Матеус: България е като Шалке

2011-04-07 11:50:00

Бием ли Черна гора, ще си отворим вратата за класиране, уверен е селекционерът

Еспресо, чаша кока-кола и кроасан – такава е закуската на световния и европейски шампион Лотар Матеус, която той преглъща набързо между отговорите на въпросите. Вижда се, че няма време за губене – чака го среща с колегата Милен Радуканов (ЦСКА), после път до Ловеч и назад за “Литекс” – “Левски”, вечерта – Шампионска лига… И въпреки че времето му е дефицит, Матеус не го пести и говори надълго и широко пред „Труд” по всяка тема дори да не му е много по сърце. Била тя Бербатов, Пенев или Лилияна. При Матеус въпрос без отговор няма.

– Твърдите, че сте фен. Като такъв кои футболисти ви доставят най-голяма наслада за гледане?

– Да гледаш Меси е подарък. Ще се съгласите с мен, нали? Но има и други, разбира се – Роналдо, Руни, Ето′о… Това са футболисти, заради които хората излизат от къщи, купуват си билет и отиват на стадиона.

– Има ли такива български футболисти?

– Да, има.

– Така ли? Кои са те?

 

– Ако сега говоря с имена, ще има обидени, разсърдени и разочаровани. Вижте, в България не липсват добри футболисти. Не толкова добри като Меси – той затова играе в Барселона, а не в София или някъде другаде в България. Но има футболисти, които е приятно да гледаш, защото притежават своите умения. Все едно какви са те. Ако даден играч няма техническите качества на Меси и Роналдо, може да притежава сърцето на Санети, който 90 минути се раздава за Интер, въпреки че не пипа топката като Меси. Да гледаш такива футболисти също е удоволствие.

– Гледахте ЦСКА срещу Черно море. Какво видяхте?

– Само един отбор атакуваше и това беше ЦСКА. Гостите се концентрираха само в защита – както Интер миналата година срещу  Барселона. Девет души работеха отзад и половин час тази схема функционираше. Но когато се залага само на отбрана, все някога получаваш гол и той решава мача. Защото Черно море имаше само план А, а нямаше план Б.

– Миналата година в националния нямаше футболисти от ЦСКА, а сега за контролата с Кипър се оказаха седмина.

– Виждате колко бързо се променят нещата във футбола. Стига играчите да работят и клубовете да им дават условия да се развиват. В последните месеци в ЦСКА виждам положителни сигнали, сигурно и треньорската смяна е изиграла роля. Отборът играе футбол, който радва феновете, когато теренът е добър, разбира се. Не като преди две седмици във Варна. Казвам ви каквото съм видял.

 

Аз съм неутрален треньор

 

и трябва да бъда такъв. Не съм свързан с никой български клуб, но мога да кажа, че три отбора се очертават над другите – ЦСКА, Левски и Литекс. В Левски и Литекс играят много чужденци, а в ЦСКА във вторник имаше само двама. Повече българи получиха шанс и това се отрази добре на отбора и на тях самите.

– Защо националният при вас играе солидно в защита, а не вкарва голове?

– Няма треньор, който да успее да промени един отбор от днес за утре. Отбор се гради систематично. И както при строежа на къща, се започва от долу нагоре, от основите, така във футбола се започва от защитата. В офанзивен план българският отбор никога не е имал проблеми, защото е разполагал с великолепни играчи. Сега това се промени. По различни причини двама нападатели като Божинов и Бербатов не са в отбора. Единият защото не иска, а другият, защото не играе и не показва форма в  Парма. Трябва да компенсираме тяхното отсъствие. И когато не става с един или друг играч, трябва да го направим генерално с офанзивна игра. Макриев в Израел вкарва своите голове, в националния се бори, но не вкарва. Генков остави чудесно впечатление у мен през второто полувреме срещу Швейцария. Това ми дава надежда. Но има и други футболисти на тази позиция. Ако почна да ги изреждам, ще стане дискусия. Дори Делев – много опасен, бърз и точен, може да играе деветка, когато съперникът дава шанс за изява на такава роля.

– Кои са проблемните постове в националния?

 

– Като треньор аз се опитвам да подобря играта на всяка позиция, но трябва да показвам и доверие към играчите. Ако погледнете защитата ни срещу Швейцария и срещу Кипър, ще видите много млади играчи, което в перспектива е добре за националния. Иванов е единственият чужденец, макар и във втора дивизия, който не винаги играе. Останалите – Занев, Стоянов и Бандаловски, са от българското първенство и участват редовно в мачовете.

 

Тази формация беше рискова, но действаше хармонично.

 

За да покажат по-високо ниво от българското, въпреки че играят в България, им трябва време, международни мачове и доверие. Имам и други играчи предвид, но не мога да експериментирам във всеки мач.

 

След равния срещу Швейцария шансовете за Евро 2012 намаляха значително, но победа в Подгорица може да ни върне в играта

– Ще се съгласите ли, че квалификациите за България приключиха с това 0:0 срещу Швейцария?

– Въпросът е двупосочен. От една страна, класирането в групата не ни дава големи надежди. От друга – ако спечелим в Черна гора, ситуацията може да се преобърне. Но най-важно е представянето на отбора. От него аз съм доволен. Щях да съм много по-доволен, ако бяхме победили Швейцария, защото шансовете бяха в нашите ръце.

– Щом не е резултатът, какво ви направи доволен?

 

– Това, че отборът си повярва. Че се забавлява и игра за удоволствие. Че футболистите дойдоха на подготовката с радост. Мисля, че феновете забелязаха това и ще дойдат да ни подкрепят и в следващия мач.

– Таите ли някаква надежда за класиране?

– С победа в Черна гора, ще оставим отворена вратата към европейското и можем да се върнем в играта.

– Победа в Черна гора? Това звучи като сензация.

– А победата на Шалке над Интер не беше ли сензация? Ние нямаме какво да губим. Също като Шалке. Трябва да си вярваме, да си вършим задачите, да играем организирано и да си използваме шансовете. Като Шалке.

– Вярвате ли, че Черна гора е толкова силен отбор, колкото показва класирането?

– Черна гора разполага с балансиран отбор. Играят много компактно в защита, а напред имат футболисти, които винаги могат да вкарат гол. В три мача отбелязаха по един гол и в три мача това беше достатъчно за победи с 1:0 и девет точки.

– Трудно ли ви е да мотивирате българския отбор, особено когато шансовете за класиране съвсем намаляха?

– Въпросът е футболистите да играят с радост и сърце за България. И да осъзнават, че той може да промени живота им. Защото националният е най-добрата сцена, на която един играч може да се представи пред чуждите клубове.

 

И да сключи съответно по-добрия договор.

 

България не е държавата, където един играч може да печели най-добре. Това е достатъчна мотивация, нали? Ако е нужна допълнителна, съм готов да водя индивидуални разговори. Но в момента няма нужда. В Кипър за един приятелски мач играчите играха до последната секунда с голяма стръв, искаха да вкарат втори гол. Забавляваха се. А само преди две години България загуби с 1:4 от Кипър.

– Освен спортно-техническите качества на играчите има ли и “втори план” при избора ви за националния тим?

– Аз залагам на тези футболисти, които допринасят за подходящия манталитет на отбора. При някои играчи това го нямаше и затова не ги викам вече. Националният не е компания от футболисти, които се събират да се видят в София, да се съберат със семействата, да излязат и да пият по едно питие вечерта в заведение. Аз съм тук да изградя отбор не от 11-те най-силни футболисти, а от 11-те, с които ще стане най-силният тим.

– Плановете ви за следващите месеци?

– Ще продължа да пътувам и да гледам играчите. Следващата седмица отивам в Англия да гледам двамата Петрови, а може би и Бербатов. Всеки път, когато съм в Англия, не пропускам да гледам повече мачове. А като треньор на България всички български футболисти са ми интересни. После ще летя до Израел, до Русия за Георгиев и Янков, който беше контузен за последните ни мачове. През две-три седмици ще идвам в София да гледам “А” група. Нека да е ясно – дори когато не съм тук, мачовете се наблюдават. От помощника ми Илия Груев или от хора, на които имам пълно доверие. В последните 6 месеца сме гледали 18 мача на живо в България. Сигурно ще отида и до Турция, защото Димитров ме изненада много приятно срещу Кипър. Надявам се все някога и българските играчи в Германия да почнат да играят, за да гледам и тях.

– А искате ли удължаване на договора си?

– Всеки знае, че той е до ноември с опция за още две години. Аз не мисля за договора, а за работата си. Ако Българският футболен съюз смята, че съм подходящият треньор за националния отбор, тогава Борислав Михайлов може да ме потърси по всяко време и аз съм готов да говорим. С този отбор сме още в началото на пътя. На мен работата ми е приятна, но решението е на БФС.

– Докога ще играят Мартин Петров и Стилиян Петров за България?

– Докато искат и показват добра форма. Единият е на 31, другият – на 32 години. Аз играх до 39.

– Пречат ли ви негативните публикации за личния ви живот?

– Аз живея в хармония със себе си. Какво говори бившата ми жена, на която от сърце желая много щастие, е нейна работа. Несполучливият брак е като загубен мач. За медиите това сигурно е интересно. На мен не ми пречи. Абсолютно.

 

–––

Ангел Виденов, „Труд”
Заб. Заглавието на на BGfootball.com