Незабравимите три победи от 1985 г.

2012-12-21 15:15:00

Националният отбор на България побеждава последователно ГДР, европейския шампион Франция и Югославия

 

1985-а е година с фундаментално значение за българския футбол. През февруари с решение на ЦК на БКП футболът е изваден от БСФС и обособен в БФС. През юни отново излиза партийно решение, този път по повод противоречащите на социалистическия морал деяния на футболистите на ЦСКА и Левски. През пролетта обаче се случват знаменити събития, изцяло с положителен знак. Националният отбор се възражда след близо 10-годишна суша и с три последователни победи си подпечатва петото участие на световно първенство. Сразени са ГДР, Франция и Югославия.

 

Че нещо се случва с българския отбор, става ясно още през декември 1983-а, когато тимът, воден от Иван Вуцов, се докосва до първо участие на финали на европейско първенство. Българите сътворяват футболен шедьовър на ст. “Полюд”. Мачът завършва с победа на Югославия, но аплодисментите изцяло са за гостите, които правят незабравим мач, решен с гол в последната минута, след като секунди по-рано българите проиграват исторически шанс.

 

Тимът ни после попада в изключително трудна група в квалификациите за световното през 1986-а в Мексико. Стартът през есента на 1984 г. не е особено обнадеждаващ – 3 точки от 3 мача. Стратегическият гений на треньора Вуцов сработва с наличието на 3 решаващи домакински мача през пролетта . Сякаш Вуцов е прозрял, че отборът ни тогава ще е във върхова форма.

 

 

Стартът на тази миникампания у дома е на 6 април срещу ГДР. На практика мачът се явява като финал за амбициите на българския отбор. Дори загуба на точка ще погуби шансовете на България и именно тази заплаха превръща мача в прекалено нервен за домакините. Играта не върви, на моменти дори гостите са близо до гол. ГДР по онова време не е отбор за подценяване. Макар и рядко да достига до финален кръг на голямо първенство, тимът постоянно се класира сред челниците на квалификационната си група. А клубовете от тази вече несъществуваща страна имат далеч по-сериозни успехи от българските в европейските турнири. Все пак идва щастливата 87-а минута, в която Стойчо Младенов буквално добутва една топка зад голлинията на немците. Победата отприщва креативната енергия на тази формация на националния отбор.

 

 

Четири седмици по-късно идва времето на знаменития мач срещу актуалния европейски шампион Франция. На 2 май България излиза с доста промени в състава. На терена с №7 се появява уникалният талант Пламен Гетов. Нов в състава е и десният бек Пламен Николов, който замества съотборника си от Левски Николай Илиев. Място сред титулярите намира и централният нападател на Локомотив (София) Бойчо Величков. Тази формация се оказва много по-оптимална за противник като Франция.

 

“Петлите” пристигат с репутацията на най-силния отбор в света, година по-рано са станали европейски шампиони. Блести мегазвездата Мишел Платини, а до него играят гениите Тигана и Жирес. Отсъства единствено Фернандес, който е заместен от обещаващия Жозе Туре.

 

Мачът се отваря и се превръща в атракция за 60-те хиляди на “Васил Левски” в 11- ата минута, когато след центриране от корнер на Гетов Наско Сираков се извисява над французите, отклонява топката към връхлитащия Георги Димитров, който къса мрежата с удар отблизо. Самочувствието на французите се изпарява, българите диктуват събитията на терена, а фигурата, която изцяло приковава вниманието е с номер 7. Магьосникът Гетов засенчва френските звезди, които гледат отблизо неговия рецитал.

 

През второто полувреме при идентична ситуация, отново след подаване на Гетов, Сираков сам завършва ситуацията с красив гол. Европейският шампион е поставен на колене и до края на мача не прави нищо, за да защити престижа си. “Петлите” са оскубани до кожа и им е оставена само възможността да правят тънки сметки за оставащите мачове в групата.

 

Няма да бъде пресилено твърдението, че срещу Франция е излязъл един от най-стойностните български отбори за всички времена. Отлично балансиран между играчи на Левски и ЦСКА, плюс фундаментални фигури като Николай Арабов в защитата и Пламен Гетов в нападение. Тимът е изключително сигурен в ариергарда, където пред четворката защитници оперират двама изключителни черноработници – Аян Садъков и Ради Здравков. Именно неспирното движение на двамата дава възможност на капитана Георги Димитров да се включва често в нападателните действия. България е така силна като класа, че дори не е толкова зависима от изявите на своите нападатели Стойчо Младенов и Бойчо Величков.

 

 

Победата срещу Франция обаче може да се окаже само за протокола, ако в следващия мач с Югославия отново не се постигне пълен успех. На 1 юни България има да урежда стари сметки за мача на “Полюд”. Гостите и при равенство на “Васил Левски” могат да празнуват предсрочното си класиране за световното. Двубоят се оказва далеч по-сложен за печелене в сравнение с предишния с Франция. Съставът е същият, но играта съвсем не се получава. Все пак, когато имаш на терена футболния Моцарт в лицето на Гетов, нещата изглеждат по-лесни. Виртуозът рисува свое фирмено изпълнение в 21-вата минута, когато от пряк свободен удар наказва вратаря Стоич. Осем минути по късно обаче нещата се развалят, когато Милко Джуровски вкарва топката в мрежата на България. 60 000 на “Васил Левски” усещат, че настъпва краят на приказката и че три поредни победи са непостижими за този отбор. Геният обаче отново изригва и преди средата на второто полувреме България отново е напред. Гетов – Югославия 2:1, това е резултатът на терена, а докрая остава Пламен Николов, Георги Димитров, Николай Арабов и Петър Петров да дадат всичко от себе си, за да спрат гостите. И го правят, за да класират България 99% на петото й световно първенство. И да оформят незабравим спомен от знаменития требъл!

 

Жаклин Михайлов/в. Труд

–-

* Станете фен на BGfootball.com във Фейсбук ТУК и не изпускайте нито една новина от света на родния футбол

––

Следвайте ни в Twitter