Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Изтегленият в неделя жребий за квалификациите за европейско първенство бе прочетен като възхитителен и предизвика огромен възторг по висшите етажи на футболната власт. Дори президента се размечта най-накрая да се класира на голям форум от 10-и опит.
Предишните девет както добре се знае завлякоха България на дъното Но мечтите по дефиниция са безплатни. С пътен лист от четвърта урна, България попадна в група с Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. И само на първо четене, този жребий изглежда като лесен път за спечелване на първото или второто място в групата. Реакцията за добър жребий е първосигнална, защото в групата можеха да бъдат Италия и Англия или Нидерландия и Франция и тогава ентусиазма би паднал до точката на замръзване.
Ние имаме за преодоляване Унгария като водач и Сърбия като втори изтеглен и това ни се вижда напълно поносима задача. Третият отбор в групата Черна гора не ги броим за живи, все едно, че сме ги побеждавали под и над път, където ги хванем. А обилната ни статистика от мачове помежду ни говори за съвсем друга насока
Унгария не е случаен превоз, защото е най-проспериращият национален отбор в последните 4-5 години. И футболните разбирачи у нас знаят много добре този факт, защото са гледали поне 10 мача на маджарите от този период. И това са двубои с Германия, Франция, Португалия, Англия, Италия. Бъдещите ни съперници изиграха толкова мачове с европейските супер сили за 3 години, колкото ние за 30. И не само ги играха, ама и доста от тях не загубиха и дори спечелиха. А преди да стигнат до тази висока футболна легитимация, дойдоха в София и надиграха категорично България в плейоф за Евро 2020. И оттогава стават все по-силни, защото се подвизиват почти в един и същ състав с напълно изчистен стил от треньора им Марко Роси.
И „унгарския футболен чардаш“ бе буквално на един мач от нещо, което не са правили от времето на Пушкаш, Кочиш, Цибор – щяха да се класират във финалната четворка на Лигата на нациите. И то в група с Англия, Германия и Италия. Но адзурите им минаха път! Има едно познато сравнение, което се прави у нас – Лом и Лондон. Ето това е разликата между България и Унгария към този момент.
Вторият по сила съперник в групата Сърбия също отбелязва голям възход. Нямаше ги на европейското, което се проведе през 2021-а, но за сметка на това бяха в Русия през 2018-а и сега дублират в Катар. При това класирането им за световното бе първа новина по Си Ен Ен и Би Би Си, защото направиха същото, което България стори на „Парк Дьо Пренс“. Митрович стана френския Костадинов с гол в последната секунда на мача срещу Португалия на „Луж“ в Лисабон. И в следващия период, сърбите не отстъпиха нито крачка назад, защото си спечелиха групата във втория по сила поток на Лигата на нациите с 13 от възможните 18 пункта. И ще играят сред най-добрите на Стария континент в следващото издание на турнира. На две позиции по-нагоре от нас в актуалната европейска координатна система ще са и маджарите.
Толкова лесните за биене черногорци пък бяха едно ниво над нас в Б потока. И дори успяха да си запазят мястото като трети в група с Босна, Румъния и Финландия. Можеха да станат втори, но накрая изиграха един съмнителен двубой с Финландия, като помогнаха на скандинавците и те да останат на втория етаж в европейския футбол за сметка на Румъния.
Победата им в Букурещ с 3:0 обаче напомня много за един наш успех като гости на северната ни съседка през далечната 1992 година. Старата футболна школа си спомня, че от онази класика тръгна възхода на златното поколение от 1994. И още нещо за Черна гора – за разлика от нас те имат Савич от Атлетико Мадрид, Марушич от Лацио и Йоветич от Херта Берлин. Все пак това трио го знаят в целия свят, нашите „звезди“ засега мъждукат само у нас. И за петите в групата Литва, само припомням, че съвсем скоро ни биха с 3:1. А можеше и с повече, защото на изкуствения терен във Вилнюс бяхме трагични. Но тогава бяхме с Ясен, а сега сме с Младен.
И след като Кръстаич направи две победи срещу Гибралтар и Северна Македония, започнахме да мечтаем за класиране, а скоро ще поискаме и повече. Но вече имаме много случаи в които сме се събуждали след тежък махмурлук. По традиция в група с пет отбора България печели около 8 точки, прави отделни фойерверки и след това започва да се чака следващия жребий. И като се изтегли жребия шансовете в собствените ни очи са много високи. Като започнат обаче мачовете „нивото на река Дунав“ рязко спада, защото получаваме реалити чек.
Младен Кръстаич не е магьосник, а доброто му начало е минимален повод за оптимизъм. Но срещу Сърбия и Унгария ще ни трябва съвсем други футболни оръжия. Сръбският отбор сигурно струва към 300 милиона евро. И Кръстаич го знае това много добре, защото се отърка в това щастие на световното в Русия. Истината е, че в тази квалификация трябва да изградим отбор. И то с младоците на които Кръстаич заложи в дебютните си два мача. Ако всичко върви добре, което няма как да стане с това ръководство на БФС, след 2 или 3 години ще излизаме с надежда във всеки мач. Както го прави Унгария. Те не се страхуват от никой. А ние засега сме много далеч от това бъдеще.