2015-04-20 15:12:00
Екип на Free Media Group, част от която е и BGfootball.bg разговаря с министъра на младежта и спорта Красен Кралев по наболелите проблеми за българския спорт. Сайтът за детско-юношески спорт, естествено, се интересува най-вече от спорта при подрастващите, неговото финансиране и визията на държавата за развитието му. Ето какво сподели по тези въпроси министър Кралев:
– Г-н Кралев, какво прави министерството за развитието на спорта сред подрастващите?
– Оттам трябва да се тръгне. Защото дали на игрите в Рио ще вземе един или два медала, или въобще няма да вземем – за година и половина няма как да повлияем върху това. Разбира се, задачата на министерството е да осигурим максимално добри условия за подготовка на нашите олимпийци, но много малко са възможностите да променим нещо съществено за оставащото време до този форум. Така че усилията ни са концентрирани да обърнем внимание върху младите, които ще бъдат резерва ни за следващите олимпийски игри. В програмата ни за олимпийска подготовка намалихме драстично броя на финансираните – предимно на такива без сериозни постижения и към края на своите кариери, и отделихме повече средства за младежите до 23 г. 74 състезатели, юноши и девойки до 23 години с класирания 1-6 място от европейско първенство и 1-8 място на световно първенство попадат в олимпийския резерв. Още 370 спортисти в детско-юношеска възраст от индивидуалните спортове и 165 от колективните получават целево финансиране от ММС. Това е именно критичната възраст, като преминават от младежка възраст при мъжете и жените и точно там губим много таланти. Ако не ги подкрепим сега и то категорично, рискуваме след години пак да имаме елит от 20-ина спортисти, колкото е в момента той. Реално толкова спортисти в България имат шансове да се борят за челни класирания, а това е много малко.
– Наскоро заявихме, че държавата ще се обърне и към детско-юношеските школи на футболните клубовете. Как точно ще стане това?
– Честно казано, не разбирам как футболът досега е стоял извън полезрението на държавното финансиране, след като това е най-практикуваният спорт в България. Картотекираните аматьори и професионалисти са около 60 000, но отделно има поне още толкова, които се събират по площадките и играят до 1-2 часа посред нощ – т.е. хората, които практикуват този спорт са над 100 000. И държавата не е отделяла никакви средства за него през последните 25 години.
От догодина БФС ще може да участва наравно с другите федерации в колективните спортове за получаване на държавно финансиране. С новите програми за клубовете и федерациите ще бъдем готови още през есента. Финансирането ще бъде само за детско-юношеския футбол. Не може да се помогне на всички, но важното е, че ще има помощ за тези школи, които работят добре и за първи път футболът ще бъде допуснат до това финансиране. При професионалистите е друго нещо – няма нужда държавата да дава пари за заплатите на чужди спортисти, но към ДЮШ сме длъжници.
– Във футбола има доста клубове, които развиват добре своите ДЮШ. Очаквате ли увеличаване на средствата от държавния бюджет или ще ги вземете от друго перо от парите на спортното министерство?
– Бюджетът е такъв, за какъвто успеем да се преборим. Ако държавата върви добре и има по-голяма събираемост, мисля, че догодина всички министерства могат да разчитат на повече пари. Но това все пак е решение на финансовото министерство, правителството и премиера. Принципът ще бъде, че каквито и пари да има в министерството на спорта, ние ще се опитваме да ги увеличаваме и по други начини – чрез по-правилна експлоатация на спортните бази, които са под наш контрол и др. Аз обаче не мисля, че толкова много футболни клубове ще отговорят на критериите, тъй като не всички имат качествени школи. Но с тази програма за финансиране ще се опитаме да ги накараме да работят, тъй като ще знаят, че ще могат да получат подкрепа от държавата и пари само за децата и юношите.
– Да поговорим малко и за ученическия спорт. Той е базата и основата за масовия спорт, но като че ли физическото възпитание в училищата се неглижира. Имате ли такова- впечатление?
– Имам и аз такова впечатление и тази тенденция е доста тревожна не само в България. Навсякъде в Европа се отчита, че спортът губи борбата с компютрите и трябва да се направят промени. За съжаление, както спортната система е консервативна, така образователната е в пъти по-консервативна и там много трудно могат да се случат някакви промени. Аз обаче многократно заявих, че здравето на нацията ме интересува повече, отколкото хорариума часове на учителите. Срещаме разбиране и в Комисията по образование към НС за тези реформи, които искаме. Единственият начин, който се е доказал в Европа за увеличаване на интереса към спорта, е включването на професионални треньори в учебната програма. Т.е. даваме възможност на треньори да водят този трети час по физическо, който в повечето случаи е ползван проформа. Тази промяна бе приета на първо четене, сега очакваме окончателното приемане на закона за предучилищно и училищно образование, където това ще е залегнало.
За първи път имаме разбиране и този час по физическо при децата от 1 до 4 клас няма да бъде воден от началните учители, а от треньор по физическо. Това че децата се стресирали от много учители, е несериозно. Едно дете, ако не е научено на двигателна култура до 10-11 г., то е изгубено за спорта. И самите родителите имат желание това да се случи, така че това е един от големите ни успехи – важна крачка, която вече сме направили.
Мнението на министър Кралев по въпросите за допинга и ремонта на спортните бази – ЧЕТЕТЕ ТУК