2013-08-26 16:17:00
Повече от 3 десетилетия след последната титла на Левски, дошла с чуждестранен пълководец – Рудолф Витлачил, сините отново триумфират със специалист, направил име в Европа. През 2000/01 г., когато А група гръмко е прекръстена на Висша лига, а отборите в нея стават само 14, Люпко Петрович взима това, което му се полага година по-рано, когато сам абдикира през зимната пауза, примамен от умопомрачителна оферта от Далечния Изток. Левски обаче започва сезона с „парашутист”, спуснат от „бащицата” Чорни – руснака Владимир Федотов, който бързо е разкрит като непригоден за родните условия. Застоява се у нас едва 4 кръга и още след първите загубени точки е натирен, като изпълнителният директор Наско Сираков временно „топли стола“, докато на него пак седне колоритният сърбин. Като по правило водещите ни отбори по онова време залагат на чуждата стока сред треньорите. „Учителят по физкултура“ от Италия Салваторе Полверино е изтърпян едва един мач от ексцентричния бос на Нефтохимик Христо Порточанов, следва го Федотов, малко повече от тях на кормилото на Литекс се задържа румънецът Михай Стойкица, а още преди края на есенния дял на „Овча купел“ посочват вратата на сърбина Жарко Оларевич. От започналите сезона иностранци „преуспява“ единствено анонимният италианец Енрико Катуци начело на ЦСКА, който обаче е уволнен „по семейни причини“ сред края на първия полусезон и скорострелно върнат след два оглушителни шамара от Литекс в шампионата и за купата в началото на пролетта.
Първенството ни е атакувано масирано и от знайни и незнайни футболисти от чужбина, някои от които така и не се ориентират в специфичната родна обстановка. Един руснак, пратен на „Герена“ от Чорни – Константин Кайнов, който изиграва само два мача със синята фланелка, така и не успява да проумее нашенските футболни нрави. По-късно споделя недоумението си пред московския „Спорт експрес“: „В България първенството се решава от един мач. Бихме в един малък град (б.р. – Ловеч) с 4:3 и след това в автобуса съотборниците ми обясниха, че днес сме станали шампиони. Нямаше да повярвам, ако не виждах с очите си как се отваря шампанско от президента на клуба Сираков“. Събитието се случва още във втория кръг, когато Левски драматично обръща домакините от Литекс от 1:3 с дейната помощ на вратаря на ловчанлии – румънецът Флорин Пруня. В града на Покрития мост и досега са убедени, че тогавашният национален страж на северната ни съседка не е сторил „вересиите“ си безкористно, а скоро след това благодетелят Гриша Ганчев го натирва заедно със сънародника му Стойкица. Години по-късно Пруня е обвинен в корупция, но в своята родина.
Сините взимат пълния комплект от точки през сезона срещу ловчанлии, срещу които червените стигат само до едно нулево реми на старта на шампионата. А той е твърде нажежен от страсти – фенове на ЦСКА атакуват с камъни централата на БФС, тогава на столичната улица „Кърниградска“ заради случая с Тодор Янчев, сам по себе си достоен за криминале. Яростта отприщва разтакаването на проблема с правата му от Спортно-техническата комисия на БФС, която насрочва заседанието си по заплетения казус за деня на мача с Литекс, но така и не събира кворум. Спорът между клубовете е кога свършва договорът на Тошко с нафтата, като клубният бос Порточанов, който се хвали с „доживотните” контракти на своите подопечни, твърди, че има влязъл в сила анекс, обвързващ халфа с бургазлии за още два сезона. И както във всяка добра кримка, в интригата дейно е замесена и жена. Диляна е секретарка на Порточанов, но и половинка на Янчев и тя изнася от клубната документация истинския договор на „крепостния“ си съпруг. Спешно събраната Експертна комисия на БФС отсъжда, че анексът е с фалшифициран подпис на футболиста, позовавайки се на полицейската експертиза. Янчев е уреден с права за ЦСКА точно 11 минути преди началото на двубоя с ловчанлии и дори влиза в игра през второто полувреме.
Радостта на сините в Ловеч обаче може да се окаже прибързана – за първи път от половин век и Левски, и ЦСКА успяват да завършат първия полусезон без нито една загуба. Тимът на Люпко е водач с 11 победи и 2 равенства в 13 кръга, плътно следван от ЦСКА на анонимника в треньорската професия Катуци с 10 победи и 3 ремита. Есенното дерби на грандовете на „Армията“ приключва с разменени голове в рамките само на 60 секунди и трагедията с убийството с бомбичка на фен на червените в бистро в центъра на столицата броени минути след края на двубоя. Задържани са двама от синята агитка, води се следствено дело, резултатите от което така и не виждат бял свят. Димитър Бербатов пък отпътува през зимата за германския Леверкузен, без да успее да вкара гол в синята врата в продължение на 461 игрови минути, или цели 6 мача – 4 за първенство и 2 за купата. Пролетният сблъсък на претендентите в локвите на „Герена” и пред погледа на бившия монарх и бъдещ премиер Симеон връща към отдавна познатия рефрен „Дъжд вали, Левски пак ще победи“ – 2:1 за домакините с дежурен гол на Георги Иванов. „Искам да играя 30 мача срещу ЦСКА на година“, възкликва Гонзо, който в края на сезона оформя забележителната серия от 8 поредни двубоя, в които неизменно вкарва. Пет кръга преди края дербито предопределя новия стар шампион – сините се откъсват на цели 8 точки пред армейците.
Футболът в Пловдив пък е близо до клиничната смърт. Локо прави втори пореден опит да се завърне в елита, но не достига дори до третото място в Б група, даващо право на бараж, а тайфунът „Христолов“ е на път да опустоши Ботев. Президентът се изпокарва с клубната управа и това рефлектира върху отбора, чийто треньори се сменят като носни кърпички. През есента канарчетата обаче са в златната среда и нехаят за опасността за първи път от половин век да изпаднат. От осмото място след първия дял жълто-черните потеглят към пропастта с 12 поредни шампионатни загуби, а рекордната черна серия не успява да прекрати дори клубната легенда Динко Дерменджиев-Чико. Два кръга преди края победа с 4:1 на „Христо Ботев“ прави Левски недостижим на върха и едновременно с това положението на ботевистите става неспасяемо. Сините нямат милост и допускат първата си загуба в последния си мач, когато даряват сателита си Велбъжд с бронзовите медали. На терена се хвърлят единствено руските протежета на Чорни Владислав Радимов и Константин Головской, които, подобно на сънародника им Кайнов в началото на сезона, не са разбрали как стоят нещата в българския футбол. Месец по-късно двамата спретват пиянска оргия на лагера на тима в швейцарския град Вайнфелден и са изгонени, въпреки обясненията им, че са напуснали стаите си посред нощ, за да хапнат пица.
За първи път в историята на А група Пловдив остава без свой представител в елита и спасението неочаквано идва от Кюстендил, където на благодетеля на Велбъжд Георги Илиев му става тясно и той решава да премести седалището на клуба в града на тепетата, като се обединява с местния Локомотив. Така Херо в единия ден води Велбъжд, а на другия – Локомотив, без да сменя клуба и възпитаниците си.
Очаквайте: Как треньор на Интер скъса ахилес от радост при гол на Любо Пенев срещу Левски.