2011-11-08 08:25:00
Легендарният партизанин Чочоолу шашка Жеката със стрелба по гълъби
Продължаваме с историите на най-добрият голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата е за престоя му в Берое.
По мое време Берое имаше много колоритни привърженици. Един от тях
беше легендарният партизанин Чочоолу. Той беше много запален по футбола и
редовно посещаваше мачовете ни. Обикновено се събирахме на лагер в
Старозагорските минерални бани и партизанинът редовно ни навестяваше. Винаги
идваше при нас заедно с още двама свои ятаци и започвахме едно лудо цакане на
карти. Чочоолу беше голям тарикат. Хич не обичаше да губи. Той разрязваше
картите с бръснарско ножче и при всяко раздаване вечно имаше по четири валета и
редовно биеше. Когато го хванехме, започваше да псува люто и вадеше пистолет.
Тогава млъквахме. Чочоолу стреляше страхотно. Веднъж го разхождахме с лодка. Аз
и съотборниците ми от Берое Янчо Димитров и Евгени Янчовски. Гребем си ние, Чочоолу
нещо ни майтапи и изведнъж около нас започнаха да летят гълъби. Гълъби или
гарги не си спомням точно, но партизанънът въобще не се замисли, извади пищова
и започна да стреля. Винаги си носеше оръжието на кръста и стреляше с лявата
ръка. Та седим си ние в лодката, а Чочоолу – бам, бам, бам. Свали де що видя
птица. Беше невероятен, защото гърмеше с лявата ръка. Хората с ловни пушки не
можеха да уцелят толкова птици, а партизанинът ги трепеше с пистолет. Тогава му
викам на Янчовски – "Леле, мале. Тоя е егати убиеца, ще гледаме да не го
ядосваме на мач, че не се знае какво ще направи". Иначе Чочоолу беше голям
човек.
Тогава в Берое тренирахме по два пъти, а той ни чакаше винаги със
студена биричка. Специално за нас я изстудяваше и ни чакаше след тренировка. Не
признаваше "отсъствие" и повечето играчи ходехме при него, за да му
разправяме как е минала тренировката, как ще играем в следващия мач. Липсва ли
ни нещо. Ей такива работи го интересуваха. Пийвахме си "Загорка",
която беше дефицитна по онова време, но за Чочоолу винаги имаше. Той ни
черпеше, а ние не можехме да откажем. Треньорите ни знаеха, ама никой не смееше
да ни направи забележка. По принцип тогава не прекалявахме с алкохола.
Студената биричка ни идваше добре след тренировките, а и се разтоварвахме с
разговорите с Чочоолу. В Стара Загора имаше само един ресторант на
"Балкантурист", така че се събирахме повече по домовете или в двора
на къщата на партизанина", разказва Петър Жеков.
Още истории на Петър Жеков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук