2015-09-12 15:27:00
Доживяхме вече няколко дни юношески мач в България да е централна тема. Но не за хубаво. Не коментираме играта, страхотните голове, обрати и изгряващи звезди на българския футбол.
Коментираме бой на трибуните, в който участват "качулки" и млади футболисти. И отново, както за всичко останало в тази страна, не се задават правилните въпроси, а най-важните теми се изместват за сметка на други.
Така е с всичко. Политиците ни го прилагат редовно за отклоняване на вниманието, но ние си мълчим безропотно. А вече почти не останаха медии, които да задават точните въпроси и да нищят истински злободневните казуси. Говоря за нещата, които вълнуват всички и определят ежедневието ни. Детско-юношеският спорт никой не го приема насериозно. Не и хората, от които зависят процесите.
Но да си дойдем на думата. Почти цяла седмица се задава въпросът от кой е тръгнала провокацията на мача Левски – ЦСКА (2:0) в третия кръг на Елитната до 19 г. За разлика от мнозина, които изписаха и изговориха страшно много, екип на Viasport.bg бeше там, поради което прочетете какво видяхме и чухме. Съответно искаме да задедем други въпроси и да поразровим малко по-различни теми. Ако ви е интересно. Ако не, да сме живи и здрави, както казва Криско в "Х фактор".
Защо на "Герена" нямаше адекватна полицейска охрана, а мачът бе поверен на стюардите от сектор "Б"?
Да, това е първият голям и най-важен въпрос. Ако имаше полиция – адекватна като брой и организация, цялата драма щеше да се размине. Въпросът май е риторичен. Левски няма пари и гледа да икономисва. "Икономията е майка на мизерията", както чухме отново преди броени дни в любим български филм.
Да икономисваш обаче за Левски – ЦСКА е глупост. Защото "сините" са заплашени от глоба и лишаване от домакинство – ако тези санкции бъдат наложени, харчовете ще са значително повече, отколкото за полиция. А какво щеше да стане, ако имаше и агитка на ЦСКА, а не само родители? И да питаш постоянно от кой първо е дошла провокацията около 75-ата минута при изгонването на Божидар Божилов и Герман Петров, е като спора за кокошката и яйцето. Това ли е най-важното?
Полицията знае ли какво прави?
Не. Не, уважаеми Веско Маринов, родната полиция не иска да ни пази. Не умее да ни пази. Малко след екшъна на "Герена" дойде една патрулка. Униформените казали, че биха се намесили само пред стадиона. Не и по време на мача край терена, освен ако стюардите ги призоват. Ама разбира се! А че сбиването на трибуната си е нарушаване на обществения ред и че всичко можеше да е много по-страшно, явно на никой не му пука.
Така е тука. Всеки месец вече гледаме на любителски видеа как полицаи ритат и унижават беззащитни, но никакви ги няма, когато трябва да защитят собствеността на хората (къщи, вили, коли) и да се погрижат за здравето ни.
На "Герена" не за първи път има проблеми на мачове с ЦСКА. Спомних си за решителен мач от Елитната до 17 г. на 2 юни 2012 г., когато край изкуствения терен бяха дошли доста повече "сини" фенове – над 50, а сред тях и "качулки". В един момент съдията трябваше да прекъсне срещата заради хвърлени бутилка на терена, бомбички и димки.
Пред очите ми полицаите отказаха първоначално да се намесят на тогавашния (и доста адекватен на позицията) директор на ДЮШ на Левски Кирил Ивков, който отиде да ги помоли! В крайна сметка склониха. Аристократи са си. На Армията пък през миналата година оцапаха и опитаха да счупят автобуса на Левски.
Резултатът ли е най-важното?
Задавам този въпрос заради проявения инат от съдията Вихрен Манев да не прекрати срещата, въпреки че налице бяха всички основания. Най-малкото на терена имаше навлизане на публика след свадата в сектора. И заради шефа на ДЮШ на Левски Даниел Боримиров, който страшно много държеше мачът да приключи.
Все пак това е Левски – ЦСКА, а неговият отбор водеше с 2:0, имаше игрови и числен превес. Нали още живеем с разни клишета, че Левски (и ЦСКА) трябва да печели на всичко и навсякъде, от най-малките до най-големите, на шах и на шашки. На всяка цена и независимо от обстоятелствата.
По време на половинчасовото прекъсване Боримиров дори тръгна да доубеждава Иван Ангушев от ЦСКА да играе с огромната цицина на главата си. Не беше нужно – един отбор може да завърши двубой и с 8 души. Както и стана. Въпросът е и към лагера на гостите – те пък опитваха да придумат Вихрен Манев да прекрати срещата. Мотивът е ясен отново.
Доста мачове завършват в българския футбол. По-малко не завършват. Силните обикновено печелят – с много на малко. А футболистите къде са? Къде са готовите попълнения за мъжките отбори? Къде са националите, способни да бият Норвегия? Къде са личностите, желани за трансфери в Барселона, Манчестър Юнайтед, Байерн, Ювентус?
Имат ли място футболисти на ЦСКА в бой на трибуна? И това прави ли ги герои?
Не, нямат. Изгоненият капитан на ЦСКА Кристиян Пешов седна на трибуната с фланелката си с №8. И почна да демонстрира, че е там при двойното изгонване. Доста самонадеяна постъпка при условие, че на този стадион по време на пресконференция беше съблечен треньор.
Не е работа на Иван Ангушев пък да скача да защитава своя съотборник и неговия баща. И не, тези момчета не са герои, нищо че на "Българска армия" ги честват като такива. Те са футболисти, не побойници. Или поне се предполага да е така. Герои (в доста ограничен мащаб – предвид възрастта и групата си) биха били, ако демонстрират тия сърца и смелост на терена и поведат своите към обрат срещу Левски. И срещу всеки друг съперник. С футболни геройства.
А какво стана всъщност?
Нека отговорим на "сакралния" въпрос откъде дойде провокацията. Отвсякъде! Омраза, злоба, ненавист и агресия придобиха почти материални измерения онзи ден на Левски – ЦСКА. След почивката мачът вървеше абсолютно приспивно, безинтересно и безидейно до ситуацията 15-ина минути преди края. Божилов и Петров реагираха доста остро на решението на съдията. Прекомерно остро.
Защитникът на ЦСКА продължи да ръкомаха и говори на висок глас край терена. Някои от цесекарите като цяло демонстрираха излишна нервност.
Фен на Левски с малинено-жълтата юбилейна фланелка и треперещи ръце точно пред нашия екип стана на крака и почна да псува и кълне играчите на ЦСКА, да се заканва. Погледнах наляво – на 15-ина метра, където пък вече се вихреха Пешов, неговият баща и други хора. Пристигнаха стюарди и някои от тях бяха доста агресивни и неадекватни спрямо гостите. Малко след тях дойдоха едни момчета с качулки. И без качулки. Не видях кой удари Иван Ангушев със стъклена бутилка.
Видях, че теренът е необезопасен, че всякакви хора бяха заели места навсякъде, на метри от игрището. Зад врататите, край скамейките, на входовете и изходите… Тези неща обаче не са проблем за никого явно. Важното е мачът да почне и завърши, по възможност в полза на наш′те. Играта често е низвергната, без значение.
Жалко за треньорите
В този мач конкретно и конкретно за тези треньори. От устата на Йордан Петков чух неща, които не бях чувал до момента на Левски – ЦСКА. Към своите футболисти: "Извини се". "Фал е, не протестирай". "Спокойно". "Браво" и т.н. и т.н. Методи Деянов никой никога не го е чувал да спори, да протестира, да обижда играчи. Неговият асистент в U19 Антон Димитров също опитваше да тушира напрежението.
След мача с тях трябваше да си говорим не за футбол, а за бой. А футболът бе малко, нищожно малко.
Такава е футболната ни култура в България. На всички – футболисти, треньори, ръководители, родители, фенове, журналисти… Такава е общата култура, пък и обществената. И така ще "продължаваме напред". Омразата ще ражда още омраза, агресията – още агресия. В такава среда не чакайте футболисти и въобще достойни хора.