2015-06-21 18:53:00
Макар и всичко да остава в сянката на Краля Слънце, една от най-основните причини за успехите на разградския хегемон в последните години бе свързана с треньорите. Най-вече с името на първия треньор на Лудогорец Ивайло Петев, който изгради отбор със сериозни футболни достойнства. Наследството от Петев бе развито по възможно най-добрия начин от интелигентния и умен Стойчо Стоев. А след това свърши добра работа и на объркания и страхлив Георги Дерменджиев.
Всичко това обаче приключи с четвъртата поредна.
Големият бос с последни усилия устиска до последния кръг, за да разкара по устав Дерменджиев, който едвам удържаше положението в едно предварително начертано съперничество. И това създаде нова, напълно непозната ситуация с треньорите в Разград.
За пръв път след ерата "Петев" Лудогорец започва новия сезон с нов треньор. Практиката шутът на стария да се бие след първия мач в третия предварителен кръг вече е прекратена. Също така приключва и ерата на българските специалисти, на които трябва да се отдаде дължимото за създаването на явлението "Лудогорец". Те направиха този напълно анонимен футболен субект сериозна величина в европейския футбол. Сега е времето да се отчете, че Петев, Стоев и Дерменджиев поставиха Лудогорец сред 50-те най-силни клуба в Европа. Те го закараха на място, където нито един български клуб не е присъствал в последните 25 години. Това са безспорни факти и никой няма право да ги неглижира. Един отбор се прави от треньорите и не трябва да се обезценява техният труд. Както се опитват да го правят най-вече българските им колеги. През тези четири години всеки мечтаеше да бъде треньор на Лудогорец, защото там било много лесно да се работи. Отстрани нещата винаги изглеждат прекалено лесни, но само Петев, Стоев и Дерменджиев знаят какво им е коствало.
Българският период приключи, и то изключително успешно. Сега е ред на чуждестранния легион.
Налице бяха всички индикации, че точно в такава посока ще потегли корабът на Лудогорец през лятото на 2015 година. Няколко фактора отхвърлиха варианта "българското". Първо на пейката този път няма човек, който може да поеме капитанската шапка. До Дерменджиев стоеше Стефчо Генов и този факт дори не изисква коментар. Сред сегашния кадрови състав на българското треньорство има 5-6 имена, към които Домусчиев би могъл да се насочи. Мъри Стоилов си е добре в Казахстан, Стойчо Младенов е невъзможен по морални съображения, Петев е в националния, макар и той да е недолюбван. За Стоев също няма връщане назад. Общо взето, опциите са Херо и Любо Пенев. Видно е, че двамата не са изглеждали достойни в очите на Домусчиев и неговото обкръжение.
Така, общо взето, по един естествен път посоката се насочва навън. Още през май на показ бяха извадени характеристиките на бъдещия треньор на Лудогорец. В две думи – млад и испанец. Първото условие бе спазено, второто не, но в никакъв случай не е направен и компромис. Португалските треньори благодарение главно на суперагента Мендеш станаха номер едно в света през последните години.
Кой обаче е Бруно Рибейро и има ли при него допирателни със светилата в професията Мауриньо, Виаш Боаш, Жардим, Жесус? На първо четене визитката на Рибейро го поставя във втора, ако не и трета категория.
Играл е футбол до 35 години, след това 5 години има някаква мижава кариера на треньор. Основно в родния му Витория Сетубал, където пребиваваше и за последно. Любопитна подробност е, че Рибейро се конкурира за поста в Сетубал не с някой друг, а със Стойчо Младенов. В средата на януари Стойчо бе в Португалия и местните медии вече го представяха за треньор на Садинос след уволнение на Домингеш Пасиенса. В Сетубал предпочетоха Рибейро.
В тези пет месеца Рибейро задържа Сетубал на спасителното 15-о място, като от 18 мача спечели само 3. Но това се оказа напълно достатъчно. Едно е сигурно – Бруно Рибейро, който сме запомнили като опорно халфче на Лийдс, не пристига с голяма кошница. Това, че си говорил на ти със Специалния, е пикантерия. В никакъв случай не е от обкръжението на Мауриньо и тази легенда е съшита с бели конци. В Португалия има поне 30 или 40 треньори от ранга на Рибейро, с други думи, средна ръка, които със същото основание биха кандидатствали за тази работа.
За Рибейро това е огромен шанс какъвто той може и да не получи втори път, защото пътят му е предопределен вечно да чака уволнението на някой друг за тимче от златната среда или при изпадащите в Португалия. Изведнъж хоризонтът му се отвори. Наготово и благодарение на това, което свършиха трима българи преди него, той получава шанс да се изстреля във висшата лига. Трябва да покаже колко е подготвен за големи дела. Защото той няма абсолютно никакъв опит в руската рулетка, каквато представляват европейските турнири. В Сетубал е имал право на следващ мач, тук това го няма. Губиш и си аут и следващата ти кампания е мираж.
Каква може да бъде прогнозата? Всичко е поставено на карта от мачовете в Европа. За тях той трябва да има сработен с новите играчи отбор. Доста си тръгнаха, а почти никой не е пристигнал. Моци, Марселиньо, Дяков, Стоянов, Кайшара са на линия и знаят как да играят в Европа, въпросът е дали и Рибейро бързо ще влезе в час.
Жаклин Михайлов/Тема Спорт