Националният отбор на Англия – провален от успеха на Висшата лига

2016-07-02 15:13:00

Националната футболна селекция на Англия в последните години по традиция е странна сбирка от играчи, а селекционерът вероятно е най-самотният и онеправдан треньор сред всички свои колеги на Острова. Натискът върху него е огромен, а броят на хората, които имат своя версия за избор на футболисти е равен горе долу на населението на държавата. И въпреки всичко той винаги, ама винаги прави грешният подбор.

Така се случи и тази година на завършилото преди броени часове за албионците Европейско първенство. Най-убедителният отбор в квалификациите бра незапомнен срам, да си тръгне, победен от селекция, съставена от доскорошни аматьори. Ако все още някой не е научил – Исландия не просто победи с 2:1 Англия на осминафиналите на Евро 2016, а пропусна да направи това с разгром.

Да се върнем години назад
Англия все още смята, че е център на футболния свят и се държи точно по този начин. Според местните (шеговити – б.а.) разбирания, при мъгла континентът е откъснат. Истината е, че футболният остров отдавна бяга от истинското развитие на играта.

Преди да търсим причините за поредния провал, може би трябва да погледнем назад във времето, когато Англия умишлено не играе на първите три Мондиала, уверена че някакви национални селекции се събират, за да определят… втория най-силен след нея. Това разбира се е огромна заблуда,а титлата от 1966, която е единствената в историята на държавата от големи шампионати, кой знае защо и досега не се приема като изключение от правилото.

И все пак защо?
Но да се върнем в наши дни. Във времето, когато правилата във футбола се диктуват от парите, от телевизията, рекламата и продажбите. Онази игра, в която 11 на 11 се срещат на терен 100 на 60 метра и ритат една топка е последната грижа. Затова и явления като неочаквания шампион Лестър са новина номер 1 в спортния свят месеци наред.

Само преди около 20-25 години отвъд Ламанша имаше разорани ниви, наричащи се "терени" и неособено привлекателни стадиони, които събираха останките на бруталния хулиганизъм на средата и края на 80-те. За сметка на това обаче бяха достъпни за обикновения фен, а мачът беше част от културата на британеца. Не че днес не е така, но финансовият рай, на който се наслаждават местните клубове, малко или много променя усещането към нещата.

Многото пари доведоха класни (и не чак толкова класни) чужденци, за да се стигне до там посредствени и откровено слаби местни играчи като Адам Лалана, Деле Али или Хари Кейн да бъдат посрещани като месии. Някой помни ли последния шампионат, в който националният селекционер да се чуди кой вратар да вземе? Чуди се и сега, но просто в списъка му попада възможно най-поносимото с английски паспорт. Нерядко от по-долни дивизии. Том Хийтън – чували сте го, ама друг път. Вратар от Бърнли с дебют на 30 години. Просто няма други.

Правилата в местните лиги отвън изглеждат строги, но доскоро всъщност бяха такива основно за "европейци" от страни като България и Румъния. И четирите професионални лиги бъкат от чужденци, някои от които видяхме и у нас. При това са толкова некадърни, че трудно биха ритали и в нашите аматьорски зони. Просто обаче стандартите са други. Иронично е, но именно английските стандарти донякъде създадоха явления като Исландия.

Винаги са намесени и пари
Истината, дори и без да навлизаме в тежки анализи, е повече от ясна – клетникът, наречен селекционер на Англия просто няма избор. Потресаващото в случая е, че Рой Ходжсън беше дявоски добре платен със заплатата си от 3.5 млн. паунда. Само за сравнение – Крис Коулмън, който води Уелс взима малко над 200 000. И в двата случая става дума за година. Уелс обаче са на четврътфинал, докато Англия вече събра багажа.

Исландия също е държава с добър стандарт, в която и зъболекарите вероятно са добре платени. Точно такъв е Хеймир Халгримсон. В момента нещо като "чирак" на запътилия се към пенсия селекционер на отбора Ларс Лагербак. Помним го – с Швеция е газил няколко пъти и България. След Хеймир Евро 2016 поема кормилото на националния отбор. Ще видим какво е научил. Едно със сигурност – че и най-малкият във футбола и толкова голям, колкото са мечтите му.

Вашият коментар