2011-03-04 11:51:00
Татуировките не правят футболиста, Платини има ли, Кигън, Ван Бастен…, пита най-титулуваният роден футболист
Футболната легенда Христо Стоичков проговори отново за живота, футбола, легендите, политиката в предаването "БОдилник" на ТВ7. "Стандарт" публикува със съкращения първата част от разговора
– Г-н Стоичков, за много хора сте национален герой…
– Още ли съм такъв? Аз съм щастлив човек, който уважава своите приятели и винаги им мисли доброто. Е, за много хора съм неприятен. Успелите хора не ги обичат.
– Усещам в думите ви горчилка?
– Само аз си го знам какво ми е, но това са минали неща.
– Не се ли свиква със завистта и злобата?
– Не им обръщам внимание на тези неща, тъй като нашият ген е такъв, злоба, да излъжеш някой, да окрадеш някой, да убиеш някой.
– Живеем в демокрация, не се ли променихме?
– Нещата не са така лесни. Когато един човек тръгне да прави нещо, ние винаги му намираме кусури.
– Защото успява, така ли?
– Ние караме на отделни личности. Децата забравиха например какво е да играят на улицата, да имат съботници, да има между училищата състезания.
– Те сега са пред компютъра…
– Затова имам молба към спортния министър – да върне всички спортни училища в България. Имал съм възможност да разговарям на тази тема и мисля, че той ще успее. Защото там се раждат истинските хора.
– Какво ви привлича в Етрополския Балкан, където направи школа?
– Хората тук ме освободиха от мисълта, че съм Христо Стоичков. Не се притесниха от мен и така се роди истинско приятелство. И когато си в Балкана, ти се изключваш от всякакви други проблеми. И от разговор на разговор, от ден на ден решихме да направим една спортна академия в Етрополе заедно с моя много голям приятел Емил Димитров, в която могат да спят над 200 деца. Естествено, че имах една голяма подкрепа от бившия министър на образованието Даниел Вълчев.
– Къде още има школи Христо Стоичков?
– Еми, в Барселона са четири.
– Колко са там децата?
– Над 2000 в четирите, сега мисля да отворя още една. И има един много голям проект за Бахрейн.
– Какъв манталитет трябва да има съвременният футболист?
– Може би от днешното поколение не знаят много и са нямали възможност да бъдат заедно с величията в съвременния футбол. Нима един Пеле има татуировки, нима един Йохан Кройф има татуировки, нима Кевин Кигън има татуировки, нима Платини има татуировки, Ван Бастен?!
– Говорите за показност, а не за спортисти, така ли?
– Аз говоря за личности, истинските футболисти! Една такава икона на българския футбол е Мартин Петров.
– А Митко Бербатов?
– Пожелавам му, той има шанс да спечели златна обувка. Но златна топка е много трудно. Аз имам една топка и две златни обувки – за всеки крак по една.
– Атакувате много журналистите, защо?
– Ние сме атакуваните. Как да простя на един журналист, който не споменаваше моето име, това на Боби Михайлов, Краси Балъков, Емил Костадинов, Цанко. Те са много. Върнете се в историята, когато казваха номер 1 подава на 2, 2 на 4, 4 на 5.
– Защо се ядосвате?
– Не се ядосвам, ние сме си виновни, защото ги допуснахме журналистите по-близо да дойдат до нас, без да имат някакво покритие. Ма кой ви знае вас, господа, неизвестните?!
– Как подбирате приятелите си?
– Познавам ги още от първия поглед. Когато говоря с някой и го погледна в очите, аз знам неговата ситуация.
– Не сте ли се лъгали?
– Лъгал съм се, да, но втори шанс не давам никога. Защото първият е много важен. А когато изтървеш първия, вторият не е същото. Ако му дадеш и втори шанс, ще те предаде. И трети шанс, пак ще те предаде.
– Предателството ли ви наранява най-много.
– Да!
– Колко пъти сте предаван?
– Много.
– Защо се обидихте на България, какво не ви даде?
– Ма, аз нищо не съм искал. И затова крадец ли не бях на тая държава, бандит ли не бях, данъци ли си скрих от тая държава, побойник ли не съм, глупака на тая държава, простака на тая държава, какво не съм на тая държава?! И защо – защото някакъв си Милен Велчев трябваше да ме критикува, че данъци не съм си плащал. Ми аз да те питам ти колко поразии направи на държавата? Или попът на държавата, който си махна калимявката, да дойде да си вземе горите и да си вземе тука някои и други сгради, където ги е крал на времето. За това ли говорим, мен не ме е страх, ма от нито един, нали е политик голям, защо не го проверяват откъде са му парите за хотелите в Слънчев бряг.
– Кой?
– Милен Велчев, дето много говори.
– Знаете ли откъде са му парите?
– Крал, крал, та крал!
– Всички ли са такива?
– 99% са така.
– Какво се промени у нас за толкова години?
– Ние никога няма да простим на някой, който е тръгнал да прави нещо и да е успял нещо. Ние постоянно гледаме какъв бил Първанов, какъв бил Бойко Борисов, какъв бил д-р Желев, каква била Надежда Михайлова, кой е Иван Костов…
– Не е тайна, че с премиера Бойко Борисов сте приятели, той канил ли ви е в политиката?
– Не.
– Защо?
– Защото не ме влече политиката. Иначе всички са ме канили и на никой не съм казал "да". Просто не искам да съм вътре в тая политика. Аз не разбирам от политика. Ако мога да помогна с нещо, да, ще го направя. Сега ме помоли г-жа Кристалина Георгиева и аз приех с най-голямо удоволствие.
– Посланик на ООН. Това е много висока чест.
– За мен е голяма чест, защото за втори път съм там. Ще пътувам много с нея.
– Искате ли да останете в парламента в Брюксел, влече ли ви тази европейска политика?
– Не. Искам да помогна на Кристалина, защото тя ме покани.
– Харесвате ли я?
– В момента Кристалина Георгиева е номер 1. Нямаме по-добра от нея и няма да имаме в скоро време. На първата ми среща тя ми направи много силно впечатление с погледа, който ми отправи. Просто на нея й се насълзиха очите. Макар че бяхме за малко време, видях един уверен човек, който иска да работи с мен. А аз съм отворен, затова приех. Първото място, на което отиваме, е Буркина Фасо. После има Боливия и Перу, Манчестър. Там ще бъда с Димитър (б.р. Бербатов).
– Това, което правите, е за България…
– Аз го правя заради нея (б.р. Кристалина Георгиева).
– А заради България?
– Ама аз го правя заради нея, тя е част от България.
– Т.е. продължавате да го правите заради България.
– Аз го правя заради личността, която ме кани. Защото в крайна сметка кое да правя за България! Нито играя повече за България, нито съм треньор на България.
– Сега ще сте посланик на ООН.
– Е да, ама това е от Европейския съюз.
– Ама вие сте българин. Не бягайте. Не сте обиден, нали?
– Кое?!
– На България. Обидно ли ви е?
– Нека си го запазя това за мен.
– Значи "да"?
– Не съм казал нито "да", нито "не". Нека си го запазя за мен. Все пак имам някакви стари спомени.
– Хубави или лоши?
– Само аз и още двама човека знаем в България за какво става въпрос. Единият е д-р Желев, другият е генерал Владимиров (б.р. Димитър Владимиров, бивш шеф на НСО).
– Какво знаете вие тримата?
– Оттам нататък каквото и да ме питате, нищо няма да ви кажа.
– Нещо се е случило?
– Все пак аз съм човек, който държи много неща в тайна.
– Генерал Владимиров и д-р Желев?
– И те няма да кажат!
– Щяхте ли да дойдете в България за 3 март, ако нямахте ангажимент с Кристалина Георгиева?
– Не, моето семейство отдавна живее в чужбина и засега нямам намерение да се връщам със семейството си в България.
– Какво е пожеланието ви към българите за 3 март?
– Искам искрено да им пожелая на този велик празник да се почувстват, че са българи. Искрено им пожелавам да сме там, в Европейския съюз, в голямата фамилия. Искам всичко, което се прави за България, да се прави така, че поколенията, които идват след нас, да го запомнят. Искам, когато един дойде на власт, всички да му гласуват доверие и да му помагат, а не да го критикуват. Искам да има по-силна структура в опазването на нашата държава, да има качествени и подбрани хора. Много такива извън нашата държава, които не се подлагат на корупция. Да бъдат съдии на място, да бъдат полицаи на място, да бъдат политици на място. Само така ние може да просперираме. Много лесно е да критикуваш, но дай факти. А когато нямаш факти, ставаш много уязвим. Дано това, което е започнато от 1989 година насам, ще бъде в още по-правилна посока. И да не забравяме, че много е лесно да продадеш своите за някой друг милион. Аз затова останах чист, че не се продадох.
– Колко пъти са искали да ви купят?
– Много. Но никога не съм посягал там. Защото медът отначало е много сладък, но после става горчив. И затова на много съм приятен, но и на някои не съм. Но ако ние самите, цялата държава, всички хора, не си подадем ръка и да се подкрепяме, никога, никога, никога няма да постигнем нещо хубаво за България.