2011-12-07 10:02:00
Жеков хваща бас с журналисти, че ще вкара гол на бенефиса на Лев Яшин
Вкарал съм страшно много голове в цялата си кариера, но един няма да
забравя никога. През 1971 г. бях поканен за участие в бенефиса на
най-великия вратар на всички времена Лев Яшин. Тогава с мен трябваше да пътува
и Георги Аспарухов-Гунди, лека му пръст, но той лекуваше контузия и на негово
място с мен замина Христо Бонев-Зума. Този бенефис няма да го забравя никога.
Срещата се игра на 27 май в Москва. Стадион
"Лужники" беше претъпкан. Медийният интерес беше огромен. Хиляди
фоторепортери се бяха настанили на пистата на стадиона. Имаше страшно много
камери. Двубоят привлече невероятен брой хора пред телевизионните екрани. Близо
100 000 футболни запалянковци бяха дошли да уважат последния мач на легендарния
вратар. В отбора на "Звездите" тогава личеше името знаменития
германски голмайстор Герд Мюлер. Всички – и руски, и чуждестранни журналисти го
възхваляваха и очакваха той именно да бележи за международния тим. Петър Жеков никой слагаше в сметките. Дори журналистите си бяха направили нещо като томбола, в които залагаха на Герд Мюлер за голмайстор. Мен не ме
брояха за жив. Тогава се амбицирах и се хванах на бас с журналистите, че ще
вкарам гол.
Треньори на отбора на "Звездите" бяха великите Хелмут Шьон и Райко
Митич. През първотото полувреме те пуснаха в игра Христо Бонев, а аз
останах на резервната скамейка. Руснаците поведоха с 2:1. Естествено, че Мюлер
се беше разписал за чужденците и журналистите предчувстваха как печелят баса си
с мен и прибират парите и от залозите си преди мача. Тогава треньорите
прецениха, че ми е време да се появя в игра. Влязох в 70 минута. Малко по-късно
великият Боби Чарлтън изпълни корнер. Спомням си, че направо залепи
топката за главата ми и аз я изпратих в мрежата без да се замислям. Стадионът
направо се взриви от аплодисменти. Всички ми ръкопляскаха, скандираха името ми.
Почувствах се много щастлив.
После попадението ми с глава го въртяха много по
всички телевизии в Европа, а и по целия свят. Тогава единствено ме беше малко
яд, че вкарах на Владимир Пилгуй, а не на Лев Яшин, който игра само едно полувреме. Това обаче не беше толкова важно. Важното беше, че българин вкара гол на бенефиса на
най-великия вратар в света. След мача Райко Митич ме викна при себе си,
поздрави ме и ми каза в прав текст: "Ако знаех, че си в такава страхотна
форма и ще вкараш веднага, щях да те пусна много по-рано в игра. Отличен гол,
браво!". Тези думи, казани от един наистина велик футболен треньор, ще ги
помня винаги. Това просто беше едно признание за мен, за всичко, което съм
направил като футболист. Що се отнася до журналистите, които не ми вярваха,
какво да кажа. Те просто "пиха по една студена вода" и загубиха доста
парички. Въпреки всичко ме поздравиха много радушно и после описаха със
суперлативи гола ми по време на бенефиса на Яшин.