2011-03-28 22:57:00
Най-добре се работи в Литекс, Левски, Славия, Черноморец и Чавдар, категоричен е шефът на детско-юношеския футбол
Пламен Михов е човекът, който малко след Нова година се нагърби с тежката задача да ръководи направление Детско-юношески футбол на БФС. Той е роден на 1 май 1965 г. в Бургас. С треньорска дейност се занимава от 1996 г. Притежава най-високата треньорска квалификационна степен – ПРО лиценз. По време на професионалната си футболна кариера е играл за бургаските Черноморец и Нефтохимик, както и за Кобленц /Германия/. Бил е директор на школите на Нефтохимик и Черноморец. Viasport.bg направи интервю с Михов.
– Каква е оцеката ви за състоянието на детско-юношеския футбол за трите месеца, които изминаха, откакто поехте това направление в БФС?
– В тези три месеца се запознах по-детайлно с проблемите на детско-юношеския футбол в България и не съм изненадан от състоянието му в никакъв случай. Това, което съм виждал като ръководител в клуб, продължавам да наблюдавам и в момента. Поставил съм си за задача да мотивирам хората, които работят в детско-юношеския футбол по всички начини и с всички средства. Целта е те да разберат, че ако ние не си помогнем, няма кой да ни излекува детско-юношеския футбол от това тежкио заболяване. Ние можем да си помогнем с много повече работа, без да търсим оправдания в бази и финанси. Нека всеки един да направи малко повече усилия и аз съм убеден, че ще започнат да се виждат първите резултати.
– От различни източници се чува, че от новия сезон градските първенства ще бъдат разделени на две във всяка възраст. Ще успеете ли да се справите с течението, което с години приемаше за нормално да играят видимо неравностойни отбори и то с всички последствия от тези псевдо двубои?
– Да, ще направим някои промени в градските и областни първенства, с оглед на това да има повече равностойни мачове. Няма полза от срещи с резултати 12:0 или 15:0. От тях нямат полза нито напредналите, нито по-изостаналите отбори. Във футбола при подрастващите не може да се говори за силни и слаби отбори, защото динамиката в развитието на децата и юношите е много голяма. Както днес го виждаш, че се развива много добре, утре може да изчезне от хоризонта и обратно.
– Да уточним, каква точно ще бъде промяната?
– Ще го обясня с един пример. Да кажем, първенството на Деца А (р.1996 г. ) в София има 14 отбора. От класирането е видно, че от осмия отбор надолу, положението е катастрофално. Направих среща с всички шефове на школи в София и им предложих групата да се раздели на две – от 1-во до 7-о и от 8-о до 14-то място. В тези две, условно наречени, А и Б групи, отборите ще играят помежду си по 4 мача на година. Не изключвам възможността и съм убеден в това, че и от по-изостаналите отбори в класирането, могат да излязат талантливи деца. Но не мога да приема, че ако падаш всеки мач с по 10-15 гола може да имаш психика за някакво израстване и да си правим илюзии, че някой от тях може да направи сериозна кариера и да развие потенциала си. В края на сезона седмият от първата група ще играе бараж с първия от втората. Който победи, печели правото на следващата възраст, в случая ’97, да играе в по-горната група. Никой не е ощетен. Имаше колеги, които в началото казваха: „Ами, то малките отбори искат да играят с Левски и ЦСКА. Несериозно е да се залага на това, което те искат. Трябва да се прави разлика между целите на едните и другите. Отборите пак ще играят мачове и нека да си поставят по-високи цели, за да могат след година или две пак да играят с Левски и ЦСКА. Искаме да го направим за деца и за младша възраст. Още повече, че това раздление бе въведено в Бургас преди две години и резултатите там вече се виждат.
– Поставят ли клубовете реални цели пред себе си и осъзнават ли, че има разлика между тях? От една страна са тези, които са призвани да създават футболисти (школите на професионалните клубове), а от друга са клубовете, които на първо място поставят социалната роля, а спортно-техническата остава на втори план. Така няма да се създават нереални очаквания и да се трупат разочарования?
– Има клубове и в професионалния футбол, които обръщат минимално внимание на своите школи. Оправданието е: липса на средства и бази. И това са клубове, които преди години са създавали отлични играчи. Аз мисля, че повечето правят разлика и знаят каква им е целта. Има голям проблем и с кадрите в детско-юношеския футбол. Няма какво да се заблуждаваме. Там най-много могат да помогнат собствениците, които трябва да привличат на раборта квалифицирани треньори, а не на принципа „мой и твой”, защото веригата се къса. Дори да имаш един треньор, в една от възрастовите групи, който е неможещ и незнаещ, значи продуктът, който подготвяш, в един момент изостава в развитието си.
– Какви са възможностите на БФС да влияе на кадровата политика в клубовете?
– Започнах да провеждм срещи с техните шефове. Има едно нещо, което всички, които работят за детско-юношеския футбол, трябва да разберат. Първо, това не е несериозно занимание. Това е много сериозен елемент от футбола като цяло. Там трябва да работят най-добрите треньори, които също да бъдат и добре заплатени и мотивирани. Но пък и качеството на треньора определя неговото възнаграждение. В тези срещи с президенти и треньори, ние трябва да се обединим – не може да има бариера между клубните и национални отбори. Националният отбор е отражение на работата в клубните, без обаче по никакъв начин да оправдавам пропуските на националните селекционери в различните възрастови групи. От малкото проведени, 3-4 лагера, с представителните ни отбори мога да кажа, че впечатленията ми за нивото на състезателите са лоши.
– В кои клубове школите са на най-добро ниво?
– Няма да кажа нещо ново. За момента има само няколко школи, в които се работи на ниво. Това са Литекс, Чавдар (Етрополе), Черноморец (Бургас) и столичните Славия и Левски. Наблюдавам тренировки във всички тези школи и след това с колегите коментираме видяното. Контактът е много добър и се надявам това да продължи и занапред. Всички трябва да разберат, че ние сме едно цяло и работим за една кауза.
– Ако трябва да поставите две цели – повишаване на нивото на клубовете и разширяване на мрежата в страната със създаването на нови школи, на кое бихте наблегнали?
– Новата структора, която ще започне да функционира от 27 април е отговор на въпроса ви. Събираме осемте регионални треньори, за да ги запознаем с указанието, по което ще рабоят и изискванията към тях. Мисля, че това е единственият начин да се обхванат и най-малките населени места в страната, в които се развива някакъв детско-юношески футбол. Говоря за отбори, които нямат финасовата възможност да играят в двете елитни юношески групи. Сигурем съм, че и при тях има много талантливи деца. Нормално е талантите да отиват в няколко школи, с по-добри условия като подготовка, училише и във всяко друго отношение. Има един много важен момент, който все още не съм видял за тези три месеца. По принцип, ние можем да имаме силни национални отбори, когато имаме силни и добре функциониращи школи на Левски и ЦСКА. Манталитетът на футболистите от тези клубове е малко по-друг, защото те са възпитавани винаги по друг начин в името на по-високи цели. Аз се надявам да се подобрят нещата и в двете школи. Левски има много по-голям потенциал и възможности за работа. Трябват малко повече усилия, защото там талантите отиват сами. В ЦСКА проблемите са по-големи, виждате сами. Треньорите и футболистите там нямат нормални условия за работа. Пред очите ми тренират повечето отбори от школата и ги гледам всеки ден. Не е нормално това да става в парка или в балон. А там също има много талантливи деца. Ако се вдигне нивто на тези две школи, ще се вдигне и нивото на националните отбори. Литекс се очертава като една от най-добре работещите школи – като условия, треньорски потенциал и като селекция. Това е много важно, но завареното от мен не може да се нарече селекция. Телефонна селекция няма как да функционира и за това, звенето от селекционери отпада. Техните функции се поемат от регионалните треньори.
– Колко ще са те и с какво ще се занимват?
– Регионалните треньори са хората, които трябва да подпомагат талантите. Първо те трябва да ги намерят в осемте обособени центъра, които са разделени в 4 зони: София и Благоевград; Пловдив и Бургас; Варна и Русе; Велико Търново и Монтана. Осем човека ще отговарят за селекциата и за подобряване и усъвършенстване на качествата на подбраните от тях деца 13-14 и 15-16 г.
– Как ще стане това на практика?
– Тези хора събота и неделя наблюдават срещи от първеснствата в центровете и в понеделник на имейла ми изпращат информация. Кои мачове е гледал, кой му е направил впечатление и с какво. След това, след 27 април, започват всяка сряда, три пъти в месеца, да провеждат тренировъчни занимания. Ние няма да ограчничаваме треньорите в техните виждания и импровизация, но сме им спуснали една рамка, в която трябва да се движат.
– Кой ще следи децата на българските емигранти, онези млади наши таланти, които играят зад граница – в Испания, Германия, Кипър т.н.?
– Засилваме контактите си в тези страни, в които има наши играчи. Тук има и друг проблем. Често се спекулира с различни имена и те се предлагат на националните треньори. Наскоро имахме куриозен случай. Предложиха ни футболист до 19 г., за когото беше казано, че играе в Бундеслигата. Проверихме и се оказа, че той не фигурира в състава на този клуб. Националният отбор не е за вдигане на самочувствието на състезателя или опитно поле. Това е отбор за най-добрите български футболисти.
– Това все пак не означава, че децата на нашите сънародници зад граница няма да имат шанс?
– Напротив, на лагера в Албена при 19-годишните бе извикан Мартин Кожухаров от Майорка. Това трябва да ви говори, че те няма да избягат от нашето полезрение. Ще дойде и едно момче от първенството на Холандия. Никой не бяга от добрите футболисти.
Цялото интервю с Пламен Михов – тук