2013-03-24 12:06:00
Пари няма, публиката негодува, треньори се сменят, успехи няма, а се увеличава антуражът с "отговорности"
Народът има една приказка "много баби, хилаво дете", и май актуалният футболен тим ЦСКА е точно в тази позиция
Странен клуб е ЦСКА! Пари няма, публиката негодува, треньорите се сменят като носни кърпи, успехи от години не се постигат и в същото време се увеличава антуражът с "отговорности" около Армията. Разпростряла се е една невероятна управленска структура от двама собственици плюс един техен влиятелен приятел, финансов директор, трима отговорници по различни дела в клуба и най-отдолу злощастния треньор. А, за малко да забравим вечния Димитър Пенев, който се води почетен президент и във всеки момент може да бъде разместен по някое друго място по веригата.
Ролята на собствениците е ясна – те осигуряват финансирането, назначават и уволняват и чакат вся някога да дойде някакъв резултат. Имат си предостатъчно проблеми и търсят начини най-накрая някой да им помогне за футболния клуб. Което се оказва много трудна работа. Но надеждата, както се казва, умира последна. Една титла, няколко силни мача в Европа и "титаните" ще дочакат така желаната реабилитация. Въпросът обаче е, че трябва да се намерят точните хора, които стават за високите цели. И собствениците опитват, като не рядко го правят и за втори път. Вероятно ще го правят и за трети, защото, както е тръгнали, още дълги години ще стоят на Армията.
Мнозина са се вторачили в собствениците, които безспорно са лесна мишена, а многобройният антураж някак минава между капките. А там е събрана една изключително елитна компания от големи величия на червения клуб. В последните месеци ролята на силната фигура си е заплюл Георги Илиев, който много обичат да наричат Майкъла.
Така и не мога да си отговора търси ли някакви сходства с Кръстника или не, но това едва ли е най-важното. Със сигурност няма таланта на Ал Пачино, но за самодеец е доста артистичен. В българския футбол сме ги виждали всякакви, но никой не може да се мери с Майкъла по общителност с медиите. Имам чувството, че този човек притежава някакъв сензор или локатор, с който улавя наличието на журналисти на километри разстояние. Примерно, ако той се намира на Армията, може да усети наличието на представител на медиите на "Граф Игнатиев". И докопа ли се до каквато и да е форма на внимание, развива уникална логорея.
Георги Илиев гори от желание да общува и да изпраща безценните си мисли до обществото. Което въобще не означава, че мислите му не притежават стойност. Постиженията му като бизнесмен са безспорни. Повечето от нещата, които изрича, са в целта. Но както се знае, невинаги точните думи съответстват на действията. На думи Майкъла е много силен, дела обаче засега няма. И вероятно има сериозна причина, защото, както той непрекъснато изтъква, цитирам: "в този клуб с години нищо не е правено".
Но Георги Илиев може да се оплаква от ужасното наследство колкото години си иска, във футбола обаче единствено са важни успехите. Обясненията защо нещата не могат да станат сега и веднага, макар и логични, не издържат дълго на употреба. Но тук се появява и първия проблем. Така и остават неясни правомощията на Илиев. А и самият той не иска да ги определя точно, защото при деликатни ситуации, каквато бе тази с отстраняването на Стойчо Младенов, му е по-удобно да стои настрана. Той определено не обича личната конфронтация и избягва враждата с определен кръг хора. А за ветровития пост на силен човек на Армията се изисква желязна воля, дори и при непопулярните решения. Общо взето, се налага впечатлението, че трудно би нарушил спокойствието си и не би предприел излишни рискове. А това означава едно – той няма да взема участие във важните решения еднолично.
За разлика от Илиев Паро е направо невидим. Едно от най-добрите решения на Титан, откакто са собственици на ЦСКА, е привличането на Аспарух Никодимов в спортно-техническия щаб. Този човек е един от спортните феномени на България. Единственият треньор на ЦСКА с успехи при всеки един от трите си престоя на Армията. За разлика от други легенди на ЦСКА Никодимов притежава интелект, воля и решителност. И отстоява собственото си мнение.
След всички тези комплименти обаче следва естествения въпрос каква му е ролята в момента в ЦСКА. Ако е там само за да си казва мнението за футболисти, знчи само му губят времето. Паро за разлика от Илиев почти не говори пред медиите и само може да се гадае докъде се простират неговите правомощия. А това съвсем не е без значение, защото се натрапва впечатлението, че на него се гледа като на поредния заслужил ветеран, на когото му е намерено някакво местенце в клуба. Потенциалът на Никодимов обаче е много по-голям.
От позицията на неизвесността е много трудно да се прави преценка какво точно върши Аспарух Никодимов в ЦСКА и което е по-важно, използват ли се пълноценно неговите качества и знания. И защо бе дублиран от другата легенда Емил Костадинов. Поредното завръщане на Емил Костаднов вече повод за сериозен размисъл. На практика той е изпълнявал в предишния период и функциите на Илиев, и тези на Никодимов. Истинска загадка е какви точно ще са сегашните отговорности на Костадинов, който винаги се е стремял да работи в изчистения вариант на изпълнителен директор по спортната част.
За разлика от Илиев, който може да говори, и от Паро, който не иска да говори, Костадинов е с доста беден словесен арсенал и може да ръси само клишета. Така че по отношение на информацията около клуба той определено ще е най-безполезен. И се налага впечатлението, че единствената полза ще е от присъствието му в Изпълкома на БФС. Което е странно, защото той бе такъв и през 2008 година, когато ЦСКА загуби лиценза си за Европа. Със сигурност от Костадинов ползи няма да произтекат що се отнася до успехите на терена.
И стигаме до злощастния Милен Радуканов, който е оставен без право на избор и е готов на всички, за да бъде треньор на ЦСКА. Милен е първият треньор на ЦСКА от много време насам, с когото не се свързват никакви надежди. В ЦСКА просто се надяват на добрия си футболен материал, а от Милен се иска да бъде приятел с футболистите. Да ги сплотява, обединява и развеселява. Футболът на терена е съвсем друга работа.
При тази мила картинка не е много ясно какво обединява целия този сериозен като количество антураж и дали въобще има някаква обща цел. Или просто всеки вече си е приготвил предварително обяснение защо нещата не са се получили, както той ги е искал. Народът има една приказка "много баби, хилаво дете", и май актуалният футболен тим ЦСКА е точно в тази позиция.
Текст: "Дон Балон"
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com