2013-08-12 14:01:00
3 април 1999 г. Съблекалнята на култовия стадион в пернишкия квартал "Изток". В почивката на мач с шампиона Литекс в Металург обсъждат развоя на първото полувреме, завършило 1:0 за домакините. "Аз кво съм казал, това е", се чува глас, вероятно на клубния бос. "Добре, де, ако стане 3:0, какво?", пита някой. "Става 4:3 за тях", отговаря първият глас.
"Нека и Левски се почувстват за 15 минути шампиони", смее се неидентифициран глас. "Те как са", пита го колега. "Водят 2:0", му отговарят. "Ама и ти си… – напада някой голмайстора Генчо Симеонов – Аз ти викам недей да вкарваш. После няма да пускам 3 гола." Явно е вратарят.
"Дузпа няма да се прави", заръчва друг. "На мен мислиш ли, че ми е хубаво – включва се наново първият глас. – Но като сме си дали гъза под наем, така е". Обичайните разговори по време на обичаен уреден мач от първенството ни. С една разлика – той се записва тайно на аудиокасета от бившия вицепрезидент на Металург Калоян Стоянов-Цимбика. Пет минути след подновяването на играта защитникът на перничани Здравков прави дузпа, а след още 4 шампионите стигат до обрата с 2:1. Пълният комплект от точки отпътува за Ловеч в пролетен полусезон, наподобяващ паралелен слалом между безучастни колчета за двата фаворита Литекс и Левски. В края му сините пият по една студена вода, защото в един от малкото истински сблъсъци в 26-ия кръг пред 35 000 екзалтирани зрители на "Герена" не успяват да прекършат съпротивата на гостите от града на люляците – 0:0. А 14 победи и само едно реми в 15 мача след зимната пауза за синия треньор Ангел Станков се оказват недостатъчни, за да запази поста си.
След издънката на "Георги Аспарухов" на сините им остава да се надяват на милост от вечния им съперник ЦСКА, който приема Литекс в предпоследния кръг. Месеци по-рано армейците са принудени да преглътнат ловешка "осморка" – 0:8 край Осъм е нещо, което половин век безуспешно са се опитвали да постигнат Левски и еврограндове като Аякс, Барса, Ювентус. Има обаче едно голямо "но" – ако спечелят, червените ще направят сините шампиони, а самите те могат да изхвърчат от участие в евротурнирите. 600 сини фенове на трибуните на „Армията” очакват чудото все пак да се случи. Домакините играят превъзходно, повеждат с 1:0, после с 2:0, а от сектор Б се носят немислими доскоро възгласи: "ЦСКА! ЦСКА!". После идва отрезвяването в стил "разговор в пернишка съблекалня" – един, два, три гола за ловчанлии и пълен обрат. Дни по-късно във финала за купата Литекс на свой ред прави реверанс и "дарява" трофея на своя съперник от Борисовата градина.
Пернишкият запис пък е активиран близо два месеца след завършека на първенството – касетата звучи в БФС, дори в медиите. Каква е целта на Цимбика – атака срещу президента на Металург Първан Първанов-Перо или предоставена възможност на Левски все пак да стане шампион, макар и по служебен път, вероятно завинаги ще остане поредната неразгадана тайна от футболната ни „зона на здрача”. Кълбото започва да се разплита – думите от съблекалнята са автентични, потвърждават продаденият междувременно на ЦСКА Генчо Симеонов и колегите му Марин Стоянов, Здравко Здравков и Филип Илков, също вече бивши играчи на тима. Вади се наяве и схема, според която футболисти на Металург са били заплашвани с бой и изтезания, ако си искат дължимите им пари. На 7 август 1999 г. БФС решава да изхвърли Металург от елита и пренарежда класирането без перничани. Колоритният тим, който се гордее с положителен общ баланс от срещите си с гранда ЦСКА, престава да съществува. Цимбика пък заявява литературни амбиции – твърди, че обмисля варианта да напише книга за пътя на Металург от В група до елита на България.
"Ще бъде много интересна за читателите на криминални романи", повдига крайчеца на завесата бившият боксьор, който и досега не е изпълнил намерението си. Литекс не понася никакви санкции, въпреки че във всяка покупко-продажба винаги има две страни. От скандала „намазва” единствено изпадналият Шумен, който запазва мястото си, за да… изпадне този път наистина през следващия сезон с едва 11 точки в 30 кръга. Изгнанието на шуменци продължава и досега.
Първенството 1998/99 г. бележи и най-високата крива в развитието на един клуб, чиято история също може да донесе на своя евентуален разказвач награда в криминалния жанр. Велбъжд завършва в челната тройка под ръководството на червената легенда Аспарух Никодимов. Мачовете в Кюстендил по онова време са истинско изпитание за мъжеството на всеки гост. Най-рано го разбира тогавашният шеф на съдиите Борислав Александров, който е "съветван" от яки мъжаги в ложите на стадион "Осогово", в резултат на което се "спъва", "пада" и "се удря" зле. След визита в този край на родината Литекс пък се заканва на следващия път да дойде с отбора си по борба, който щял да се оправи по-добре в ситуацията. Върхът на абсурда идва на Великден с гостуването на ЦСКА. Армейците повеждат с 1:0 до почивката, а преди началото на втората част вратарят Ивайло Иванов и капитанът Адалберт Зафиров са пребити пред съблекалнята от четирима с кожени якета. ЦСКА отказва да продължи мача, а потърпевшите си изкарват медицинско. После БФС сътворява чутовна глупост – присъжда на двата тима по 0 точки и 0 гола за класирането, сякаш нищо не се е случило и такъв мач въобще не е игран. Не се говори дори за неговото анулиране, а соломоновското решение в разрез с действащите правилници е лично на шефа на централата Иван Славков-Батето. Битият – бит, а шампионатът… изигран.
Иначе ролята на универсални грешници по традиция играят съдиите. Към тях летят стрели от всички страни. След мач със Славия избухва гибелният гняв на боса на ЦСКА Илия Павлов. „Съдията Младен Благоев е престъпник от общ характер – не сдържа нервите си шефът на "Мултигруп" – Продал се е на цената на елитна проститутка“. Сочи и тарифата – 500 долара. Когато картоните не вършат ефективна работа, в ход идват и крошетата. Реферът Димитър Димитров – Каубоя по каубойски взима правосъдието на терена в своите ръце. Буквално. Разцепва устната на Шенер Ремзи от Шумен в напечен мач с Велбъжд. В пороя от скандали и контестации някак незабелязано минава новият рекорд за най-много мачове в елита на Марин Бакалов – 454, и появата в състава на ЦСКА на 18-годишния Димитър Бербатов, третия кон от каляската, която ще дърпа националния ни тим в следващото десетилетие. Негов гол и попадение на Стилян Петров спасяват червените в полуфинал за купата в кюстендилския ад. В същото време обаче Марто Петров вече върви към титлата в Швейцария с новия си клуб Сервет.
В сезона на калъфките за Левски има и един светъл лъч на "Герена" – босът Томас Лафчис преглъща своето голямо его и 4 години след конфликта си със Сираков го кани в клубната управа, а после му предлага и поста главен мениджър. Месеци по-рано настъпва и разривът в отношенията му с техническия директор Андрей Желязков, а Жужо става бита карта в клуба. Първият ход на Наско като новоизпечен ръководител е да покани Херо за треньор вместо вечно търсещия "световната конспирация" срещу Левски Вячеслав Грозни. Димитров обаче е национален селекционер и отклонява поканата. Засега. После и бургазлията става част от историята на онзи тим на сините, който ще властва в следващите три сезона под диктовката на Наско.