2018-11-19 10:19:00
Заглавието е вярно. Обикновено се казва "сметки без кръчмар", но в ситуацията на България тази вечер сметки няма. Има надежди и "кръчмар", който е някъде на юг, в Кипър.
Накратко. Трябва да победим, за да спечелим групата си в Лигата на нациите. Това ще се случи и при равен, но за тази цел Кипър трябва да победи Норвегия. Не е невъзможно разбира се, но някак не ни се вярва да се случи.
На практика България не направи кой знае какви грешки, с изключение на последния мач с Кипър, който колкото и да се мъчи някой да го изкара героичен, си е окровен провал – равен в последната минута с изявен аутсайдер. Дотогава – три успеха и загуба от Норвегия, която не беше далеч от логиката. Истината е обаче, че желанията ни са по-големи от възможностите. Победите са си победи, но начинът, по който стигнахме до тях не може да ни убеди. Три минимални и трудни успеха, дошли след епизодични изригвания и отлична вратарска игра.
Днес разбира се няма да се откажем от подобен развой. Съперникът Словения обаче категорично не заслужава последното си място в групата. Като че ли там най-явно показват провала на Лигата на нациите в дългосрочен план, който ще се изрази в откровено нежелание за изява при определени национални селекции. Да, мачовете далеч не са протоколни, но и не са срещу най-доброто. Сигурно е, че Словения ще е друг отбор в квалификациите за Евро 2020, но това е друга тема.
Петър Хубчев няма кой знае какви варианти за състава, като единствено в нападение може да се очаква някакво разместване или дори изненада. Тя би била продиктувана от желанието предимно за изненада на съперника. Не е изкючено Костов да се появи в игра за повече време, а Делев може да започне дори от първата минута.
Във всички случаи ще го има това, което видяхме в изобилие в тази кампания – борба и себераздаване. Те са необходими, но винаги има нужда и от още нещичко. Това, което в различни моменти през тази есен показаха Божидар Краев (с два гола срещу Словения), Тодор Неделев (с отлични извеждащи пасове), Страхил Попов (с три отлични асистенции) и фаворитите за челните места в анкетата за Футболист на България през тази година Пламен Илиев (с великолепни изяви и в четирите си участия) и Кирил Десподов.
Ситуацията обаче е повече от класическа. България отново не държи изцяло съдбата в ръцете си. Това трябва да се промени, ако искаме по-бързо да се озовем там, накъдето сме тръгнали.