2012-02-05 20:44:00
Най-добрият защитник в България в момента е резерва, на която никой не разчита
Преди две години централният защитник Иво Иванов
беше най-добрият на своя пост в България, звезда в Берое, а днес е
твърда резерва в Левски и носи подигравателен прякор на част от тялото.
Лош късмет или кофти стечение на обстоятелствата?
Всичко започва през 2003 година, когато тимът на Иванов – Берое – е поет
от Аспарух Никодимов. Още в първия месец юношата на заралии впечатлява с
изявите си не само новия треньор, но и редовните кибици, непропускащи
тренировка на зелените. Логично Иво попада в сметките на Паро за
титулярният състав на Берое. Първата му поява със зелената фланелката в
официална среща е на 23 август 2003 година в гостуването на Шумен в мач
от "Б" група. Още през този сезон е номиниран в класацията "Юлиян
Манзаров" за най-проспериращ млад футболист. Оттогава Иво Иванов е
неизменно част от отбора на Берое, а феновете го припознават като новия
им любимец. В началото на 2008 година, след като всички футболисти на
Берое разтрогват договорите си с отбора, Иво Иванов преминава в Ботев
Пловдив и води подготовка с тима около месец. В момента, в който Берое е
възстановен, бранителят се връща. През 2008 и 2009 година Иванов е
най-постоянният централен бранител на зелените и е редовен титуляр в
селекцията на Илиан Илиев. Той се отличава със здравата си физика,
доброто пласиране и отличната игра с глава. Иванов вкарва 6 гола за
Берое именно след статични положения и центрирани топки.
В края на сезон 2009/2010 получава приза "Най-добър защитник на България" и се превръща в звездата на своя отбор.
– Голяма чест беше за мен да получа такова признание. Наистина играх
силно през този сезон и знаех, че към мен има интерес от няколко клуба.
Аз мечтаех за Англия – признава Иванов.
Всички погледи са насочени към неговото представяне, но той не се огъва.
На 11 ноември 2009 година получава повиквателна за националния отбор на
България и седем дни по-късно играе срещу Малта при победата с 4:1.
Гръцкият гранд АЕК и българските Черноморец и Левски се надпреварваха за
правата на Иванов, но в крайна сметка сините взеха Иво и през юни 2010
година той вече бе играч на един от двата най-големи отбора в България. В
касата на Берое влязоха 200 000 евро, но и ще влязат още 20% от бъдещ
трансфер на играча, на който всички родни специалисти вещаят бляскаво
бъдеще. Иванов започва като титуляр при новият треньор на Левски Ясен
Петров. След силна серия сините влязоха в групите на Лига Европа, като
дори бяха на крачка да ги прескочат. След загуби от Спортинг с 0:5 и Лил
с 0:1 треньорското ръководство на сините решава за мача с французите в
София да оставят Иво на пейката, тъй като явно все още не е свикнал да
играе на такова високо ниво. Тогава за първи път като бранител бе
преквалифициран Сержиньо Грийн. Левски водеше на Лил с 2:1 и бе на три
минути от спечелването на трите точки, които щяха да го класират за
1/16-финалите в Лига Европа. В 87-ата минута Петров пуска Иво Иванов, за
да заздрави синята отбрана в последните минути на мача. Бранителят се
затичва към своята половина, където последва изсипана от свободен удар
топка.
Следващите няколко мига преобръщат кариерата на Иванов и всичко тръгва надолу
Току-що влезлият защитник си вкарва нелеп автогол с глава при опита си
да играе с топката. Срещата завършва 2:2, а това попречи на Левски да
прескочи груповата фаза на турнира. Препълненият "Георги Аспарухов" не
може да повярва на случващото се. Публиката мълчи, защото е в шок. Не
можеш да заплачеш, не можеш да се засмееш. Иво обаче заплака.
– Не мога да коментирам. Много ми е тежко. – бяха първите думи на
футболиста през сълзи. – Това е най-тежкият ми период и дано мине
по-бързо. Искам да благодаря на моите съотборници, цялото ръководство и
феновете, че застанаха зад мен. Исках да избия топката настрани, но я
ударих със задната част на главата.
Автоголът срещу Лил ражда прякор на играча – Иво Главата. След този мач
следва срив в играта на футболиста, въпреки че треньорът Ясен Петров и
спортният директор Георги Иванов се заричат, че ще продължат да разчитат
на него. Иво търка пейката и се появява на терена само при нужда или
само ако преквалифицираният в защитник Грийн има проблеми. Последва
завръщане на Иванов в Стара Загора, където трябваше да се изправи срещу
бившия си клуб и феновете, които го обичаха, но всичко се беше
променило.
Имаше привърженици на заралии, които го наричаха "предател" без да имат
причина. Въпреки това бранителят не обърна внимание на подхвърлените
реплики, но разбра, че нищо не е както преди. През лятото Левски дори го
обяви за ненужен и му търсеше отбор, но в крайна сметка Иванов остана
на Герена. Дали по тази причина, или заради друга, в рамките на две
седмици Иво се забърка в два скандала. Първо в края на август
катастрофира в родния си град Казанлък, но добрата новина бе, че нямаше
пострадали и той не бе употребил алкохол. След това пък беше глобен за
неспазване на треньорски и лекарски препоръки преди срещите от Лига
Европа, тъй като бе контузен. Той обаче беше хванат да се пуска прав по
водна пързалка в аквапарк, вместо да се възстановява от травмата, за да
може по-бързо да се върне в игра. Сините предпочетоха да вземат
ветерана без подготовка Ларс Рисп, вместо да разчитат на Иванов за новия
сезон. Шведът обаче постоянно беше контузен и това помогна на вече
бившия национал да запише 6 срещи за половин година. В един от тези
моменти Иво отново се издъни. В средата на октомври м.г. защитникът
счупи крака на Георги Филипов от Калиакра в безобидна ситуация. Тогава
явно си пролича нервността, която Иванов започна да показва на терена
след издънката с Лил. Формата му пък е далеч от тази, заради която
пристигна на Герена. В момента в Левски също търсят нов защитник, което
ясно подсказва, че и през пролетта Иво ще е вън от сметките на треньора.
Отново няма да се разчита на услугите му. В макар и редките си изяви
през есента, Иванов не бе така убедителен, тъй като играеше доста
сковано, с напрежение и без самочувствие, а в отбор като Левски това се
вижда отдалеч.
– Всяка вечер се връщам към този автогол. Но всички съотборници ми
помагат да го забравя. Съжалявам. Ако бяхме взели някои от другите
мачове, щяхме да се класираме. Това е нещо, което се превъзмогва много
по-бавно – споделя Иванов.
Така и не се намери човек, който да помогне на Иванов за излизането от
цялата тази ситуация, в която беше попаднал по крайно незаслужен и
несправедлив начин. Фенове, приятели и съотборници са били близо до него
в този момент, но явно не достатъчно, щом все още хората го знаят като
Иво Главата, а не като Иво Звездата или нещо такова например.
– Братле, не ме карай да говоря – бяха единствените думи на Иванов преди
няколко дни, които за пореден път показаха, че онази 87-а минута все
още не е забравена.
За него обаче е по-добре веднъж завинаги да излее гнева си и да забрави
тази ситуация, за да намери себе си и да възвърне формата си от преди
две години. Така ще се върне на терена, където е играта, вместо да стои
на скамейката сам със спомените си. Тези за добрата му форма, силните
мачове, за дебюта му с националната фланелка, за наградата "Най-добър
защитник", за автогола срещу Лил, за герба на България върху бялата
фланелка…
Филип Зуберски/7 дни спорт