2014-11-10 15:12:00
Събитията около, по време и след мача ЦСКА – Славия окончателно проясниха картината. Хипотезата на мнозина коментатори, че Лудогорец ще гони нова титла с "всички възможни средства" и чрез (ин)директна интервенция срещу претендента се потвърди на 1000 процента. И в това няма нищо извънредно за всеки що-годе запознат с нашенските футболни и обществени реалности и потайности.
Появилите се из медиите информации, че всяка точка, отнета от ЦСКА, има цената на 50 бона премия от Разград водят, ако не към официален документ, то към една непоклатима публична тайна. Известна на всички, но непризната от пазителите на Статуквото.
Баналното клише по казуса гласи, че няма лошо да се стимулира амбицията на определен тим от трети клуб?! Може и да е така в Англия или Германия, но у нас е съвсем различно. Защото под "стимул" някои разбират откровената симулация с юноши бледни, така както се случи през пролетта на 2012 г. в Перник по време на порно-акта Миньор – Лудогорец…
Здравото хвърляне на белите на „Армията“ бе похвално, така както и реципрочното им представяне в Разград месец по-рано. Само че освен подвизите на Емил Петров и защитниците пред него познавачите на материята дешифрираха и "езика на тялото и душата" в изпълненията на Гошо Вратарчето и помощник-треньора Ангел Славков към края на двубоя и след това. И двамата се държаха като зомбирани. Преценете сами дали от свръхамбиция да се докажат във… втората "шестица" на "А" група или от нещо друго?
"Лудите" от Делиормана, както гальовно наричат футболната фирма на Домусчиев, май правят другите луди. А огромните за родните стандарти пари от ШЛ са на път напълно да ликвидират смисъла на А група. И как иначе след като самият бос на Лудогорец неотдавна заяви в прав текст, че имало риск… ЦСКА да стане шампион?!
В какво по-точно се изразява "рискът" и дали е престъпление?
Най-голямата заплаха за нашия футбол в момента е налаганият нов монополен "Член първи", преместен от Подуяне към Делиормана. Тоест – всичко за фронта, всичко за победата на новата, задължителна гордост на родината! По различни канали се внушава единствената кауза от последна инстанция, а именно – Лудогорец е на върха с мощен собственик, много пари и силен отбор и по тази причина трябва да бъде абониран за Шампионската лига?! С „всички средства“, независимо от цената и въпреки идеята на спорта като състезание.
Едва ли е необходимо надълго и нашироко да обяснявам какво означава това в превод на роден диалект? Близо е до акъла, че най-лесни за "стимулиране", успоредно със "съперниците" със свалени гащи и с пълни шепи, са съдиите и чиновниците в БФС. Между другото – направили ли ви впечатление, че присъдата над Кукоч бе произнесена още в събота вечер? И защо да се бавим при положение, че всички предварително бяха наясно с постановката с главен изпълнител гамена без ръкавици и… мустаци?
Има ли въобще смисъл да продължава имитацията на първенство след като е очевидно, че парите от ШЛ са подлудили и повредили човешкия материал? Да края на първия етап е ясно, че целта на изпадащите Хасково и Марек, както и на оставащите зад борда на "шестицата", ще бъде да изкарат нещо по примера на Старата дама от "Овча купел".
През втория етап схемата ще се повтори, вероятно с удвоена миза? Няма лошо, но дали да играеш на кръв срещу ЦСКА не означава да почиваш срещу Благодетеля?
А беше време преди три десетилетия, когато за всички останали в „А“ РФГ беше въпрос на лично и клубно достойнство да направят нещо запомнящо се срещу палача на еврошампиони от "Народна армия". Не само за вечния съперник от Герена, но и за по-скромните фактори. Спомням си, че няколко дни преди полуфинала срещу Байерн през пролетта на 1982 г. играч на Етър контузи тежко Пламен Марков, а освен това Спас Джевизов не можа да излезе срещу баварците в София, защото БФФ бе решила вътрешните наказания да важат и за Европа?!
Преди комерсиалната деформация на спорта обаче КЕШ носеше слава, но не и пари. И още нещо – по никакъв начин в онзи период футболната централа не съобразяваше календара на първенството с дългите рейдове на ЦСКА, които по правило стигаха до четвъртфиналния етап на евротурнирите през пролетта. Това впрочем се отнасяше и за проблясъците на Левски, Ботев Пд, Локо Сф, Славия, Берое…
И нямаше сила, способна да облекчи календара на армейците независимо от цялата мощ на БНА, Добри Джуров и Милко Балев. А днес само в тоалетната на БФС би могло да се сподели, при пусната вода в казанчето, еретичната мисъл, че Лудогорец спокойно би могъл да гостува в София четири дни преди да приеме Ливърпул. Няма как при "патриотичната" истерия и наплива от мераклии за софрата на Домусчиев. В същото време англичаните да играят, ако е възможно, и в понеделник вечер преди да вземат самолета за София. Ние обаче сме си тарикати на дребно…
И няколко думи за мача в Базел. Не толкова резултатът колкото цялостната визия на терена би трябвало да просветлят зомбираното обществено нение.
Независимо от симпатичния си пробив в Европа, Лудогорец не е нищо друго освен един от поредицата малки отбори, промъкнали се до големите пари поради шанс или стечение на обстоятелствата. Така както вече се е случвало с Марибор (Словения), Кошице и Петржалка (Словакия), Пилзен (Чехия), Дебрецен (Унгария), ЧФР и Унирея (Румъния), ХИК (Финландия), БАТЕ (Беларус), Бурсаспор (Турция), Тюн (Швейцария), Брага и Боависта (Португалия), Макаби и Апоел (Израел), Анортозис и Апоел (Кипър) и т.н.
Попадането в груповата фаза за "джуджетата" е най-вече финансов джакпот, защото от всички изброени трайно присъствие запазиха само "трактористите" от град Борисов. А някои като Артмедия (Петржалка) и Унирея дори изчезнаха от картата. Не бива да се подминава и фактът, че Лудогорец получи бонус от новата преференциална схема на Мишел Платини за Източна Европа. Защото не е все едно да срещнеш да речем актуалния победител в ШЛ, както се случи на ЦСКА през 2005 г., или някой балкански първенец, притиснат от финансови проблеми. И през 2006-та Левски можеше да пострада от слепия жребий, ако вместо събрания от плажа Киево (7-ми в Серия А) се бе изправил срещу някой от дисквалифицираните Милан или Фиорентина.
Лекцията на половината титуляри от Базел във вторник вечер би трябвало да ни покаже къде сме. И да отрезви инфантилния патос след случайния удар на Данчо Минев на фона на незаслужения червен картон срещу швейцарците в София. И все пак, парите на никого не са излишни, особено по време на криза, и затова Домусчиев ще продължи да ги гони с "всички възможни средства"…
Георги Атанасов/Тема Спорт