Късно е за реанимация на футбола ни

2012-07-27 16:55:00

Ритнитопковците да си ходят в чалготеките и там да си пляскат гюбеците вместо да ходят в Европа

 

Футболът ни окончателно и безвъзвратно предаде Богу дух. Това се говореше от доста време, но смъртният му акт бе издаден на 26 юли малко преди полунощ на стадион "Асим Ферхатович Хасе" в Сараево, когато румънецът Кристиан Балаж даде последния съдийски сигнал на двубоя между местния Сараево и Левски. В този момент угасна и последната искрица надежда, че България ще има участник напред в евротурнирите. С това отлетя завинаги оптимизма ни, че футболът ни може да възкръсне. Сега никакви изкуствени вдишвания или електрошокове вече не могат да го спасят. Вече е безвъзвратно късно за това.

 

Никога в своята история българският клубен футбол не е отпадал толкова рано от евротурнирите и още в края на юли да е напуснал континенталната сцена. Случилото се това лято обаче едва ли изненадва хората, които следят по-отблизо какво се случва с Царя на спортовете у нас. Първенството ни е пълна пародия със своите предизвестени крайни резултати – черно тото, уредени мачове.

 

Шампионът ни Лудогорец в интерес на истината се представи най-добре от четирите ни евроучастника. Но Динамо (Загреб) не излезе с юношите, както го направи например Миньор (Пк) или пък го няма съдията Калин Людмилов, който „ритуално заколи” Литекс в мача с „милионерите”, принудило легендата Христо Стоичков да изригне срещу бившия си съотборник Борислав Михайлов. Да!

 

ЦСКА – срам, срам и пак срам. Само така може да се отъждестви представянето на най-титулувания роден футболен отбор срещу анонимника от Словения – Мура, чието име се римува с нещо, което хванаха всички в този славен клуб – футболисти, треньори и ръководители в четвъртък вечерта на стадион „Васил Левски”. И тук проблемът не е само в отпадането от Лига Европа, а в начина, по който се стигна до там. Това бе заложено в цялостната политика при „червените” напоследък. Треньорът Стойчо Младенов имаше само 13 полеви играчи на разположение за реванша.

 

Левски – много шум за нищо. Босненският Сараево нареди името си до ОФИ, Лозана, БАТЕ Борисов, Жилина, Тампере, Беверен, преминали успешно през клуба, който първи у нас си спечели прозвището „евроидиот”. Сега обаче с пълна сила това важи и за дебютанта Лудогорец, и за ЦСКА, а донякъде и за Локо (Пд), въпреки, че „смърфовете” донякъде очаквано бяха елиминирани от холандския Витес.

 

Изводът от краткия гастрол в евротурнирите на четирите ни представителя този сезон е, че няма никакъв смисъл футболните ни клубове да си губят времето с излагация по стадионите на Стария континент. Както написа един приятел в профила си в социална мрежа: "По добре да си ходят в чалготеките, да си пляскат гюбеците там, да си играят в уговорените срещи в А група и да си траят." И собствениците на клубовете, като например Кирил Домусчиев да спрат да наливат пари за такива псевдофутболисти. А пък ритнитопковците никога, ама никога да не казват, че са футболисти, защото в момента в България няма такива.