2011-12-25 12:30:00
Времето да сменя отбора наближава, счита Футболиста на годината
След 25 години отново вратар е футболист №1 на България. Последният се казваше Борислав Михайлов, настоящият – Николай Михайлов. За първи път баща и син сядат на трона на най-добрия български играч за годината.
Ники мина през ада, за да стане №1. Трябваше да бъде зачеркнат за футбола у нас, за да възкръсне в чужбина. А сега празнува Бъдни вечер като най-добър български футболист, чиито мечти тепърва започват да стават реалност.
– Вие сте едва четвъртият вратар, който печели наградата Футболист на годината. С какво бяхте по-добър от другите?
– Не очаквайте от мен да кажа такова нещо. Благодаря на всички, които са харесали играта ми през годината. И които са дали вота си за мен. Благодаря и на феновете, в чиято анкета също бях на челните позиции. Всичко това е признание, че съм си свършил работата през годината. Беше добра и за мен, и за Твенте. Бяхме на точка от шампионската титла, но спечелихме Купата и Суперкупата на Холандия. Излязохме от групата на Лига Европа. Всичко това ме прави щастлив. А призът за най-добър футболист е черешката на тортата. За мен наградата е важна, но още по-важно е да ставам по-добър. Ще продължа да работя усърдно. И дано печеля още купи, титли и да съм щастлив в личен план.
– Как би изглеждала вашата тройка?
– На мен не ми дават да гласувам, а и не ме карайте да избирам между приятели. Бербатов си е Бербатов. Футболист от висша класа. Същото се отнася за Стилиян Петров, Мартин Петров. Не мога да си обясня как така Станислав Манолев не е сред десетте най-добри в анкетата на феновете. Ето, в четвъртък играхме мач срещу неговия ПСВ Айндховен. Загубихме в продълженията, а Станислав беше един от най-добрите в мача. Но думата имате вие, журналистите. Не мога да се бъркам.
– Знаете ли наизуст колко мача изиграхте през 2011 г.?
– Затруднявате ме. Преди няколко седмици ми дадоха статуетка, че съм натрупал 50 мача в холандското първенство. Но колко точно са… Не знам. Със сигурност съм сред тримата с най-много изиграни минути в Твенте.
– Кой е най-добрият ви двубой?
– Победата с 2:1 над Аякс за Суперкупата. Бихме на техния “Амстердам Арена”. Стана страхотен мач на страхотен стадион.
– Как изживявате загубите?
– Когато бях малък, излизах от кожата си. Но в Холандия се научих, че загубата е част от живота. И че идва следващият мач, за който трябва да си по-добре подготвен и ще го спечелиш. Това трябва да променим в България. В Западна Европа не смачкват футболистите след загуба. Напротив – наблягат на хубавото, а не на грешките. Така наистина можеш да станеш по-добър.
– По-малко от денонощие раздели последния ви мач за 2011-а и награждаването…
– Пътуване, пътуване. Така е цяла година. Беше трудна и за мен, и за Твенте. Винаги съм бил много критичен къмсебе си. А още по-строги са баща ми и дядо ми. След като те дадоха добра оценка на годината, значи наистина съм се справил.
– Не е ли време да смените Твенте с по-голям отбор?
– Пет години съм в Холандия и знам, че времето за промяна наближава. Мениджърът ми Лъчезар Танев винаги се е грижил отлично за мен и ще се намери опция. Чувствам се готов за ново начало. На 23 години съм млад за вратар, но натрупах опит и самочувствие.
– Как приемате вота на феновете Бойко Борисов да е футболист на годината?
– Не мога да го коментирам. Смятам, че има доста силни български футболисти като Бербатов, Стилиян, Мартин, Божинов, Манолев. И в следващия момент премиерът бие Митко с над 1000 гласа… И аз мисля като господин Борисов, че това е антивот. Говори за настроението към футбола. Националният отбор е най-важният, а точно там нещата за съжаление не вървят.
– Последният вратар, който печели анкетата, е баща ви. Подценени ли са футболистите на този пост?
– Много по-лесно е за някой нападател или офанзивен халф да стана най-добър. Не че вратарят не може да реши мач. Но ние не вкарваме голове. Ще дам пример. Играе ли редовно Бербатов, аз никога няма да имам шанс да стана №1. И десет пъти Митко да получи наградата, винаги ще е заслужено. Само той и Христо Стоичков са играли в наистина огромни отбори.
– Футболистите ли са толкова слаби и какъв е проблемът на националния отбор?
– Най-важното нещо е повече футболисти да излязат в чужбина. Колкото и да ни е мъчно, българското първенство е слабо. Истината е, че не сме уникален отбор. По-ниско националният отбор не може да падне. Единственото е да вървим нагоре. С много труд и упоритост. Знам, че Любо Пенев е голям пич и голям професионалист. Трябва ни човек, който да разбира футболистите. Каквото зависи от мен, ще го направя по най-добрия начин.
– Имаме ли шанс да се класираме на световно?
– Групата е ужасно тежка, а ние градим тим с млади момчета. Нека не тръгваме с голяма кошница. Важното е да започнем да играем силно и да печелим точки. Особено вкъщи. Никой не трябва да си мисли, че ще идва в София и ще печели.
– Завиждате ли на баща ви, че е играл на два мондиала, а вие още нямате голям турнир?
– Благородно му завиждам. Да играеш за родината на такъв голям форум е може би най-хубавото нещо на света. Приятно е, когато печеля купи и титли с Твенте, но ми липсва голямата сцена с националния отбор. Баща ми има това, но пък не е играл в голям чуждестранен отбор.
– Какво бихте избрал – наградата за футболист на годината или участие на световно?
– Хубаво е, че не мога да избирам. Със сигурност не бих си дал първата награда за футболист на годината. Но и не бих се лишил от мондиал.
Боян БОЙЧЕВ