Сам Кънингам/Guardian/Тема Спорт
Много фенове на Уотфорд смятаха, че Сиско Муньос е уволнен твърде рано, след като изведе отбора до Висшата лига като втори в Чемпиъншип през 2021-а, но бе освободен по-малко от два месеца след началото на новия сезон. На „Викаридж Роуд“ си спомнят за него с добро и той се превърна в символ на постоянната треньорска въртележка в ерата на Джино Поцо.
Но ако не сте продължили да следите отблизо кариерата на испанеца, трудно бихте познали къде работи сега. Животът на един футболен треньор е разнообразен и непредвидим, но как бившият наставник на Уотфорд се озова начело на клуб на 10 500 км разстояние и постави изключителен световен рекорд?
Сиско не е човек, който се страхува от приключения – откакто се насочи към треньорството, той работи в Грузия, Кипър и Словакия. Миналото лято бившият халф на Валенсия и Бетис прие да поеме отбора от малайзийската Суперлига Джохор Дарул Такзим, базиран непосредствено от другата страна на границата със Сингапур.
Изключително голямо напрежение съпътстваше първия им мач за сезона в първенството срещу Кучинг на 21 август 2026. Тимът обаче спечели с 3:0 и постави световен рекорд за поредни двубои без загуба в първенството – 109, с което подобри върховото постижение на котдивоарския АСЕК Мимозас, устояло 32 години (б.р. – Джохор увеличи серията си на 110 мача, след като нямаше проблеми с Келантан).
На 45-годишния Сиско му допада идеята, че във футболен свят, доминиран от финансовата мощ на европейските клубове, това е рекорд, който нито едно от големите имена вероятно никога няма да успее да подобри. Но той подчертава, че макар Джохор да разполага с ресурсите на малайзийското кралско семейство – откакто Негово Кралско Височество генерал-майор Тунку Исмаил ибни Султан Ибрахим, по-известен просто като Престолонаследника, купува клуба през 2013-а и го превръща в нещо като малайзийски Манчестър Сити, задачата никак не е лесна.
„Трудно е да не загубиш нито един мач – казва Сиско от кабинета си на 40-хилядния стадион „Султан Ибрахим“. – Може да се случи нещо – един ден някой да е заспал, или след 10 минути целият отбор да е заспал, или в първите минути да не си концентриран на сто процента и да допуснеш два гола, а после да е трудно да промениш мача.“
Той отдава заслуженото на „работата на шефа през последните 13 години“, благодарение на която клубът се намира в тази позиция. Серията им от 110 поредни мача без загуба започва през април 2021-а. „Невероятно е. Това не е нормално за футбола“, категоричен е испанецът.
Когато Сиско за първи път е потърсен от Престолонаследника, той е спечелен от „проекта“ – не само да се печелят трофеи в Малайзия, а и да се повиши нивото на футбола в страната и неговият престиж на световната сцена
.Има целенасочен стремеж да се следва европейският модел. Изпълнителен директор на Джохор е Луис Гарсия – победител в Шампионската лига с Ливърпул. Директорът на академията Хавиер Рибера пристигна от Валенсия. Сиско твърди, че базата на Джохор може да се сравнява с тези във Висшата лига.
В Европа финансите са създали твърда йерархия, която е трудно да бъде разбита, като най-добрите играчи се озовават в шепа клубове. За разлика от това Сиско смята, че азиатският футбол има огромен потенциал за развитие. За него е освежаващо да работи за собственик, който изисква най-високи стандарти и ги подкрепя финансово. Ако той или екипът му имат нужда от нещо – нов фитнес уред, медицинско оборудване, каквото и да е, Престолонаследникът го осигурява. „Понякога си на места, където непрекъснато се опитваш да орязваш нещо, защото има проблеми. Тук не е така. Винаги се опитват да дадат най-доброто, за да се достигне високо ниво“, казва Сиско.
Престолонаследникът е безкрайно амбициозен одобрява всичко и дори присъства на много тренировки, като пристига с десетки служители по сигурността – или със суперавтомобили, или с дълги кортежи. „Харесвам всичко в него. Не знам колко дълго ще бъда тук, защото във футбола всичко зависи от резултатите. Но в момента съм щастлив. Той е позитивен глас, подтиква ни напред, помага ми много“, споделя Сиско.
Джохор вече е спечелил всичко в малайзийския футбол – 12 поредни титли, но следващата цел е азиатската Шампионска лига. Миналия сезон тимът стигна до 1/4-финалите – най-доброто постижение на малайзийски клуб досега, където загуби от саудитския гранд Ал Ахли, в чийто състав бяха Айвън Тони и Рияд Марез. Турнирът представлява и друга сериозна културна промяна спрямо Европа. Гостуване на японския тим Мачида означава двупосочно пътуване от 10 000 км. „В Англия летиш час и половина и се прибираш. Тук може да са нужни 10 или 12 часа, ако отидеш в Япония за мач от Шампионската лига“, признава Сиско.
Доминацията на вътрешната сцена също може да се превърне в пречка, когато отбор, свикнал постоянно да атакува, бъде принуден да се защитава, а играчите изпитват трудности да се приспособят към нови тактически изисквания. За да противодейства на това, Сиско организира оспорвани тренировъчни мачове 11 срещу 11, използвайки огромния състав на Джохор от 40 футболисти, за да работи върху слабостите.