2011-08-15 18:01:00
Когато цифрите говорят, би трябвало дори устатите родни футболни босове да мълчат
Накъсо. Черно море би безпрекословно Левски с 3:1, а нямаше победа над съперника в 43 поредни мача от първенството. За последно варненци спечелиха пак с 3:1 на 17 септември 1978-а.
На пръв поглед – страшен провал на “сините”. От друга страна обаче в периода “моряците” два пъти отстраняваха Левски за купата – 3:2 преди 5 г. и 4:1 м. г. А серията измъчени победи и ремита на “сините” край морето напоследък нерядко идваха или с късмет, или със спорни съдийски решения, или просто със зъби и нокти. Черно море е сериозен тим в последните години, а специално при головете в събота се видя и рядка за “А” група естетика.
В края краищата всички бъркат. Дори Барселона. Някой помни ли как м.г. също във втория кръг каталунците отстъпиха с 0:2, и то на свой терен, и то срещу Еркулес?
Ситуацията с Левски, резултатът, дори играта сами по себе си не са страшни, нито си струват ругатните. Във футбола и къртиците имат слънчеви дни, и грандовете – къртичи дни. Дори по два-три поред.
А провалът на "сините" идва след поразяваща серия от десет поредни победи в първенството. И след общо 15 последователни мача без загуба, дошла точно след провал с 1:3 (срещу ЦСКА на 26 февруари). И един безличен двубой няма как да унищожи силата на никого. Нито два. Едва ли е сериозно днес Левски да бъде съсипан, а после – след нова серия от десетина победи – да бъде превърнат във велик. Нито у нас има велики тимове, нито Левски като цяло е по-слаб от Черно море.
Да, има и такива мачове. Но смущаващото, тревожното и заслужаващото някоя и друга ругатня в Левски съвсем не е затворено само в срама край морето. А изглежда тиктакаща мина за бъдещето. Защото титуляри във Варна излязоха седем от общо осемте новаци от лятната селекция. Осмият нямаше как да участва – Тони Калво е наказан.
От игралите миналия сезон на терена започнаха само Иво Иванов, Сержиньо Грийн, Владимир Гаджев и Пламен Илиев. А от карето единствено капитанът бе в отбора и преди лятото на 2010 г. Във Варна сбърка новият Левски. И сбърка без право на аргументи в защита – ни със съдия, ни с късмет, ни с еди-какво си.
Миналалия сезон Георги Иванов често броеше колко нови има на терена като наистина сериозен аргумент при неуспехи. Но след 2 години без купа изчисляването на промените в тима вече не е довод. В такъв случай топката е в мрежата на управата, която не успява да задържи състава за два поредни сезона.
След почивката на терена във Варна се появиха стари или още по-стари кучета – Христо Йовов, Дарко Тасевски, Даниел Младенов. И точно тогава Левски стана Левски, не бе далеч от незаслужено равенство.
Базово погледнато – по стара треньорска традиция не бива да се пуска подобен състав. В която и професия да е, смениш ли 70 процента от екипа, няма как да чакаш успех в трудна ситуация. Подобен “син” състав може да излезе срещу средняк на стадион "Георги Аспарухов". Но не и за тежък мач като гост, когато трябва да се играе тактически, подредено, стегнато. Там трябват обиграни, свикнали един с друг състезатели. Не просто играчи, а състезатели, отбор. А няма как във футбола да подредиш 70 процента (7 от 10 полеви играчи) обновен тим за месец-два работа.
Може би Георги Иванов сбърка с концепцията за състава. Трима от квартета защитници бяха нови, четиримата от карето в атака бяха нови. В резултат – отбраната “козируваше” на съперника, а нападението рядко отправяше свестен удар. В същото време всичките седем на скамейката бяха и миналия сезон на “Герена”. А отсъстваха поради травми и наказания един новак (Калво) и четирима от по-старите в тима (Дъстли Мюлдер, Мариян Огнянов, Стефан Станчев и Йордан Милиев).
Обаче как Гонзо да не пуска нови, щом клубът е хвърлил над 1 милион евро за тях? А това е почти нереално висока сума за актуалния български стандарт. Какво – да ги пази Гонзо за Монтана и Ботев Враца?!
Толкова изреждане на имена си струва само за да докаже извода – във Варна новият “Левски” доказа, че засега не става. Засега. Нищо подредено не се видя, почти нищо – съзидателно.
Следват двубои с Монтана и Ботев у дома, с Миньор навън и с Литекс в София. Нищо чудно Левски да се реваншира набързо за месец. Но във Варна Левски не беше Левски. А от това “сините” сърца из България най-силно ги боли. Философията на клуба и неговите запалянковци приема загубите, стига отборът да е паднал прав. Срещу Черно море, а и през второто полувреме в Търнава (1:2 със Спартак) Левски просто не беше Левски.
Вторият кръг е нелепо ранна фаза за (крайни) оценки. Пример – мача на Барса с Еркулес.
Обаче след хвърлени над 1 милион евро за селекция да се види подобна бледосиня гледка във Варна… Това е тъжно.
Да търсиш месеци наред деветка, месеци наред да гърмят ред имена по медии и запалянковски маси и да се стигне до нулевия принос на Шьорд Арш във Варна… А Черно море да грабне почти наслука и почти без пари някакво венецуелче Ермес Паломино, което да засрами "европейците" от Левски Това е странно и нелепо. Затова Гонзо трудно говори.И защото два провала в рамките на 10 дни са множко за името на Левски.
Загуби се случват, но големите нямат право на безличие.
Ростислав Русев, "Труд"