2020-03-11 12:50:00
Жаклин Михайлов/Тема Спорт
По-малко от месец след подновяването на футболния сезон е ясно, че сред отборите най-рязко дръпнали надолу е Локомотив Пловдив. И това се очакваше. Фойерверкът тля дълго, но бе нормално да изгасне. Пловдивските черно-бели белязаха 2019 година по един уникален начин.
Спечелиха Купата на България, представиха се подобаващо в европейските турнири, стигнаха до второто място във временното класиране, а накрая излъчиха и Футболист №1 на България. Всичките тези неща бяха в огромна степен неочаквани, защото малко са били онези, които са вярвали, че ще се случи. В такива моменти лошото е, че като дойде доброто, отговорните фактори нямат компетенцията да го усвоят. И повечето пъти нещата се връщат в обратно положение.
Точно натам в момента върви с уверени крачки Локомотив Пд. Отборът се представи мижаво в пловдивското дерби, след това направи едно много слабо първо полувреме с Царско село, буквално бе разнищен в Стара Загора и за капак срамно завърши 1:1 с Витоша. Локо спечели само 5 точки от 12 възможни. Всъщност победата срещу Царско село с 4:0 е единственият пълен успех в последните 5 шампионатни двубоя. Натрупаната разлика от по-ранен период се стопява като несъстоялия си тази зима сняг. Локомотив Пловдив ще влезе във финалната шестица с малка преднина и съществува вероятност да остане в крайното класиране на шесто място.
Светлият лъч е безпроблемната победа над ФК ЦСКА 1948 Сф, но съперникът в този мач за купата ги затрудни твърде малко и се видя, че има съществена разлика между първото и второто ниво на българския футбол.
Резултатите не са плод на случайност, те са напълно закономерни.
В началото на пролетната футболна фаза Локомотив Пловдив има в наличност само половината от миналогодишния титулярен състав. Няма ги напусналите Ожболт, Езе, Георги Илиев. Липсват и контузените Луков, Пиргов, Петрович, Витанов. А многобройните промени свалиха нивото на основния барометър Димитър Илиев, който е бледа сянка на себе си. Дано признанието за футболист на годината не му е изчерпало амбициите, както често се е случвало с носителите на приза през годините. Към залязване върви и Момчил Цветанов. Малембана също не плува в свои води, след като другата кула Езе го няма до него.
Така към момента от старите бойци Акрапович може да разчита на 100 процента на Умарбаев, Томашевич, Аралица и Карагарен. От новите на този етап най-добро впечатление прави Николаев, но може само да се гадае дали ще прогресира до степен на титуляр. А и функциите му се припокриват с тези на Карагарен. За дошлите наскоро чужденци трябва да се хвърля боб, за да се улучи стават или не стават. Ясно е, че принципът е бил и един да стане, пак ще е от полза. Но времето за доказване е ограничено.
Не на последно място и психологическата картина е коренно различна спрямо миналата година по същото време. Тогава никой в клуба не бе обременен с очаквания. Локомотив си живуркаше и покрай живуркането благодарение на късмета стигна до финала за купата. Ако не сте забравили, те не играха с нито един сериозен съперник, преди да излязат на "Васил Левски" срещу Ботев. Получи им се с път мечта до финала – Поморие, Дунав, Етър, Септември София. Сега обаче полуфиналът няма как да е лек. 66 процента е шансът да се изправят срещу Левски или ЦСКА. А и Ботев също не е малък залък за преглъщане.
Не бива да отписваме "черно-белите", но ако пикът им е преминал, както по всичко изглежда, мечтата им да стигнат до европейските турнири във втора поредна година вероятно ще се окаже илюзия. И приземяването ще бъде доста болезнено.