2016-04-02 22:49:00
Още една легенда на 50 години. Красимир Балъков навъртя половин век на 29 март, а в този ден “А” националният отбор на България му направи подарък, като спечели с 2:0 на терена на Македония. Днес Краси отпразнува юбилея със спортни журналисти и с организацията SOS Детски селища, която се грижи за деца сираци. Бала вече 20 години е посланик на добра воля на SOS, като помога по всякакви начини – със средства, организационен опит, контакти, присъствие… Българската асоциация на спортните журналисти му поднесе копие от първа страница на някогашния вестник "Спорт" с голямо заглавие: "Няма пари, които могат да платят Балъков". Изказването е на бившия президент на Спортинг (Лисабон) Соуза Синтра, който не пуска халфа първо в Реал (Мадрид), а след това и в Барселона. Бала бе продаден на Щутгарт едва, след като Синтра се оттегли. Вечен оптимист, Краси вярва в доброто бъдеще на родния футбол и в младите. Той няколко пъти призова медиите за търпение към подрастващите. Вижте какво сподели един от Четвъртите в света пред Viasport.bg и други журналисти.
– Как се промени треньорът Балъков спрямо футболистът Балъков? Имате много млади колеги в България, които нямаха вашата кариера на терена. Какво бихте искали да им кажете?
– Нещата са различни. Много различни. Опитвам се професионализмът, който имах като футболист, да вкарам и в треньорската работа, във футболистите, които тренирам. Много е тежко, независимо къде работиш, в коя държава, при какъв манталитет, какви състезатели имаш… Почти навсякъде вече отборите са мултинационални, с играчи с различна култура – поне от 5-6 националности. Треньорската професия стана много сложна. А от друга страна има непърпение и големи очаквания. Уважавам всички треньори, които се занивамат с тази професия.
– Имате опит и впечатления от два български клуба в които работехте – Черноморец (Бургас) и Литекс. В Бургас започнахте проект, който бързо приключи – не по ваша вина. Защо младите футболисти не стигат до професионалния футбол така подготвени, както беше по ваше време? Много от тях изобщо не достигат.
– Причините са много. Имаме недостиг на компетентни треньори, нямаме добри условия за работа в детско-юношеския ни футбол по клубовете… В националния се подобриха нещата. Нямаме търпение. Много са причините. Но трябва да кажем в същото време, че нещата в българския футбол вървят. Аз започнах с Черноморец, но там спря финансирането. Но вижте Лудогорец какво прави, Левски също си строи база, Ботев (Пловдив) и Славия си имат, чувам, че и Локомотив (Пловдив) стартира проект. Въпросът е, че крачките напред са много бавни. Това е, което не ми харесва. Искам да е малко по-бързо. И нещата могат да се забързат, ако държавата удари едно сериозно рамо на българския футбол, защото от всички спортове футболът плаща най-много данъци на държавата. А най-малко получава. Това не е критика, а просто факт. Затова и държавниците трябва да отделят малко време да поговорят за спорта.
– Вие какво виждате в младите футболисти? Бяхте в Литекс, където школата работи добре за България.
– Работи, но тя е градена с години. И ето го резултата. От тяхната школа излизат най-много състезатели, като се погледнат националните отбори. В мъжкия има шестима. Дали сега са в Литекс или са излезли оттам, няма значение. Много са футболистите и на Лудогорец. Повечето млади момчета в националния също са от Литекс. Това е истаната, това е пътя. Но пак казвам: всички трябва да имаме търпение към младите футболисти. Това важи и за вас, медиите.
– Кое качество загуби българският футбол през годините, а вие бихте искали да го има отново? Колективно качество.
– Като колектив в момента нещата са добре, поне от това, което аз усетих в Лисабон, пък и за мача Македония разбрах, че е било така. Може би е дошло времето след толкова блъскане в стената "А" националният отбор да тръгне по нов път. Здраво стискам палци, защото е време да се зарадваме малко. Аз съм оптимист. Винаги съм бил, такъв ще си умра. Следващата квалификация е много тежка, мнозина са я отписали, затова няма нужда да вкарваме напрежение в отбора. Много ще е трудно да се направи нещо, но пък ако се направи, това ще е много голям трамплин и самите футболисти ще израснат много бързо. Надеждата умира последна. Приканвам и вас, журналистите, да бъдете оптимисти и да се настроите положително. Дай Боже с позитивна енергия да направим поне минимален успех.
– Удовлетворен ли сте от проекта "SOS Детски селища" за тези 20 години?
– Преди 20 години беше друго време – от среща на среща се запалих така, че да стигна до това приятелство. Носи ми удовлетворение, защото макар и баща на две деца, мога да помагам на много повече. Не е въпроса само в средствата, които събираме и даваме за тях, а и в присъствие. Понякога това е много по-важно. Когато имам възможност се опитвам да им обърна внимание. Тези, които са бащи, знаят, че трябва да отделяме от себе си нещо, за да се чувстват тези деца добре. Всичко друго би било грешка. Няма да си остана само с 20-те години. Ще бъда и в следващите 20 посланик на добра воля. Дай Боже и повече да са. Ние, българите, понякога нямаме това социално чувство, което го има в Германия. Тя е и икономически по-добре, по-големи възможности има. И пет лева да дадеш, пак е от полза.
– Какво предстои оттук нататък за Красимир Балъков?
– Тепърва започвам да живея, както кават хората. Като се обърна и погледна през рамо, мога да бъда само доволен, щастлив и горд от това, което съм постигнал. Разбира се, човек може да постигне много повече, но аз съм изключително щастлив от живота си. Здрав съм, да чукна на дърво и се надявам в бъдеще да продължа по футболния път, но по-различен – треньорският. Рано или късно човек приключва и с това. Аз си пожелавам да е възможно най-късно.
– А какво не успяхте да постигнете в кариерата си?
– Нямам такива мисли какво не съм успял да постигна. Пак казвам – безкрайно щастлив съм. Важното е, че съм здрав и доволен от направеното. А занапред – пак казвам, искам да се реализирам като треньор. Това не съм го постигнал досега, но бъдещето е пред мен.
– Обикновено ви свързваме най-вече със световното през 1994 г. И за вас ли е така, това ли е най-яркият ви спомен?
– Абсолютно. Не мога да кажа нищо друго. От моя гледна точка съжалявам, че не успях да отбележа гол. Но това световно, не само за вас, а и за нас, тези, които бяхме в онзи отбор, е най-яркият спомен. Може би най-вече мачът с Германия, който ни класира на полуфинал. Беше невероятно преживяване.
– Как се почувствахте през 1990 г., когато цял един град – Велико Търново, се вдигна и направи блокади, за да ви спре да отидете в ЦСКА. Зарадвахте се, че сте толкова важен за хората или съжалихте, че не преминахте в ЦСКА? По-късно станахте и шампион с Етър…
– Аз затова казвам, че не съжалявам за нищо. Тогава направих много голяма грешка, но човек като е млад прави грешки. Заради това вие, журналистите, трябва да имате търпение с младите футболисти. Подписах два, дори три договора. Третият беше с Лариса от Гърция, те се отдръпнаха много бързо обаче. Уплашиха се от въртележката. Останаха ЦСКА и Етър. Накрая хората като блокираха пътищата и спряха да работят фабрики в Търново, нямаше къде да ходя. Ръководителите на БФС ме върнаха в Етър за три години задължително. Разбира се, че съм благодарен и на ЦСКА тогава, защото отстъпи и не ми провали кариерата. Напротив, проявиха разбиране и ме пуснаха да се върна. Емоционални времена, млади години… От тях човек само може да се учи.
– Кой е най-незабравимият ви гол?
– Поставяте ме в шах. Имам много красиви голове. Тук се върти един, който вкарах от центъра за Спортинг срещу Сетубал – минах през всички. Имам един гол, който не знам дали е най-красивият, но някой като ме пита, излиза в съзнанието ми. В 90-ата минута 56-ата секунда в предпоследен мач от Бундеслигата, Щутгарт – Шалке. Победихе с 1:0 с този гол и останахме в Първа бундеслига. Да не казвам голяма дума, но това означаваше спасени 20-30 милиона евро. Просто щяхме да ги загубим, ако бяхме изпаднали. Затова ми е толкова ценен този гол. Хората, които чистят стадиона или поддържат тревата, например, те нямаше да останат. Съкращенията щяха да почнат от тях.
– Пропускът за който най-много ви е яд?
– Един пропуск, след който се получи лек конфликт между мен и Ицката, Ицо Стоичков. На четвъртфинала с Германия на световното, през първото полувреме той ми подаде топката, а аз уцелих греда. Просто не прецених правилно ситуацията и ударих топката леко с външен. Греда, не влезе. След това изкри изскачаха цялото полувреме, на полувремето продължиха… Това обаче беше за добро, защото видяхте какво стана второто. Кой знае какво щеше да стане, ако всичко беше спокойно. Или ако бяхме направили разбора както трябва.
– Димитър Пенев е разказвал, че на почивката ви е отделил със Стоичков в една стая, за да се разберете… Какво си казахте?
– Просто не си казахме нищо. Говорехме си без да казваме. Бяха динамични упражнения. Но докато ние се упражнявахме, звънецът, който даваше сигнал за второто полувреме, звънна и г-н Пенев нямаше време да направи разбор. Така че германците ги отстранихме без разбор. А ако имаше, сигурно и победата щеше да е по-убедителна.
– Запазихте обаче добри отношения с Христо Стоичков? Между други от Четвъртите в света не стана точно така…
– Разбирам какво намеквате, но животът е такъв, понякога има конфликти. Радвам се, че всичко, което сме преживели заедно извън работата, ще си остане. Защото когато работиш има конфликти, не може да няма. Хората си знаят какви са им конфликтите. Аз вярвам, че това, през което сме минали заедно през всичките тези години, ще натежи повече. Опитвам се да имам по-голямо равновесие. Да бъда по-малко емоционален в такива моменти. Надявам се да запазя това приятелство до края на живота си. Понякога отстъпвам една крачка назад, само и само да има мир. Но летвата, която вдигнахме толкова високо, изисква много голяма отговорност, когато сме в публичното пространство.
– Как се справя Борислав Михайлов начело на БФС?
– Не съм аз човекът, който трябва да дава оценки, но едно ще ви кажа: независимо от всички конфликти на най-различни нива, да ръководиш футболен съюз никак не е лесно. Особено в България, където редът и дисциплината не са на най-високо ниво. Хората се стараят, опитват да правят възможно най-доброто, невинаги се получава, но ако националният отбор потръгне ще има по-голяма еуфория в цялата държава. Дано този път държавата наистина да се опита да помогне на футбола, защото това е социален продукт като никой друг. Не омаловажавам другите спортове, но футболът е номер 1. На кой друг спорт се събират по 50-60 хиляди човека за два часа? Скоро ще има една сбирка за българското първенство, надявам се да се променят нещата, да има конструктивни разговори и да достигнем до нещо, което ще ни зарадва.
– Виждате ли играч като Балъков в съвременния футбол?
– Не, защото по нашето време футболът беше по-съсредоточен в личностите и покрай тях се градеше колектива. Докато сега е обратното – първо е колектива и след това изпъкват личностите. Динамиката в отборите и играта са различни. Концепцията играе роля. Индивидуалната класа излиза след колектива, който е на първо място. Ако няма отбор, много по-трудно може да се спечели мач.