2015-08-29 14:34:00
Някои трансфери изглеждат шокиращо неправдоподобни и карат феновете да си задават въпроси от типа на "Че за какво им е такава звезда?" или "Как така се е навил да играе за тези слабаци?".
След като Стоук привлече Джердан Шакири, ESPN пусна класация на десетте най-изненадващи трансфера в историята.
Атилио Ломбардо в Кристъл Палас
През 1997 г. около италианските футболисти в Англия витаеше някаква мистика. Първият представител на Апенините, играл на Острова, бе Андреа Силенци, преминал в Нотингам през 1995. Но колкото по-малко си спомняме за престоя му във Форест, толкова по-добре.
Затова доста хора останаха смаяни, когато блестящото и крещящо плешиво крило Ломбардо, прочул се с изявите си в Сампдория и Ювентус, пристигна в югоизточен Лондон, за да подпише с Кристъл Палас.
"Знам, че никой не може да повярва, че ще играя в Палас“, коментира самият той след трансфера. "Истината е, че искам да бъда титуляр. Наясно съм, че това не е най-добрият отбор в Англия, но очаквам едно забавно приключение."
Така и беше – в началото, преди италианецът необяснимо да бъде назначен за играещ мениджър, а Кристъл Палас да изпадне. Първоначално Ломбардо остана при "Орлите" и във втория ешелон, преди да премине в Лацио през януари 1999.
Джордж Уеа в Манчестър Сити
Навремето шефовете на Манчестър Сити управляваха "нестандартно и творчески“ футболния клуб, което се изразяваше във вземането на купища спорни решения.
Едно от тях беше подписването на двегодишен договор с 34-годишния Уеа, някогашния футболист №1 в света, срещу 25 000 паунда седмично. Днес тези пари изглеждат жълти стотинки, но за завърналия се в елита през 2000 г. Сити това си беше сериозна инвестиция.
"Нямаме готовност да обсъждаме сделката, но ако не рискуваш и не влагаш пари, няма как да печелиш“, обясни навремето изпълнителният шеф на клуба.
За съжаление нещата не се развиха по план. След 10 седмици, един гол в първенството и едно ръкостискане на стойност 500 000 паунда, Уеа беше освободен.
BGfootball.com пък припомня, че синът на Джордж, направи подобен трансфер в… Калиакра Каварна преди няколко сезона. Да, Каварна беше ужасяващо слаб отбор, но и като футболист малкия Уеа беше нещо като Джорджано, застанал на една сцена до Майкъл Джексън.
Юри Джоркаеф в Болтън
Сам Алърдайс беше майстор на трансферните ходове в Болтън. Той някак успя да привлече звезди като Джей Джей Окоча, Фреди Бобич, Иван Кампо и Фернандо Иеро – все доказани футболисти, спечелили доста трофеи в кариерите си.
Първият в този списък беше Джоркаеф. Бившият френски национал, световен и европейски шампион с „Петлите“, напусна Кайзерслаутерн през 2002 г., след като се скара с треньора Анди Бреме.
Трябва да се има предвид, че по онова време атакуващият халф все още се надяваше да попадне в състава на Франция за световното първенство, така че среднякът Болтън беше доста невероятна дестинация за играч с неговия статут.
В крайна сметка обаче той изкара две години в отбора и изигра 75 мача, преди да отлети за САЩ след кратък престой в Блекбърн.
Естебан Камбиасо в Лестър
Дори в наши дни, когато Висшата лига се къпе в злато, някои трансфери ни карат да потриваме невярващо очи.
Мисълта, че Естебан Камбиасо, бивш футболист на Реал Мадрид и Интер, победител в Шампионската лига на 32 години, в залеза на кариерата си ще сложи фланелката на Лестър, беше доста сюрреалистична.
Камбиасо изкара само един сезон при "лисиците", но какъв!
Аржентинецът се представи на изключителна висота, помогна на Лестър да се спаси от изпадане с невероятна серия в последните мачове и заслужи наградата "Играч на годината" според феновете на клуба.
Роберто Манчини в Лестър
36-годишният Манчини пристигна на "Филбърт Стрийт" през януари 2001 г.
Тогава сайтът на "Би Би Си" отбеляза, че "лисиците" са привлекли ветерана, тъй като според мениджъра Питър Тейлър тимът е имал нужда от "опитен нападател, който да помага на Аде Акинбий, Тревър Бенджамин и Ричард Кресуел“.
Самият факт, че името на Роберто Манчини може да бъде споменато в едно изречение с тези тримата, е пълен абсурд!
В крайна сметка италианецът напусна след по-малко от месец и стана треньор на Сампдория.
Карлос Тевес и Хавиер Масчерано в Уест Хем
През лятото на 2006 г. в края на трансферния период всички говореха само за скандалното преминаване на Ашли Коул от Арсенал в Челси.
Точно тогава Уест Хем хвърли футболния свят в истински шок с помощта на тайнствения агент Кия Джорабчян, като привлече аржентинските национали Масчерано и Тевес.
Разбира се, всички знаят как приключи тази история. Масчерано не успя да се наложи в първия отбор, преди да бъде пратен в Ливърпул, докато Тевес, който в началото също имаше проблеми с адаптацията, в крайна сметка вкара головете, които оставиха "чуковете" в елита.
Уест Хем обаче бе глобен 5,5 млн. паунда и принуден да плати 20 млн. паунда компенсация на Шефилд Юнайтед, който изпадна, тъй като лондончани нарушиха разпоредбите относно държателите на правата на играчите във Висшата лига.
Фабрицио Раванели в Мидълзбро
Мидълзбро бе обозначил амбициите си, привличайки обещаващия бразилски младок Жуниньо Паулиста през ноември 1995 г.
На следващото лято собственикът Стив Гибсън пак развърза кесията и привлече Фабрицио Раванели.
Трудно е да си спомним какъв шок предизвика този трансфер, защото кариерата на италианеца скоро тръгна рязко надолу.
Раванели обаче дойде на "Ривърсайд" като победител в Шампионската лига с Ювентус, докато Боро бе приключил предишния сезон на 12-о място!
Раванели се отчете с хеттрик срещу Ливърпул в дебюта си, но 16-те му гола в първенството не предотвратиха изпадането на северняците.
На следващия сезон пък италианецът пое за Марсилия.
Оси Ардилес в Тотнъм
През 1978 г. трансферът на аржентинския национал Ардилес в Тотнъм беше едно малко чудо – изпълнение с вълшебна пръчица, което трудно се вписваше в реалността.
"Шпорите" току-що се бяха завърнали в елита по не особено убедителен начин.
Те платиха 750 000 паунда за Ардилес и сънародника му Рикардо Вия – световни шампиони с Аржентина.
"Таймс" написа, че тази сделка е "разтърсила" света на футбола и определено бе близо до истината.
Ардилес остана в Тотнъм десет години, докато Вия се се прочу с невероятния си победен гол във финала за Купата на Англия през 1981 г. срещу Манчестър Сити.
Пеле в Ню Йорк Космос
Пеле приключва кариерата си в любимия Сантос през 1974 г. и всички си мислят, че Краля повече няма да играе професионален футбол.
Финансови проблеми обаче го карат да се завърне в занаята. Тогава Пеле се сеща за разговор с Клайв Тои, генералния мениджър на Ню Йорк Космос, който е провел няколко години по-рано.
"Парите не са проблем", подметнал тогава Тои. "Ще платим колкото трябва".
Пеле имал оферти от Реал и Ювентус, но нямал никакво желание да се напряга в Европа. Затова трикратният световен шампион избрал Космос.
"Ако отидеш в Европа, най-много да спечелиш още някоя титла“, казал Тои на Пеле. "Ела в Америка и ще завоюваш цяла страна!"
Кевин Кийгън в Саутхемптън
Саутхемптън свиква пресконференция през февруари 1980 г. и никой не знае какво именно ще бъде съобщено на нея.
Някои си мислят, че тя е свързана с бъдещето на Чарли Джордж, който играе под наем в Нотингам. Други подозират, че клубът ще напусне стадиона си – "Дъ Дел".
Никой обаче не очаква да бъде оповестено привличането на двукратния носител на "Златната топка".
"Дори когато кацнах на летището в Саутхемптън, никой не се усети", пише по-късно Кийгън в автобиографията си. "Всички решиха, че ще участвам в някаква реклама за някой от спонсорите си. Появата ми на пресконференцията накара аудиторията да загуби ума и дума".
Нищо чудно, след като Кийгън преди това е спряган за трансфер в някои от най-големите европейски клубове. Но вместо да се озове в Ювентус, легендата преминава в Саутхемптън за някакви си 500 000 паунда.