга планета. Разликата в класите изглежда колосална!

Стадион “Ивайло” е препълнен над капацитета си от 27 000 зрители часове преди мача. И няма как да е иначе, старопрестолната столица посреща двукратен европейски шампион. Атмосферата е празнична, преди мача се организира официална церемония с изпълнение на подгряващи песни. Италианците са дошли да не допуснат гол, но не допускат какво ги очаква в предстоящите 90 минути. С тях пътува цяло нашествие от журналисти – над 15. Част от тях държат непрекъсната радиовръзка с Италия. Мачът не се предава по телевизията.

 

Още от първата секунда “виолетовите” политат в атака. Четиридневното разузнаване на Луис Суарес се оказва напразно. Интер няма рецепта срещу Етър и се осланя изцяло на вратаря си Бордон. До 9-ата минута домакините създават три чисти положения, като особено напорист е Георги Василев – бъдещата голяма легенда на клуба. Бордон се разтяга и хваща удари на Лулчев и Чакъров. Бомбата на капитана от 30-метрова дистанция лети неспасяемо към горния ляв ъгъл, но вратарят отново е отличен. В средата на първото полувреме отново Георги Василев е в епицентъра на поредната опасна атака. И настъпва кулминацията в 44-тата минута, когато най-добрият играч в този мач – Иван Петров, е грубо повален от Ориали в наказателното поле. Турският съдия Хикми Олк обаче не вижда нарушението и си затваря очите и дори ушите за оглушителните освирквания на публиката.

Второто полувреме започва и завършва с безкраен виолетов щурм. Домакините започват да търсят гола главно с центрирания и опасни мелета. На няколко пъти нападателите Стоян Коцев и Димитър Цеков са в опасна близост до попадение, но така и не успяват да се разпишат. За капак Илиев удря и греда след ситуация, в която отново има съмнение за дузпа. В заключителните минути пак най-активен е Иван Петров, но за съжаление без успех. Мачът приключва без победител с желаното от гостите нулево равенство. Този патент те прилагат и в следващия си мач срещу великия Аякс и отново устискват същия резултат в Амстердам.

След мача треньорът на Етър Атанас Цанев е бесен на турския съдия. “Имаше чиста дузпа за събарянето на Петров. Бяхме по активният отбор и заслужавахме победата. Но не отиваме като обречени в Милано.”

На реванша Интер печели убедително с 3:0, но резултатът не отговаря на показаното на терена. Отново Интер се радва на щедра съдийска помощ – Етър завършва с девет души, след като са отстранени от игра Стефан Грозданов и Стоян Коцев. Съдийското рамо се изразява и в допуснат гол от засада и измислена дузпа. Явно всичко е в полза на фаворита. Интер обаче отпада още в следващия кръг след загуба у дома от Аякс, който по-късно пък е отстранен от Левски в знаменит трилър след изпълнение на дузпи.

 

Парадоксално, но в сезона, в който среща Интер, Етър изпада от групата на майсторите. В края на май “болярите” завършват само с 21 точки и изостават на цели пет от спасителния бряг, зает от Черно море. Шестгодишната авантюра в елита завършва с изпадане, но четири сезона по-късно клубът се завръща отново в А група, за да извърви успешно пътя до най-славните си успехи. И да създаде плеяда от велики футболисти, участвали в знаменитото американско лято през 1994 г.

В средата на 70-те години в изключително конкурентното първенство на България, Етър само веднъж стига далеч благодарение на отличните си футболисти. Димитър Цеков вкарва 17 гола в най-успешния си сезон. Добре познатите Стоян Коцев, Стефан Грозданов, Георги Василев играят на върха на възможностите си с виолетовата фланелка. Партнират им вратарят Петър Петров, защитниците Лулчев и Митов, халфовете Велинов, Илиев и Петров. Велинов, който играе като шестица и разменя фланелката си след мача с Интер с Джачинто Факети, който се подвизава със същия номер. Но емблемата на отбора и големият лидер е Стефан Чакъров. Конкуренцията обаче е толкова силна, че нито един от тези футболисти не прави кариера в националния отбор въпреки отличните си качества.

С двете си участия в европейските клубни турнири, в които среща Интер и германския шампион Кайзерслаутерн, Етър записва своите величествени страници в историята. Може би някога, при други обстоятелства, стадион “Ивайло” и невероятните фенове на “виолетовите” отново ще изживеят своя нов велик европейски мач.

 

Жаклин Михайлов

––

* Стани фен на Етър във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com

––

Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com