2015-11-09 18:11:00
На фона на традиционно сивата и безлична, бързо изчезваща картина от родното първенство, 15 –ия кръг поне ще се запомни с няколко интересни неща. Които ако се превърнат в тенденция могат да го направят превратен и повратен. На първо място към едва трите мача досега със сериозна голова успеваемост, се прибавиха още три. Европа, света и букмейкърите са се стреснали от наличието на цели три мача в България с 4 попадения.
Денят започна да се прояснява от сутринта, когато в петъчния следобед Литекс разби "белите гълъбчета" с четири безответни гола. На практика двубоя завърши още в петата минута в която "белия ементал" бе пронизан фронтално от Виана. След това по същия тертип "оранжевите" вкараха още три пъти, като последният бе своеобразен подарък за един от малкото сериозни футболисти, подвизаващи се в многострадалната ни футболна действителност. Естествено иде реч за артиста с топка Данило Асприя.
Убедителната победа обаче далеч не убеждава, че Регенкамф е повел Литекс в правилната посока. Просто Славия след две поредни победи може да си позволи и един мач в който да се поразходи и да покаже, че амбициите на отбора са да бъде еднакво отдалечен и от първата, и от последната позиция. Четирите гола в Ловеч подсказват доста настоятелно, че Европа за 20 юбилейна година ще мине без бяло присъствие. Което не е трагедия, но е повод да се избягват словесните амплитуди за нещата свързани с „Овча Купел“.
Още една сериозна четворка се заформи по съвсем различен сценарий на следващия ден в Монтана. В "мача на истината" домакините, които наивно определяхме като явлението на сезона бяха нокаутирани от моряците с четири гола за 15 минути. Статистиците доста ще трябва да се поровят за да открият аналогичен триумф на Черно море, които винаги са имали репутацията на "ялов отбор". Забележително е, че и четирите попадения бяха вкарани от четири различни чужденци. А един от тях – Матиас Курьор е другият голям артист, който си заслужава аудиенцията на стадиона. В неговите крака наистина има много футбол. Гол и две асистенции – това направи Матиас в Монтана.
А като стана дума за Монтана, там след този злополучен мач бе подадена оставка. Симпатичния Ферарио Спасов пое отговорност, но причината за пропадането в първенството така и не става ясна. Не става ясно и как така отбор, който бие на "Лаута" макар и с дузпи, пада три пъти поред безславно у дома. При това с голова градация! Това също е част от превратностите в БГ футбола. Първо се леят дитирамби, а после идва отрезвяването.
Такова вече трябва да е настъпило в Коматево, където "Дербито на Тракия" отиде в посока Стара Загора. Още един отбор от и без това маломерната А група се разпада пред очите на феновете си. При някакви странни обстоятелства и причини, Ботев Пловдив се превръща във всеки следващ мач в жалък отбор. Уж съставен от нелоши футболисти, които обаче представляват грозна картинка. И когато срещу тях е долу-горе научен да играе футбол тим, какъвто е Берое истината блясва с пълна сила. Златков, Пламен Николов, Данчо Христов, Гамаков, Балтанов, Колев вече са само едни книжни тигърчета, които могат да си имат претенциите, ама никой не ги взема насериозно.
Мачът в Пловдив бе повратен и за Берое. Прогнозите са неблагодарна работа, но е ясно отсега, че "зелените" ще имат ново участие в Европа без значение дали това ще се получи през първенството или купата. Това 3:1 в Пловдив дори е по-малко важно от предишното 3:0 във Варна наместило отборите – претенденти на най-точните им места.
На фона на рутинните и както се видя убедителни резултати, фокусът на този особен 15- и кръг бе прикован в двубоите на основните конкуренти за титлата. Достойната оставка на Ераносян и абсурдното връщане на Дерменджиев не промениха картината в Разград. И след като Лудогорец спечели само 6 точки от последните си пет мача, а Левски 13, разликата между двата отбора се отвори до сериозните шест пункта в синя полза. А някога гордите орли паднаха до четвърто място в класирането. И предвид програмата в следващите четири есенни кръга разликата между сини и зелени може да набъбне до двуцифрено число.
Истината обаче е, че Лудогорец игра с настроение и направи всичко възможно, за да победи Пирин, но фортуна за пореден път им показа, че има да си плащат още стари вересии. Може би от головете на Кишада срещу Лацио или този на Минев срещу Базел, или пък от този на Вандерсон срещу Стяуа!? Тази игра е справедлива, колкото ти е дала, толкова и ще ти вземе. Но това, което се вижда на терена не е лошо. Класата си е класа и никой не трябва все още да отписва Лудогорец.
В Разград обаче повратния момент е повторната поява на същия онзи симпатяга, който се нарече най-успешен на Балканите преди време. Е сега, вече с новия Лудогорец ще има възможност да остави Люпко Петрович, Вуядин Бошков, Чиро Бражевич, Йорданеску, Фатих Терим след себе си в историята. Но при условието, че с тези играчи титлата за Лудогорец е задължителна, а способностите ще ги мерим с второ участие в Шампионска лига. А фактът, че Левски след 15- ия кръг ти води с 6 точки ще го оставим на парадоксите, които така или иначе се случват.
А същият този Левски къде с мъка, къде без си трупа точици с лекота и дори букмейкърите отчитат този факт, като държат коефициента за победа нисък до последно. Кой каквото и да говори Левски излъчва стабилност, която не може да се постави с лека ръка под съмнение. Отборът играе методично, настървено с вдигната преса и натиква съперника в неговата половина. Специално за мача с Локомотив Пловдив това се очакваше, защото пловдивчани са най-слабия гост в първенството и общо взето това е причината със сериозни имена в състава да живуркат в златната среда. И новите им началници да се замислят малко, преди да говорят глупости, че ще стават шампиони. С потенциал за шесто място няма как да гониш първо. Така стоят нещата на Лаута и това положение е много по-добро от миналогодишното, когато вървяха стремително към отпадане.
Макар и първи, Левски също си има проблеми и те са най-точно посочвани от треньора Стоев. Всяко едно излизане на основен футболист им сваля качеството. Няма го Гаджев-следва проблем, отсъства Прохазка – също. Тимът играе на максимума, а това само по себе си е повод за безпокойство, защото трябва да има някаква междинна линия при която също да се постигат успехи. Но е видимо, че нещата са съвсем различни в сравнение с миналата година. Стойчо Стоев научи отборът на правилен футбол и това подобри резултатите. Класата обаче няма как да се промени, защото нея или я имаш,или я нямаш.
Кръгът беше интересен или поне занимателен, но това не се отрази на зрителската аудитория. Синьото възраждане бе уважено на място от около 4 500 и то в удобния неделен следобед. Националната кауза от Разград вече играе пред полупразни седалки, а тези на трибуната Моци заради която се разгоря „олигофренския скандал“, пък са си направо празни. В Коматево картината си е рутинната, в Ловеч и Монтана никога не са имали претенции да са футболни градове. И сметката показва 9-10 хиляди зрители общо на петте мача. Дори преди 10 години толкова се събираха на всеки рутинен двубой. Още един щрих от прекрасното 10-годишно управление на Боби и ко!
Жаклин Михайлов/Тема Спорт