2013-09-09 21:19:00
Наскоро написахме, че в момента Лудогорец, а и който да е български тим не са дорасли за Шампионска лига и нямат никаква работа там. Доскоро писахме, че националният ни тим няма никаква работа на световни и европейски финали, и дори стигахме по-надалеч – че изобщо няма смисъл да играем каквито и да е квалификации.
Сега вече сме абсолютно категорични, че националният ни отбор вече има работа на първенства и ще бъде заслужено, ако България е един от участниците на Мондиала в Бразилия догодина. А за следващото европейско първенство във Франция през 2016 година, когато ще има цели 24 участника, присъствието на пичовете на Любо Пенев е задължително.
Този национален отбор успя, защото се освободи от примадоните и изобщо националният селекционер превърна лекетата в пичове. Само един пример: Иван Иванов бе символ на разглезените български звезди, които харчат лековато парите си по нощни заведения и пълнят жълтите страници на вестниците. Днес Иван Иванов е висококотиращ се средноевропейски централен защитник, който печели парите си в отбор, който е малко над средноевропейското ниво – Базел.
В този отбор няма коне, няма каляски, няма и принцове, защото Любо Пенев много добре си дава сметка, че не трябва да спира дотук и това, което е направил досега, е резултат на целия му екип и няма нищо случайно. Това, което се случва, отдавна мина контурите на фойерверка.
Най-напред селекционерът въведе нови правила и промени манталитета. Новите правила са обширно понятие, което включва вътрешен правилник, дисциплина, поведение и извън терена, контакти с медиите, хранене, възстановяване и изобщо всичко, което е много важно, но не е толкова видимо за широката общественост. При Любо Пенев няма как някой да закъснее за сбор, тренировка, видеоразбор или хранене. Няма как да се случи някой да пие бира във фоайето на хотела и още много други неща. Селекционерът и екипът му пресмятат всяка калория в храната на всеки играч, Любо стига дотам да изисква и някои важни дреболии, като примерно връща всички сервирани на отбора супи обратно в кухнята на ресторанта, ако са с един-два градуса по-горещи или по-студени от неговите изисквания. Точно той, който преди години ни пращаше да духаме супата, държи на тези детайли не заради онзи лаф, а защото цял живот като футболист са го научили на правилно хранене и всичко, което е необходимо за един професионален играч да бъде на топниво. Играчите му не трябва нито да духат супата в буквалния смисъл, нито да я консумират студена. Символиката не е случайна, а Любо Пенев заслужаваше всички моменти, които се изсипват към него персонално от петък вечер, когато той и футболистите му накараха България да крещи от кафенета, балкони и къщи в моментите, когато някой имаше възможност да вкара гол на Джиджи Буфон, но нямаше късмет. Така, че революцията в националния отбор започна от сервираната супа и други дребни детайли, за да се стигне до там този тим да играе прекрасен футбол.
Днес вече едва ли има някой българин, който да не се гордее с националния си отбор. Ако до петък привечер имаше някой колебаещ се, сега вече е съвсем друго. Както споменахме в началото, сега имаме тим, който като игра бавно и методично намери своето място в категорията на средноевропейските тимове. Щом в голяма част от гостуването на Италия играем в половината на съперника, и то не просто играем, ами надиграваме, значи този отбор неслучайно е правил предишните си продукции. Това в Палермо бе нещо като държавен изпит пред възможно най-компетентното и взискателно жури. И този изпит бе издържан с категорично „ДА“.
Задължително трябва да дадем заслужени аплодисменти и на Ради Здравков, който е спортно-техническият композитор на този отбор. Асистентът на Любо е човекът, през чиято санкция минава всяка тренировка, всеки избор на състав, всяка смяна и тактическо решения по време на мач. С това не разделяме функциите и отговорностите на пейката на националния отбор, но е ясно, че Ради Здравков е този, който най-добре чете футбола от целия щаб на отбора.
Благодарение на това вече имаме отбор, който смее да се надиграва с Италия и го прави, защото има и самочувствие, и капацитет. Футболистите уж са същите. Няма ги силно татуираните Благой Георгиев, по-известен като Джизъса, и Валери Божинов, по-известен като фотограф, който прави авторски снимки в затворени помещения.
Тези, които бяха и преди, сега са по-подредени и някак си по-можещи. Леко са разбъркани, но за да смениш позицията на Ивелин Попов и да играеш само с лек централен нападател – Сашо Тонев, трябва да си навътре в материята, а и да си наясно, че тези футболисти са достатъчно грамотни, за да си подават топката по начин, по който така и не остана разбран от италианските звезди и техния селекционер.
България може и да не се класира за първенството в Бразилия, но важното за всички е, че на 15 октомври този отбор ще напълни Националния стадион „Васил Левски“ за мача с Чехия. Това е големият успех. Защото съвсем скоро на квалификация с Уелс на трибуните бяхме стотина-двеста човека, за да видим Гарет Бейл.