2016-01-04 14:16:00
На 29 декември 2015 година Старозагорският районен съд се е произнесъл по ключово дело, което може да преобърне из основи българския футбол и най-добрите играчи от "А" група да напуснат клубовете си на практика без пари. Става въпрос за казуса "Жуниор Мапуку".
На 28.08.2015 г. конгоанецът прекрати едностранно своя контракт с Берое, изплащайки на заралии обезщетение в размер на три брутни негови заплати, което прави точно 27 000 лева.
Мапуку се позова на член 326, ал.1 от Кодекса на труда, който му дава това право. Тимът от Стара Загора обжалва и се стигна до съд.
Играчът се обръща към Старозагорският районен съд, а Берое – към ФИФА.
Така на 29 декември 2015 година съдът признава, че Мапуку има право да се позове на член 326, ал.1 от КТ във връзка с чл. 220, ал.1 от КТ.
Т.е. нападателят е в правото си след като плати на клуба три брутни месечни заплати, да прекрати своя контракт едностранно. Важна подробност е, че в договора между двете страни има клауза, че при възникнал спор, той се решава според българското законодателство.
Такава клауза съществува и в стандартните договори на БФС, които задължително се подписват от всички професионални футболисти в България.
Берое може да обжалва решението на съда пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок, но ако бъде неуспешно, това значи следното:
Всеки професионален футболист в България ще има право да прекрати своя контракт, независимо дали до неговия край остават 1,2 или повече години, плащайки обезщетение на съответния клуб в размер на три месечни брутни заплати.
Т.е родните клубове могат да загубят милиони левове. Това е хипотетично, тъй като този закон си съществува от години, но досега никой не се е облягал на него в подобни казуси. Спорно е и доколко ФИФА ще се съгласи с това решение, въпреки че практиката там е да се спазва местното законодателство.
От друга страна обаче това е абсолютен гаф на БФС, който е допуснал подобен текст в стандартния си договор. Не е ясно от колко време той фигурира в документите.