2018-11-19 11:00:00
Бронзовият медалист от САЩ′94 Пламен Николов гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Трикратният шампион с Левски засегна темата с вратарската криза при "сините", както и някои интересни епизоди от кариерата си.
– Здравей, Пламене! Много въпроси чакат своя отговор и сме сигурни, че ти си човекът, който може да ги даде! Започваме с темата – кризата на вратарския пост в Левски. Коя е причината и Митрев, и привлечения в началото на сезона Полачек да изпаднат в тази дупка?
– Трябва да се вгледаме малко по-назад във времето, за да търсим по-задълбочено причините за това положение. Действително доскоро казвах, че има проблеми. Не го бях охарактеризирал като криза това положение, но след поредната вратарска грешка, вече и аз започвам да бия отбой да защитавам до крайна степен вратарите. Крушката си има опашка, както казва българският народ. Явно е, че нещата с този пост в Левски са проблемни. И то дотолкова, че грешките са фатални за изхода на срещата, оказват влияние върху крайния резултат. Ако някои от грешките бяха преминали леко след еуфорична победа на отбора, никой нямаше да ги забележи и да наблегне върху тях. Но още миналото първенство се смени треньорското ръководство и дойде италианец за треньор на вратарите, на който даже не му и запомних името… Явно езиковата бариера, начина му на работа, отношението му към вратарите си оказа влияние. Един треньор трябва да има постоянен контакт, да знае състоянието на своите подопечни – семейното им положение, начина им на живот, кой какво прави.
Доколкото знам миналата година Митрев е имал някакви семейни проблеми, здравословни проблеми с родителите, контузия по време на зимната подготовка, нетренираност. Всичко това събрано в едно води до слаби резултати. Явно това повлича крак и около другите вратари – Любенов и Кръстев. Сега нещата в летния подготвителен период се повториха с Полачек и с Митрев отново. Когато не се вземат мерки навреме, прераства в по-голям проблем. Явно не са взети мерки, за да се отстранят проблемите и нещата се задълбочиха. Последната грешка бе елементарна и детинска срещу Черно море – да се подава топката, когато твоят съотборник е с гръб към теб и няма никаква ориентация. Това доведе до гол, който коства трите точки на Левски във Варна.
– При създалата се ситуация имат ли бъдеще и Митрев, и Полачек в Левски?
– Много трудно отново ще възвърнат доверието на публиката. На треньорите е по-лесно, защото те са постоянно с тях. Знаят какво могат и как се представят на тренировка. Приемаме, че на тренировка е едно, когато си освободен от всякакви психологически проблеми и напрежение – няма точки, няма класиране. Имат качества, особено Митрев. Грешката му, която не мога да приема, е когато той напусна срещата с Вадуц на полувремето. Продължавам да вярвам и да твърдя, че ако Митрев беше останал на вратата, въпреки грешките, които беше допуснал, Левски щеше да елиминира Вадуц. Може би това беше капката, която преля чашата за неговото състояние и в момента. Задължително е в някоя от по-леките срещи с отбори от втората половина на таблицата да се даде шанс и на другите вратари да докажат своите качества.
– Случвало се е и най-големите вратари да напуснат на полувремето. Беше на световното в САЩ, където влезе на почивката.
– Това е друг въпрос. Но действително тези грешки оказват влияние, а и това, че след всяка грешка вратарят е сменяван за следващия мач и след това става обратното. Това също допринася за психическото състояние на един вратар, защото знае, че ако по някакъв начин сгреши, ще бъде сменен. Не е добре, защото той започва да изпитва страх от топката. Аз също съм го изпитвал това нещо и съм имал такива моменти.
– Един треньор ни беше казал, че при такива ситуации и телевизор да хвърлиш на вратаря, не може да го хване.
– Така е, един нападател може да пропусне сто положения и да вкара един гол и това попадение се помни вечно. При вратаря – спасява сто положения, но пуска един гол след негова грешка и му виси цял живот. Това е разликата между нападателите и вратарите.
– Понеже споменахме мача с Вадуц, как би определил престоя на Делио Роси в Левски?
– Този престой започна с много надежди за промяна и Левски да стигне до така желания трофей, който дълги години не е печелил. Но постепенно се оказа, че Роси не е човекът, който ще изведе "сините" до него. Отборът зацикли в една безидейна игра, нямаше острота в атаките или изненадващи ходове пък било то и в най-обикновените срещи с отбори, които се борят за своето оцеляване, а не за първото място. Явно и проведената подготовка в Малта миналата зима не е била тази, която трябва да бъде. Трансферната политика през зимния период също не даде желания резултат. Зададох въпрос – кой отговаря за входящите и изходящите трансфери? Делио Роси казваше, че е само един треньор, водят му футболисти и ги взима. А той не ги ли гледа тези футболисти? Не изявява ли желание да привлече в състава си конкретен играч? А ако не може, да бъде вторият или третият в списъка. Да поеме отговорност за футболистите, които идват в отбора? Имаше едно прехвърляне и размиване на отговорността в Левски и закономерно се стигна до ситуацията през юли месец – да отпадне от Вадуц.