2012-10-25 10:21:00
Футболистите от поколението, донесло най-големите европейски успехи на Левски, имат запазено ВИП място в клубната история
Противно на общоприетите негативни схващания историята на футболен клуб Левски не е низ само от обидни провали. Левскарите имат пълни основания да се гордеят с европейските участия на своя клуб през 70-те години на миналия век Левски, тогава Левски-Спартак, изиграва дузина знаменити мачове. В периода 1975-1980 г. “сините” притежават невероятно силен отбор, който с успех се противопоставя на най-силните клубове на континента. В две последователни години достигат до четвъртфинал на европейски турнир – 1976 г. за купата на УЕФА, на следващата за КНК. В този период Левски сразява Аякс със знаменити дузпи след 1:2 и 2:1, печели срещу Барселона в трилър с цели 9 гола (5:4 в реванша след 4:5). Отстранява германския Дуисбург, португалския Боависта (1:3 и 2:0), Олимпиакос (1:2 и 3:1), полския Шльонск (3:0 и 2:2).
Тези успехи привидно звучат делнично, но истината е, че победите над клубове от такива държави са истинска рядкост. Черешката на тортата е знаменитото отстраняване на Динамо (Киев) с 1:1 и 0:0, предвождан от Валери Лобановски, прецедент в историята на нерушимата съветско-българска дружба и на футболния терен. Буквално помита с ненадминат и досега голов рекорд финландския Рейпас (12:2 и 7:1). За кратко време среща трите испански колоса – Барселона, Атлетико и Реал. Междувременно играе и с Милан.
Най-близо до така липсващия полуфинал в Европа онзи наистина знаменит тим е на четвъртфинала срещу Атлетико (Мадрид), игран пред 70 000 зрители на “Васил Левски” на 2 март 1977 г.
Българите повеждат с 2:0 през първото полувреме и се виждат в следващата фаза. Георги Цветков извежда “сините” напред още в 9-ата минута, а половин час по-късно другият централен нападател Кирил Миланов удвоява с 12-ия си рекорден гол в турнира. И до ден днешен Миланов, който за съжаление вече не е между живите, е вечен голмайстор в турнира за КНК.
Няколко щриха за онзи фамозен тим на “сините”. Левски играе изключително офанзивен футбол с шест атакуващи играчи. През днешните представи отборът на Васил Спасов-Валяка изглежда като някаква нереалистична романтика, но фактите са точно такива. От №6, с който излиза Тодор Барзов, до №11 на Красимир Борисов – всичките са подчертани нападатели. Миланов е типичен централен нападател – таран, Цветков също е голаджия. Павел Панов, който не играе в този двубой заради контузия, е някакво съчетание между Кройф и Оверат, но силата му е в атака. Неговият заместник Йордан Йорданов също е с подчертано офанзивни качества. На терена в този двубой е и младият Емил Спасов, който абсолютно няма никакъв афинитет към играта в защита.
За съжаление през второто полувреме, може би именно липсата на достатъчно защитен ресурс, води до гол за Атлетико, отбелязан от звездата Рубен Аяла. Нелепо невнимание на капитана Ивков води до жестоко наказание.
Няколко думи за съперника. Тимът е носител на Интерконтиненталната купа, еквивалент на световен клубен шампион през 1974 г. В същата година “дюшекчиите” играят знаменит финал за КЕШ с Байерн, в който са на секунди от победата преди Шварценбек да забие култовия си гол от 40 м. Атлетико е най-успешният испански отбор в този период под ръководството на клубната легенда, тогава младия Луис Арагонес. Същият, който направи Испания европейския шампион през 2008 г. и създаде непобедимата футболна испанска армада. Атлетико става шампион на Испания, печели купата и има апетити за нещо голямо на европейската сцена. Привлечени са двама бразилски национали, играли на световното през 1974 г. – белият Левиня и тъмнокожият Перейра. Футболисти от 7 националности играят за Атлетико. В отбора са и испанските национали Калон и Леал и едно познато име – Хавиер Ирурета. Същият, който бе треньор на Ла Коруня и извървя пътя на Камино, след като спечели титлата на Испания през 2000 г. Звездата обаче е Аяла. Във всеки квартал има някой Пешо, Гошо или Иван Аялата, които дължат прякора си именно на аржентинеца. Голът на Аяла в София на практика решава цялостния сблъсък. На своя “Висенте Калдерон” испанците имат убийствена статистика. Месец преди Левски сразяват Реал с 4:0. Върху развоя на реванша обаче повлиява и щвейцарският рефер Дийнст. Двете дузпи за домакините са прекалено сериозен реверанс. А в обратната посока са подминати две нарушения в наказателното поле срещу Кирил Миланов.
Според игралия в този мач легендарен футболист на “сините” Стефан Аладжов Левски е бил най-близо до заветната цел.
“Бяхме натрупали доста турнирен опит, играехме почти в един и същ състав – казва Аладжов. – Смятам, че онзи Левски бе много силен както в Европа, така и на домашната сцена. Притежавахме отлични футболисти, всичките преминали през националния. Може би ако реваншът бе в София, щяхме да имаме по-големи шансове да отстраним Атлетико. Толкова много големи мачове сме играли в Европа в онзи период, че след 35 години спомените ми се сливат. Все пак това, което няма как да бъде забравено, е невероятната обстановка, пълните стадиони, трепетът на хората. Това наистина ни задължаваше да дадем най-доброто от себе си и да ги зарадваме. Иначе материалните стимули бяха символични. Дори премията от 400 лева, която ни бе обещана от министъра за класиране на четвъртфинал, така и не бе изплатена. Разочарованието ми идва от факта, че ние, ветераните, както ни наричат, сме забравени. Ето, стават 35 години от четвъртфинала с Атлетико, предишната година играхме на същата фаза с Барселона. Бихме Аякс в знаменит мач. Някой сеща ли се за тези успехи? А всеки говори за историята на Левски, колко била велика. По света като имат юбилей, стават чествания, припомнят се успехите. Нали младите трябва да знаят какво се е случвало в миналото.”
Аладжов има уникална кариера. На 23 г. става футболист №1 на България. Два пъти участва на финали на световни първенства с над 50 мача в националния отбор. Пет пъти шампион, пет пъти носител на купата на България. 15 години играе за Левски. Държи няколко рекорда. И всичко това е съчетано с огромен интелект, скромност, култура, възпитание. За близо 500 мача в елитния футбол той има само един жълт картон! Този човек, който може да служи за пример във всяко едно отношение, днес е забравен от ръководството на Левски.
Любопитна подробност преди мача с Атлетико е, че част от подготовката на “сините” преминава в Далечния изток, където изиграват 6-7 мача с тамошни екзотични отбори. Всяка победа от това турне носи по 20 долара на човек и играчите са много доволни от заработени близо 400 долара. Купуват стоки, които обаче са им отнети при пристигането на летище София. Такива са били порядките по онова време.
Футболистите от поколението, донесло най-големите европейски успехи на Левски, имат запазено ВИП място в клубната история. Заради тях, заради стила им на игра, заради атракцията, която доставяха на зрителите, истинските фенове на Левски преглътнаха тирето със Спартак и продължиха да ходят на мачовете. Заради легенди като ПАВКАТА ПАНОВ, КИРИЛ ИВКОВ, КИРИЛ МИЛАНОВ, СТЕФАН СТАЙКОВ, ТОДОР БАРЗОВ, ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ, ВОИН ВОЙНОВ, ИВАН СТОЯНОВ, ЙОРДАН ЙОРДАНОВ, НИКОЛАЙ ГРЪНЧАРОВ, ИВАН ТИШАНСКИ, ЕМИЛ СПАСОВ, СТЕФАН ПАВЛОВ, МИЛКО ГАЙДАРСКИ.
Пиша ги с главни букви, защото те така са влезли в историята. През парадния вход. Като легенди, кумири, идоли. Невероятни футболисти, които направиха от клуба институция. Излизаха и играеха като равен с равен със световните светила. Караха “сините” сърца да тупат учестено.
Жаклин Михайлов/в. Труд
––
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––