2011-08-12 08:02:00
На редакционния мейл получихме коментар на нашия читател Иван Велчев-Кънчара от град Стралджа. Той е бил провокиран от безидейната игра на националния ни отбор в Минск в сряда вечер, довел до срамната загуба с 0:1 от Беларус. Публикуваме целия материал. Предишният коментар на г-н Велчев може да прочетете тук
Тъй като не съм абонат на кабелния оператор, излъчващ мача Беларус – България в сряда вечер, пробвах да го гледам на стрийминг в интернет. И
добре, че стриймингът заби в края на първото полувреме, за да ме отърве
от танталовите мъки на нашите футболисти да си подадат повече от три пъти
топката и да преминат в половината на съперника.
В двадесетгодишната ми история на футболен
запалянко не се сещам за по-несъстоятелна и незаинтересована държавна
формация от настоящата. Структурата на успехите в най-великата игра се
гради на базата на приемственост. На работа от най-ранен детски етап за
създаване на навици и чисто правилни тактически елементи. Загубена кауза
е тепърва да учим на преса и пласиране татуираното недоразумение в халфовата ни
линия. Говорим за играч осигуряващ предмостието на защитния вал и
човек, от който се очаква да замени Стилян Петров. До
него като първокласник до баща си на първия учебен ден се суетеше
"Малкия мук". С такава опорна двойка всеки отбор от калибъра на
бившите съветски републики ще ни разпилее. Както междувпрочем се случи на стадиона в Минск.
Не мога да се начудя
на плейбоя от Германия за решенията му в защита. Той уж гледа двата
евромача на Литекс, но май нищо не е видял. С
настоящия отбранителен вал в ловешкия отбор ги очакват не бленувани Шампионски лиги, ами
треперения и съдийска помощ срещу тимове даже и от долната половина на
първенството ни ни. И докато Занев долу-горе бе в час, от другата страна
кашата бе гъста и лепкава. Един механик-тракторист разминаваше като
доматено колче "бъдещия ни участник в групите на Лига Европа". Свидетел
бях на поне дванадесет опасни слизания и остри центрирания в нашето наказателно поле
точно от тази зона. Просто тук се касае отново за брънка от футболното
възпитание, наречена от големите специалисти "дублиране на фланга". А
когато нещата са стиковани и отработени между двамата съекипници на бека,
и когато в случая като подсигурител на защитника се явява един надут
племенник, конфузиите неминуемо връхлитат като Гара Дембеле пиячката в
Студентски град.
Много ми е симпатичен Спасчо. Гони, търчи, бута
по-едрите батковци… Такъв един добронамерен и безопасен, досущ като
мишлето в едно детско предаване по италианската РАИ от началото на
90-те. Определено свежите идеи се чакаха да дойдат от Копакабана. Но не
би! Плътното покритие от страна на съперника, съчетано със здрави
влизания и перманентни усилия Маркиньос да играе с гръб към вратата
дадоха резултат. Кариоката се изолира и не успя да осъществи връзките с останалите си съотборници,
а и от това пострада най-вече играта на забития напред Попов. Не го упреквам! Само
Меси и Марадона могат да приберат топката. Да я сложат в писаната торба
на гърба. Да минат необезпокоявано през пет-шест човека и да я изсипят
на голлинията на съперника.
И тъй като поради независещи от мен
причини си спестих ядовете от второто полувреме, реших да поразцъкам с
дистанционното по десетте "Ал Джазири" , излъчващи различни
международни мачове. Миш-машът от красив и динамичен футбол ми завъртя
главата.
Спрях се по детайлно на две срещи: Австрия – Словакия и
Италия – Испания. Исках да видя дали Левски
случайно отпадна от Търнавските спартаковци или всичко е една лесно
обяснима закономерност. Много български запалянковци се лъжат в
представата си за словашкия футбол. Аз видях солиден тим без ярки
индивидуалности, правилно нареден, компактен и взривоопасен на контри
като американска база в Близкия Изток. Прекрасно преливане от защита в
нападение, мълниеносно разиграване на топката. Даже
коментаторът използва думите: "Wonderfull one-two" при атаката на
Словакия за втория им гол. Колко далече сме ние от това равнище само
един Господ знае. Дано само да ни ги срещнем по някои трънливи и
неведоми пътища в борба за класиране я на европейско, я на световно
първенство. Жална ни майка!
Какво да кажа за младия и обновен тим
на адзурите?! Флагманът и лидер Рикардо Монтоливо бе безпогрешен в
раздаването на топката – фин и мек като пластелин, хлъзгав като
мазен циганин на селско преборване. Клетият световен шампион не знаеше
на кой свят се намира. Нямаше никакъв помен от стила "цък-цък" ,
пренесен в националната формация от гръбнака футболисти на Барса,
практикуващи го ежедневно в клубния си тим. И ние ще си съперничим със
"скуадрата" за място в Бразилия. Имаше преди време един немски комедиен
сериал "Безкрайни безмислици"…
В тъга и носталгия премина
телевизионната ми сряда. Тъга за настоящото състояние на лицето на
футбола ни и носталгия за онова жежко американско лято, промотирало едни пичове във вечността. Същите тези сега управляват, моделират и
оформят по собствено усмотрение националната ни футболна физиономия. А
тя за жалост към момента е грозна, подпухнала и сива.
Иван Велчев-Кънчара