Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Прогнозата ми за дълъг поход на Лудогорец в Европа се разби на пух и прах, но личния ми провал не е от съществено значение на фона на тежкото фиаско на хегемонията.
Както Лудогорец се чувстват неприкосновени от всякакви заплахи в България, така са и трогателно безпомощни в европейската футболна пролет. Дори не могат да изкласят до мартеничките, защото по-рано си получават риалити чека. Това определение вече им приляга много и за името на клуба. Нищо ново под слънцето – „орленцата“ за пореден път спират пътя си още преди да са започнали да летят и пропагандата да ги възнася до небесата.
Остават си само със стремителното слизане надолу от резила в Прищина, през същата гледка в Астана, саморазправата с тях на най-слабия Аякс за всички времена и най-вече с незабравимия спомен от 1:7 срещу Нордселанд. Това са „най-славните“ страници от тазгодишното представяне на Лудогорец в уж неговите европейски клубни турнири. Със смяна на магистралата ШЛ, през първокласния път ЛЕ до селския макадам на ЛК. И накрая спрени от супер скромния и невзрачен тим на Сервет, който е далеч като класа от местните си съперници Йънг Бойс и Базел.
Но Лудогорец само в първите 15-20 минути на мача в Женева демонстрира някакво осезаемо превъзходство. В останалите около 170 минути, швейцарския тим напълно си заслужи продължаването напред в следващия рунд. А там вече няма да срещне някой като Лудогорец и няма да е никаква изненада, ако отпадне от Виктория Пилзен.
И директно към отговора на екзистенциалния въпрос защо Лудогорец толкова безславно слезе от сцената, без дори да отбележи попадение в двата мача срещу Сервет? Как този супер отбор, струващ баснословни пари и бъкащ от планетарни футболни звезди се препъна в едно отборче като швейцарското? Пропагандният отговор е липса на късмет, защото както винаги хегемоните са имали много положения, които са изпуснали. А гостите с един удар в двата мача продължават напред. Настина изключително удобна теза, само където няма нищо общо с реалността.
А тя е, че с двама удобни съдии от Словакия и Азербайджан, които за щяло и нещяло шариха Сервет с картони и услужливо ги тикаха в тяхната половина, „зелените“ не демонстрираха сериозни идеи как да постигнат така необходимия успех. А за шанса, само ще напомня, че Нордселанд, който щеше да отстрани Сервет с лекота, постигна в двата мача с Лудогорец общ резултат 7:2. И датчаните загубиха на реванша, след като създадоха половин дузина голови ситуации в Разград. Но съдбата е такава, единият път дава щедро, а на следващия взима жестоко.
Отпадането от Сервет всъщност ще се отрази най-зле върху един човек. И той се казва Георги Дерменджиев. Психологическите му похвати и философията му за футбола жестоко удариха на камък срещу швейцарците. А тактически той слезе на нивото на първолак с идеята да направи от Якуб Пьотровски еквивалент на Кевин де Бройне. Е, не е като белгиеца, а си един обикновен дефанзивен полузащитник от типа смели и безкомпромисни дърводелци, когато трябва да ритнат съперник.
Дерменджиев сгреши фатално и с Кайо Видал и закъснялата му смяна с Рик Джонатан. Определено разликата между двамата е както казват в България – между Лом и Лондон. И не по ирония на съдбата „буцата“ Видал изпусна двете най-чисти положения на уж удобния си ляв крак. А това, което направи чичо Гошо в края на мача ще влезе в историята, когато заигра с бразилското 4-2-4 от 1958 година. А след това се превърна и в пет напред и пет назад. Няма как в Европа да жънеш успехи с подобни вариации на неясна тема. Но печата за несъстоятелност на този Лудогорец поставя испанеца Сон. На пръв поглед атлетичен, бърз, пробивен, напорист защитник, а на втори план абсолютно рисков играч с нулев коефициент на полезно действие в двете фази на играта.
На фона на безбройните слабости на сегашния Лудогорец, които в българското първенство се прикриват от смокиновите листа Кабаков, Чинков, Драганов, Гинчев, в Европа риалити чекът е неизбежен. А в Разград упорито не искат да разберат, че пътят, по който вървят, никога няма да го отведе отново на Анфийлд, Бернабеу, Емирейтс и „Парк дьо Пренс“. Те подсъзнателно си го знаят отлично, а каквото приказват глашатаите на шаячната правда няма никакво значение.